В условия на пандемия от коронавирус на първи април Диана Димитрова става на 30. Не зная дали, ако ситуацията беше нормална, би отпразнувала кръглата си годишнина с многолюдно шумно парти тази изключително красива, но леко дръпната и непристъпна млада жена, любимка на зрителите на „Откраднат живот“. В артистичните среди тя е известна с това, че понякога просто вдига глава нагоре и вие. Вие като вълчица. И настоява, че у нея живее Белия вълк, добрият дух, който я кара да излива емоциите си върху платното или на белия лист – Диана е художник без академично образование и автор на три детски книжки, илюстрирани от самата нея.
Много ми се искаше да надничам в дълбоките й тъмни очи, докато говорим, в тях със сигурност щях да намеря отговори и нови въпроси. Ала коронавирусът ни принуди да общуваме в мрежата. Диана ми изпрати имейла си и какво да видя – освен в телефона й и в електронния й адрес 13-ки. Не стига това, ами и започнахме играта на въпроси и отговори на 13 март, не нарочно, така ни се получи, съвпадна с обявеното извънредно положение. Но на снимките, за които фотографът Светослав Караджов създаде перфектна, почти военна организация, нямаше как да не се погледнем. Без маски. Без преструвки. Без скрупули.
Притеснява ли те изолацията, която ни наложиха, Диана?
Не, аз по принцип цял живот съм под карантина, живея в изолация, така че не ми прави впечатление. Преди няколко дни трябваше да чета откъс от една от моите детски книжки за видеоклип за детските градини. Започнах с това, че сме преживявали много по-големи кризи от тази сега, от нас се иска да сме отговорни.
Защо около теб има толкова 13-ки?
Аз не съм суеверна, но това число винаги е присъствало в живота ми. Преди няколко месеца си говорих с познат по темата и той ми сподели, че е любимото му число. Стигнахме до извода, че схващанията за 13-и, петък, и фаталното му значение произлизат от 13-и 1307 г., когато арестуват тамплиерите и ги подлагат на нечовешки мъчения от инквизицията. Разбира се, в историята има и редица други примери… Първият ми най-ярък спомен е къщата на баба и дядо. Никога не е имала табелка и един ден попитах баба кой номер е къщата.
И се оказа, че е номер 13-и ли?
Да, оказа се ул. „Васил Левски“ номер 13. Странно е, че сега, след като ме попита, се сетих и за името на улицата. Бях забравила… Вярвам, че свързаните с числото 13 трябва да направят избор. То носи опустошителна сила и ако не успееш да я овладееш, се обръща към теб.
Овладяла ли си тази сила и как?
Аз не съм религиозен човек. Не съм и атеист. Всеки има право да вярва в каквото желае, но не и онова фанатичното проповядване, заради което хората се избиват. След като прочетох „Догмата за Христос” на Е. Фром, се успокоих. Силата за мен са нашите мисли и ние сме енергия, космическа енергия. Знаеш ли, че има истории за картините на Майстора, които вечер „живеят“ и в галерията падат предмети? Ако аз съм гневна, не просто ядосана, около мен в този момент всякакъв вид техника започва да забива.
