Кан 2021: Киното в целия му блясък и суета

Един от най-бляскавите европейски фестивали се завърна в разгара на лятото и предложи на почитателите на седмото изкуство истинско гурме от качествено кино. Вижте няколко интересни факта от историята му

Кан е малко курортно градче, разположено уютно на Лазурния бряг в Южна Франция, част от прочутата Френска Ривиера. През последните седем десетилетия името на Кан се свързва с най-лъскавите особи, които ежегодно се събират, за да покажат новите си филми и да направят партита, пред които онези в Америка приличат на пенсионерски вечеринки.

Всичко започва през 1938 г. Фашистките правителства на Германия и Италия налагат цензура върху подбора на филми за фестивала във Венеция. Тогава френският министър на образованието Жан Зай решава да създаде нов международен кинофестивал именно в Кан. Заради войната обаче идеята му се осъществява чак през 1946 година.

Старлетките, които успяват

В Кан нищо не е простичко, всичко е в огромни мащаби – от лъскавите яхти до броя на феновете, накацали около червения килим. И все пак няма нищо по-бляскаво от жените – старлетки, порнозвезди, световни секссимволи и улегнали легенди. Едно от най-забележителните и забележими неща по време на фестивала са именно старлетките, момичета с много амбиции и малко срам. Те буквално наводняват Кан по време на фестивала с надеждата да бъдат забелязани за голямото кино. Най-известната от тях е Симон Силва, която през 1954 година сваля горнището на и без това оскъдните си по тогавашните стандарти бикини, за радост на фотографите. Симон Силва отдавна не е в светлината на прожекторите, но нейният пример се следва в Кан и до днес. През 1953-та се появява никому неизвестна старлетка на име Брижит Бардо. Само няколко години по-късно тя отново е в Кан, но вече като топзвезда и първата жена с прозвището sexy kitten. „Секси котенцата” са сладникавите актриси от 50-те и 60-те години, на чиято сексуалност са податливи хора от всички полове, националности и възрасти. Днес Брижит Бардо не се интересува от секса, но котенцата и останалите четириноги все още я вълнуват.

В самото начало на 60-те друга филмова дива озарява Кан – най-сексапилната европейска фалшива блондинка за онова време Анита Екберг. „Момичето мечта”, което се къпе кротко в най-известния римски фонтан – Fontana di Trevi, във филма на Федерико Фелини „Сладък живот“.

Кан в цифри и противоречия

Бюджетът на кинофестивала в Кан е 20 милиона евро годишно. Голяма част от тях отиват за изхранване на топзвездите на киното, за музиката и за модния подиум – около 200 000 души наводняват френския курорт. По време на фестивала се приготвят поне 2 тона омари, 800 кг лангуста, 3 тона риба, 350 кг гъши дроб и 50 кг хайвер, малко над 40 тона плодове и 250 кг шоколад. Добрата храна се гарнира и с добри напитки – според статистиката се изпиват поне 15 000 бутилки шампанско и още 8500 бутилки от най-качествените вина в света. В залива се закотвят около 200 частни яхти. През 1966 г. събитието е отразено от едва 700 журналисти. През 2006-а те вече са 3502-ма.

Най-масово посрещнатата звезда в историята на фестивала е Мадона, аплодирана от 10 000 фенове през 1991 г., докато позира само по оскъдно бельо. Най-зле приета си остава Памела Андерсън, която преди няколко години закъснява с два часа за насрочената среща с журналисти, позира им минута и половина и е освиркана от фотографите и феновете. Най-противоречиво приеманият победител в Кан пък е филмът „Фаренхайт 9/11” на Майкъл Мур, който през 2004-а прибира голямата награда, когато председател на журито е Куентин Тарантино. В речта си Мур яростно критикува тогавашния президент на Америка Джордж Буш, като по този начин предизвиква скандал между Франция и Америка.

Тази година филмите, подадени към организаторите с предложения за включване в програмата на Кан, са рекорден брой – 2300 заглавия. От 1 юли ограниченията за капацитета на събитията на закрито във Франция официално отпадат и публиката ще има възможност да изпълва кинозалите до краен предел, но въпреки това ще се спазват противоепидемични мерки – маските в кината ще бъдат задължителни, но не и на червения килим.

Тази година по лятно време

Всяко година фестивалът в Кан открива пролетния филмов сезон. След като през 2020-а беше отменен в последния момент, през 2021-ва, макар да се забави с няколко месеца, червените килими вече са постлани, а филми от целия свят правят своите престижни премиери. Ето и някои акценти от тазгодишната програма.

Annette на французина Леос Каракс – главните роли се изпълняват от Адам Драйвър и Марион Котиар, които играят семейна двойка. В основната конкурсна програма има заглавия и имена на режисьори, провокиращи нетърпеливо очакване. Сред тях са Уес Андерсън с антологията The French Dispatch, Пол Верховен с Benedetta, Шон Пен с Flag Day, както и Асгар Фархади с A Hero, майсторът на независимото американско кино Шон Бейкър ще се включи с новия си филм Red Rocket. Ще видим и новите проекти на двама от предишните носители на „Златна палма“ – Жак Одиар със своя филм Les Olympiades и Апичатпонг Верасетакул с Memoria.

Сред останалите заглавия, които правят впечатление тази година, са режисьорският дебют на Шарлот Генсбур – Jane By Charlotte , филм портрет на нейната майка Джейн Бъркин, новият документален филм на британската режисьорка Андреа Арнолд – Cow, както и новият документален разказ на Оливър Стоун – JFK: Through the Looking Glass. Тези филми са позиционирани в новата фестивална секция, озаглавена Cannes Premiere. Българската следа в Кан тази година е продукцията на България и Франция „Сестри“ или Women do cry, с участието на Мария Бакалова –този филм ще се състезава в програмата „Особен поглед“с още 17 филма.

Начело на журито ще застане режисьорът Спайк Лий, който трябваше да го оглави миналата година. А специалната награда – Honorary Palme d’Or, ще получи Джоди Фостър.

Както артистичният директор на фестивала Тиери Фремо казва: „Киното не е мъртво. И завръщането на публиката по кината по света е първата добра новина от доста време насам. Фестивалът ще бъде следващата добра новина… В селекцията попадат филми от целия свят. Част от тях са отражение на нашата реалност, много от тях задават въпроса кои сме ние и в какво се превръща нашият свят.“

Spread the love
Тагове
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Самотен мъж

Романът на Кристофър Ишъруд, филмиран от Том Форд, излиза за първи път...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ