Разказваме повече за носителя на „Гонкур“ 2023 „Да бди над нея“ на Жан-Батист Андреа, изд. Orange Books
Четенето на хубава книга винаги свързвам с нещата, които ти се случват за първи път – опитваш сладолед, качваш се на влакчето, някой те прегръща, първата ти целувка, казват ти, че те обичат… все работи, от които крайниците ти изтръпват, но по хубавия начин. С годините съм се научила да разпознавам, когато нещо ще ми харесва. То е като подушването при кучетата. Просто го знаеш и това е.
Любовната ни история с „Да бди над нея“ започна бавно и тромаво, като на онези тийнейджърски купони, където гледаш със съмнение всички, докато сърбаш евтина водка и изведнъж в другия край на тъмното помещение виждаш, че и друг прави същото и гледа към теб. Първата ти реакцията е да сбърчиш вежди и да не му обърнеш внимание, но веднъж щом се отпуснеш осъзнаваш, че ти харесва повече, отколкото си склонен да признаеш. С годините се научаваш, че любовта, която се случва от втори поглед е онази, която е тук, за да остане за по-дълго. Жан-Батист Андреа и неговото писане искаха да ми се харесат, но аз не се дадох лесно. Поне не от първи път. В крайна сметка паднах в капана.
Фотография / Céline Nieszawer
Роден през 1971 г. Жан-Батист Андреа е писател, сценарист и френски режисьор, получил през 2023 г. най-престижното отличие за литература на Франция – наградата „Гонкур“. Началото на неговата кариера е изцяло отдадена на киното. През 2017 г. френското издателство l’Iconoclaste решава да публикува неговия дебютен роман Ma reine. Тя носи на автора на автора две награди. След успеха му издателството публикува още три романа на Андреа – Cent millions d’années et un jour (2019 г.), Des diables et des saints (2021 г.) и Veiller sur elle – „Да бди над нея“ (2023 г.). Книгите на автора се радват на огромен успех във Франция и по света и са преведени на повече от 31 езика. Творбите му се отличават с изключителния си наратив и емоционален заряд. В тях Жан-Батист Андреа засяга теми свързани с детството, приятелството, изкуството, любовта и загубата.
„Да бди над нея“ звучи като история, която може и да си чел, но не си я чел по този начин. Маскиран като любов и драма този роман ни пренася в Италия – „кралство на мрамор и боклуци“, както я описва авторът, където се срещаме с Мимо Виталиани и историята на неговия живот. Преплитащ родовата памет, интимна история на едно познанство, чистото вдъхновение зад изкуството и политическите колапси в Италия, Жан-Батист Андреа разказва с размах необикновената история (от онези, за които се пишат романи и се пеят песни) на Мимо и Виола – неговата муза. Той е скулптор, тя е аристократка, техните пътища се събират и се разделят, но независимо от всичко те винаги са заедно.
Жан-Батист Андреа е изключително смел, както в изказа си, така и в изграждането на плътни, свирепи образи, които остават с теб след като затвориш последната страница. Създал е плътен, пълнокръвен, пъстър свят на промени, които хората все още помнят, свят на лудост, безумия, любови и тъга… Свободата и лудостта са в основата на „Да бди над нея“. Те дебнат като сенки в ъглите, готови да изскочат всеки един момент, за да те уплашат или да те обезверят. А пътят напред е изненадващ без да го цели.
„Да бди над нея“ е от тези романи, които те изненадват. С езика и построяването на разказа на първо място, но и със сюжетните решения, които авторът взима. Човек очаква да е шокиран и дори стреснат в трилър, но не и в човешка сага. Но това е най-хубавото на живота – каквото и да си мислиш, че знаеш, той винаги ти поднася нещо друго.
Бих препоръчала този роман на хората, които обичат богатството на живеенето на ръба, на онези, чийто дух иска още, и още… На непримиримите, готови да се борят за нещата, които най-силно желаят.
„Да бди над нея“ бих описала като онези партита, на които отиваш, без да знаеш какво ще ти се случи, и попадаш във водовъртеж от емоции, интриги и хубава музика. И забравяш да си тръгнеш.
