Иван Донев: „Осиновеният син” на Made in Italy

С усмивка приветствам 34-годишния дизайнер Иван Донев на страниците на D!VA – носител на множество световни награди за мода, едва една от които е българска. През юли допълва колекцията си с втора GoldenLady от VieFashionWeek в Дубай.

„Това е голямо признание, защото организаторите виждат развитието ми като дизайнер, и то пред арабската публика. Там всяка новост се приветства, но невинаги се оценява“, разказва той. Като възпитаник на прочутата и най-стара академия за мода в Италия Koefia Иван с гордост създава дрехи с качеството Made in Italy. „Да, аз съм българин, но научих изкуството на висшата мода в Италия, пих вода от извора.“

Да вплиташ различни култури в едно

Ревюто, представeно на събитието в Дубай, е далеч от пищността, с която живее арабската аудитория. „Обичам диалога в модата. За мен бе важно да подготвя колекция, която да бъде адекватно разбрана и оценена от тамошната взискателна публика. Създадох pret-couture.” Така той съчетава луксозното pret-a-porter и уникалността на couture-а. „Колекцията бе възприета много добре вероятно заради моето умение да вплитам различните култури в едно.“

Преди години италианските журналисти наричат стила му sofisticato, след като излиза негово интервю със заглавие Ilsofisticatogiocodellacouture (от итал. – Изтънчената игра на кутюр). Като всеки млад творец, нетърпелив да покаже всичко, на което е способен, Иван е създал немалко пищни и ексцентрични модели. „В началото не мислех дали дрехата е продаваема. А за как да създам удивление у хората“,  откровен е дизайнерът. Но това му печели корици, публикации в списанията, покани в предавания и червени килими, моделите му достигат музеи и галерии, дворци и антични храмове в Древен Египет. „Оттам нататък биваш забелязван. Даваш си сметка, че изкуството, което създаваш, струва пари още от неговата materiaprima (суров материал) и ще трябва и да се изхранваш от това. Наложи се да стана много по-разумен в създаването на моделите си.“ Това са думи на човек, достигнал зрелост в творчеството си. „Със сигурност съм малко по-умерен в лудостта си на дизайнер. Ексцентричните модели са малка част от работата ми и пасват предимно на червения килим.“ Впрочем Иван работи за едни от най-големите – BAFTA, NAPAValley през филмовия фестивал във Венеция, та чак до благотворителната вечер на сър Елтън Джон и Оскарите. „Знам от какво имат нужда звездите. Но това са единични модели, специално ги създавам за тях. Оттам нататък се налага да укротя креативността си, за да може дрехата все пак да бъде и продаваема, носима и адекватна за всяка клиентка.“

Ще познаете стила на Иван Донев и по специалните материи, с които работи, и по семплите линии и липсата на излишество и натруфеност. „Много внимателно изучавам цветовете и материите, които съчетавам. В Дубай например мислеха, че ще занеса колекция, обсипана в бродерии, мъниста, пайети… Но тези хора са жадни за европейска мода. Така че поласках тяхната култура и в същото време им я поднесох по европейски начин.“

Дизайнер означава и психолог

Иван създава колекциите си, без да се опитва да ги адаптира спрямо публиката. „Внимателен съм, когато ще се представям на събитие някъде по света. Но ако трябва да представя колекцията си за Европа, не взимам под внимание нито култура, нито клиентела. Създавам това, което чувствам. Колекциите се възприемат много добре и във всяка винаги е имало загатване за това, което предстои да се появи на пазара. Това доказва притежаването на онова шесто чувство, към което дизайнерите се стремим – да предвидим „утре“ година по-рано.“

На около 11-годишна възраст ушива първата си дреха – бански костюм за своята сестра. „Уших го с риск да счупя шевната машина на майка си. Когато тя се прибра от работа, имаше конско, на което ѝ отговорих: „Ти се благодари, че не знам как се сменя калерката, иначе щях да продължа да шия.“

Сценография ли? Мода!

„Никога не съм искал да се занимавам с мода. Моята цел бе сценографията. Завърших музика в България и се занимавах с народно пеене и фолклорни танци, тъй като почти цялата ми фамилия е от таланти в музиката и изкуството. Когато трябваше да кандидатствам, в НАТФИЗ нямаше сценография. Приятелка в Италия ме посъветва да уча там.“ Но съдбата го среща с първата орисница в живота му в Париж, която го насочва да се занимава с мода, и то не къде да е, а в Рим. Тази промяна го отвежда до моменти като този, в който Санто Версаче оценява негова рокля от финалния му проект за академия Koefia на 12 хил. евро.

На студентите си Иван Донев със собствения си пример внушава отговорност. И непрекъснато напомня: „Висшата мода не е стил, а начин на изработка. Тя не е да ушиеш рокля и да я обсипеш с камъни или пера, които често някой няма да зашие, а ще залепи. Важен е принципът – той прави продукта висша мода, а не стилът ѝ. Фактът, че бива ушит за теб, е първата стъпка. Най-важното обаче е да достигнеш над 85% ръчна изработка и да работиш по изискванията на Altasartoria, за да можеш да го наречеш couture.“

Устойчивата мода е глобална необходимост

В момента светът е изправен пред заплашителни климатични промени. Затова е крайно време модната индустрия като втория най-голям замърсител да премине към кръгов, а не линеен цикъл на производство. Темата Донев също засяга в лекциите си. „Идеята е след финалния продукт да не остава отпадък, а от него да се роди влакно, което да даде живот на следващ продукт. В много държави не е уредено със закон изхвърлените дрехи да се рециклират, защото се смята, че това е търговия с отпадъци. По-лесно е те да бъдат изпращани към магазините за втора употреба. Не трябва да се изгарят или изхвърлят, а да бъдат „разглобени“ и да им бъде даден нов живот. За да го направим обаче, трябва да сме внимателни и отговорни още при производството. Например ако на самата тениска има щампа, това автоматично я прави трудна за рециклиране. Трябва да бъде изрязана и изхвърлена, а е необходимо отпадъкът да бъде поне близък до нулата. Трудно е и при смесването на влакната – например когато дрехата е от памук и полиестер. При рециклирането те трябва да бъдат разделени, което оскъпява процеса. Ако нова тениска струва 10 евро, само за да я рециклираме, ни трябват повече от 20. Не е рентабилно. Научихме се да рециклираме стъклото и пластмасата, но не се научихме да рециклираме производните на пластмасата – като нашите дрехи. Ако затворим цикъла и с дрехите, наистина ще сме постигнали много в индустрията“, категоричен е дизайнерът.

Друг способ е създаването на алтернативни материали. „От пулпата на мангото правят разкошна кожа, мои приятели в Италия преработват ананас, създават аксесоари и обувки.”

Иван признава, че има конфликт какво да съдържа материята за една дреха. Полиестерът е изкуствена фибра, еволюирала с времето. „В момента има дишащи полиестери с много добра структура – споделя той. – Но ако върху този полиестер се слагат вредни багрила, забранени от Европейската комисия, е проблем. Когато спим с памучното си бельо или чаршафи, влагата, отделяна от тялото ни в памука, активира химични съединения, които попиват в кожата. Препаратите, използвани още при растежа на памука – фунгициди, пестициди и пр., се абсорбират от нашия организъм. Откривани са дори в риза, минала през всички преработки.”

Найлонът, едно от големите открития на ХХ век, днес води до глобални проблеми. Затова ХХI век е време за материи от ново поколение, които брандове като StellaMcCartney и Hermès вече използват. Необходимо е и да се преборим със свръхконсуматорското си поведение, което Иван определя като лична отговорност.

Как се създава булчинска рокля

Към края на нашия разговор, вече размечтана от историите на дизайнера, го моля да ми разкаже за сюблимния процес на създаване на една булчинска рокля. „Когато идва с такава цел, всяка жена вече се възприема като булка и знае как иска да изглежда. Затова ги изслушвам и след това ги оставям свободно да се наслаждават на тялото си пред огледалото. Когато една жена остане по бельо, трябва да си се представи облечена във въпросната рокля.“ След това Иван ѝ дава да пробва рокли в различни силуети, свързани с нейната идея. „Така виждаме силните и слабите страни в нейната физика и тя успява да разбере наистина кое е нейното. А то почти винаги не е това, което е искала. Процесът в създаването е дълъг.  Броят проби е съобразен със сложността на дрехата, правим прототипи, които се пробват и се създават нови до мига, в който определяме финалния силует на роклята и преминаваме към плата.“

Иван прави  нещо рядко срещано по нашите ширини. Съветва клиентките си да изтъкнат естествената си красота чрез изчистен дизайн. Стимулира ги да изберат много красив плат, който да не иска сложна кройка.

Откакто дизайнерът прекарва повече време в България, брандът му привлича все по-млади клиентки – момичета, припознаващи се в мода, устойчива на време и стил. Това е доста обнадеждаващо за общество като нашето, сякаш изгубило желанието си да се отличава и да показва своята идентичност. Но надежда има, докато присъстват добри примери като него, насочващи погледите ни към красивото, качественото и отличаващия стил.

Spread the love
Публикувано от
Още от Ина Иванова

Всички погледи са в тоалета на Лейди Гага от премиерата на „Домът на Гучи“

Премиерата на дългоочаквания филм на Ридли Скот се случи вторник вечер в...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ