Информация, образи, събития – ежедневието ни е толкова пренаселено и пренаситено, че понякога ни е трудно да дишаме. Губим естествените си умения за фокус и концентрация, и най-важната връзка – тази със самите нас.
Фотографът Ивайло Стоименов ни припомня колко е важно да се вгледаме в себе си и да преоткрием центъра си, като ни потапя в един дълбок, аскетичен и силно фокусиран свят с новата си изложба „Концентрация“, включваща 65 аналогови фотографии, част от 4 самостоятелни проекта. На пръв поглед различни, четирите серии са обединени от търсенето на смисъл, използването на аналогови процеси, минимализма и абстракцията в работата на Ивайло.
Проектът му „Архитектура“ представлява лъч светлина, изследващ основите на архитектурата.
„Вътрешните пейзажи“ всъщност са изцяло направени в тъмната стая с проявител, парче хартия, камък и ламарина, което ги прави по-близки до рисунката, отколкото до фотографията.
„Медитация“ ни фокусира върху даден обект, докато не се слеем напълно с него, а външният свят постепенно изчезва.
В сериятата портрети „Самонараняване“ обектът се превръща в съавтор, който оставя своя отпечатък върху негативна плака. По този начин „нараняването“ идва преди портретът да бъде заснет, преди „Аз-ът“ все още да съществува. Това позволява първично, инстинктивно действие, допир до подсъзнанието, работещо като несъзнателна терапия извън границите на егото. Специална емулсия позволява пълно отделяне на изображението от фона, а ярка инфрачервена светлина повишава контраста, разкривайки характерния облик на серията.
Mожете да разгледате изложбата до 04.04.2025 всеки делничен ден между 9 и 18 часа в SOHO на ул. „Искър“ 4 в София, а творбите на Ивайло – на сайта му.
Ивайло Стоименов е визуален артист, роден в София, където завършва фотография. Влечението му към нея е провокирано от лентовия Зенит 3М на дядо му, а усещането си за естетика развива от малък в ателието на родителите си. Със силно изразена аскетична насоченост е, което се усеща във всяка една от творбите му, които са лишени от всякаква бъбривост и носят усещане за минимализъм. Намира смисъл в уединението, което среща докато се катери сред природата, и който използва за водеща сила в работата си.
