С какво Иван Лечев повлия върху метаморфозите ти? Даде ми вярата, че има хора, с които можеш да бъдеш на идентична честота, на сходна вибрация. Много ме подкрепя, за което съм му безкрайно благодарна – в лудите ми идеи, свързани с писането и театъра. Той е безкрайно добър човек, който се грижи за мен, за детето ни. Не само че не си омръзваме, но всеки постоянно открива нови неща в другия. Продължаваме да се променяме заедно. Иван неведнъж ми е казвал: „Ти си единственият човек, с когото ми е по-добре, отколкото когато съм сам.“ Всички хора, с които си бил във времето, те подготвят да срещнеш единствения за теб. Изненадата беше, че го срещнах в най-неочаквания момент, но Господ си знае работата. Хубаво е да си отваряме очите и ушите, защото не знаем дали зад ъгъла не ни дебне мечтата. Важното е да се движим, да не стоим на едно място.
Откриваш сезона в Малък градския театър „Зад канала“ с нова роля. Да, аз съм Руса в „Скакалци“, писана от Ст. Л. Костов преди 100 години, а сега ние я превръщаме в модерно зрелище под режисурата на Бина Харалампиева, с музиката на Асен Аврамов и хореографията на моята съученичка от Балетното училище Ани Пампулова. Руса е характерна персона – във всяка следваща сцена ѝ се случва нещо различно, от свита жена се трансформира в личност, която опознава света и добива самочувствие. За първи път с Иван се засичаме в спектакъл – китарата, която ще звучи в „Скакалци“, е неговата.
Вероятно родителите ти – режисьорът Петър Александров и сценографката Екатерина Енева, не бяха изненадани от решението да станеш актриса. О, напротив, тъкмо обратното. След Балетното училище много исках да съчетая пианото, на което свирех от малка, пеенето и танците. Подадох си документите в елитен колеж за мюзикъл в Ню Йорк, но в този момент родителите ми нямаше как да си го позволят. Така че перспективата беше само НАТФИЗ. Но не обсъждах плановете си вкъщи. И когато нашите случайно разбраха за тях, се хванаха за главата. Възкликнаха в един глас: „Нима това е сериозно?!“ Но нямаха особен избор. Баща ми започна да работи с мен върху етюдите. Александра Хонг ми помогна в хореографията. Бях толкова алчна за изкуство, че ме приеха мюзикъл, пантомима, актьорско майсторство. След първата година си дадох сметка, че хеттрикът няма как да се получи и си останах само в актьорското майсторство, за което сега съм щастлива.
Доколкото си спомням, направи силен старт в началото… Няма как да забравя, че малко след като завърших, Бина Харалампиева ме покани в своята постановка „Вчерашни целувки“ – пиесата на Юрий Дачев, писана специално за Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова. Аз и Петьо Калчев бяхме персонажите им на младини. С Петьо, наскоро взели дипломите си от академията, се оказахме партньори на двама титани. Когато се запознавахме, бях леко притеснена. И в смущението си започнах да обяснявам на Калоянчев колко главни роли имам до този момент. А той ме подкачи дружески: „А малки играеш ли?“ Не ми трябваше още много време, за да разбера, че всеки е важен в спектакъла, че всеки образ те обогатява. Не пренебрегвам нито един. А Стояна беше невероятна, още помня с какъв размах излизаше пред публиката. Изглеждаше, че там е истинското ѝ място. Помиташе, изяждаше, жена от сой с грандиозна култура. А когато събрах всички хонорари от „Вчерашни целувки“, купих пералня за родителите ми. Първа мащабна инвестиция в домашния бюджет.
Майка ти как оценяваше рисунките ти? Когато хванах четката, ме предупреди, че няма да коментира, за да не ме вкарва в рамки. Приятели художници и досега казват, че трябва да направя изложба. Илюстрациите към първия ми роман и следващата ми книга са авторски. Рисуването е моето бягство от стреса. Харесвам абстракцията.
Пишеш ли нова книга? Да, но не си давам срокове. Тя е пак за това колко е важно да правим всичко с любов. Пак фентъзи с философия и езотерика. Двама тийнейджъри попадат в друг свят, в който се убеждават, че мечтите и желанията им са най-важните. Момичето иска да бъде художничка, а майка ѝ и баща ѝ настояват да стане лекар. Деца са споделяли с мен, че родителите им не ги насърчават. По-добре да пробваш и да се провалиш, отколкото да не се осмелиш и цял живот да съжаляваш, да таиш болките си.
Какво казва Косьо за досегашните ти писани истории? Той е от героите в дебютната ми проза – момче, което малко преди Коледа попада в приключение. Вълшебна гора, елфи, джуджета. Още беше малък и поиска да му я прочета, но след като я завърша цялата.
