Един от най-бляскавите европейски фестивали се завърна в разгара на лятото и предложи на почитателите на седмото изкуство истинско гурме от качествено кино. Вижте няколко интересни факта от историята му
Кан е малко курортно градче, разположено уютно на Лазурния бряг в Южна Франция, част от прочутата Френска Ривиера. През последните седем десетилетия името на Кан се свързва с най-лъскавите особи, които ежегодно се събират, за да покажат новите си филми и да направят партита, пред които онези в Америка приличат на пенсионерски вечеринки.
Всичко започва през 1938 г. Фашистките правителства на Германия и Италия налагат цензура върху подбора на филми за фестивала във Венеция. Тогава френският министър на образованието Жан Зай решава да създаде нов международен кинофестивал именно в Кан. Заради войната обаче идеята му се осъществява чак през 1946 година.
Старлетките, които успяват
В Кан нищо не е простичко, всичко е в огромни мащаби – от лъскавите яхти до броя на феновете, накацали около червения килим. И все пак няма нищо по-бляскаво от жените – старлетки, порнозвезди, световни секссимволи и улегнали легенди. Едно от най-забележителните и забележими неща по време на фестивала са именно старлетките, момичета с много амбиции и малко срам. Те буквално наводняват Кан по време на фестивала с надеждата да бъдат забелязани за голямото кино. Най-известната от тях е Симон Силва, която през 1954 година сваля горнището на и без това оскъдните си по тогавашните стандарти бикини, за радост на фотографите. Симон Силва отдавна не е в светлината на прожекторите, но нейният пример се следва в Кан и до днес. През 1953-та се появява никому неизвестна старлетка на име Брижит Бардо. Само няколко години по-късно тя отново е в Кан, но вече като топзвезда и първата жена с прозвището sexy kitten. „Секси котенцата” са сладникавите актриси от 50-те и 60-те години, на чиято сексуалност са податливи хора от всички полове, националности и възрасти. Днес Брижит Бардо не се интересува от секса, но котенцата и останалите четириноги все още я вълнуват.
В самото начало на 60-те друга филмова дива озарява Кан – най-сексапилната европейска фалшива блондинка за онова време Анита Екберг. „Момичето мечта”, което се къпе кротко в най-известния римски фонтан – Fontana di Trevi, във филма на Федерико Фелини „Сладък живот“.
Кан в цифри и противоречия
Бюджетът на кинофестивала в Кан е 20 милиона евро годишно. Голяма част от тях отиват за изхранване на топзвездите на киното, за музиката и за модния подиум – около 200 000 души наводняват френския курорт. По време на фестивала се приготвят поне 2 тона омари, 800 кг лангуста, 3 тона риба, 350 кг гъши дроб и 50 кг хайвер, малко над 40 тона плодове и 250 кг шоколад. Добрата храна се гарнира и с добри напитки – според статистиката се изпиват поне 15 000 бутилки шампанско и още 8500 бутилки от най-качествените вина в света. В залива се закотвят около 200 частни яхти. През 1966 г. събитието е отразено от едва 700 журналисти. През 2006-а те вече са 3502-ма.
Най-масово посрещнатата звезда в историята на фестивала е Мадона, аплодирана от 10 000 фенове през 1991 г., докато позира само по оскъдно бельо. Най-зле приета си остава Памела Андерсън, която преди няколко години закъснява с два часа за насрочената среща с журналисти, позира им минута и половина и е освиркана от фотографите и феновете. Най-противоречиво приеманият победител в Кан пък е филмът „Фаренхайт 9/11” на Майкъл Мур, който през 2004-а прибира голямата награда, когато председател на журито е Куентин Тарантино. В речта си Мур яростно критикува тогавашния президент на Америка Джордж Буш, като по този начин предизвиква скандал между Франция и Америка.
Тази година филмите, подадени към организаторите с предложения за включване в програмата на Кан, са рекорден брой – 2300 заглавия. От 1 юли ограниченията за капацитета на събитията на закрито във Франция официално отпадат и публиката ще има възможност да изпълва кинозалите до краен предел, но въпреки това ще се спазват противоепидемични мерки – маските в кината ще бъдат задължителни, но не и на червения килим.
Тази година по лятно време
Всяко година фестивалът в Кан открива пролетния филмов сезон. След като през 2020-а беше отменен в последния момент, през 2021-ва, макар да се забави с няколко месеца, червените килими вече са постлани, а филми от целия свят правят своите престижни премиери. Ето и някои акценти от тазгодишната програма.
Annette на французина Леос Каракс – главните роли се изпълняват от Адам Драйвър и Марион Котиар, които играят семейна двойка. В основната конкурсна програма има заглавия и имена на режисьори, провокиращи нетърпеливо очакване. Сред тях са Уес Андерсън с антологията The French Dispatch, Пол Верховен с Benedetta, Шон Пен с Flag Day, както и Асгар Фархади с A Hero, майсторът на независимото американско кино Шон Бейкър ще се включи с новия си филм Red Rocket. Ще видим и новите проекти на двама от предишните носители на „Златна палма“ – Жак Одиар със своя филм Les Olympiades и Апичатпонг Верасетакул с Memoria.
Сред останалите заглавия, които правят впечатление тази година, са режисьорският дебют на Шарлот Генсбур – Jane By Charlotte , филм портрет на нейната майка Джейн Бъркин, новият документален филм на британската режисьорка Андреа Арнолд – Cow, както и новият документален разказ на Оливър Стоун – JFK: Through the Looking Glass. Тези филми са позиционирани в новата фестивална секция, озаглавена Cannes Premiere. Българската следа в Кан тази година е продукцията на България и Франция „Сестри“ или Women do cry, с участието на Мария Бакалова –този филм ще се състезава в програмата „Особен поглед“с още 17 филма.
Начело на журито ще застане режисьорът Спайк Лий, който трябваше да го оглави миналата година. А специалната награда – Honorary Palme d’Or, ще получи Джоди Фостър.
Както артистичният директор на фестивала Тиери Фремо казва: „Киното не е мъртво. И завръщането на публиката по кината по света е първата добра новина от доста време насам. Фестивалът ще бъде следващата добра новина… В селекцията попадат филми от целия свят. Част от тях са отражение на нашата реалност, много от тях задават въпроса кои сме ние и в какво се превръща нашият свят.“
