Латиносериалът на Варгас Льоса

Последните си години писателят прекарва в Лима, заобиколен от Патрисия Льоса, децата и внуците си
Фотография / BILLY FARRELL/Patrick McMullan via Getty Images

Парадоксът на две вселени

В продължение на почти осем години Марио Варгас Льоса и Исабел Прейслер демонстрират блестяща хармония. Заживяват заедно в имението на Прейслер в луксозния квартал „Пуерта де Йеро“ в Мадрид, споделят академични пътувания, червени килими, филмовите награди, галавечери и семейни празници. Тази сцена обаче представлява постоянен парадокс за перуанския интелектуалец. Варгас Льоса, който през цялата си кариера в социологическите си есета критикува остро „обществото на зрелището“ и тривиалността на културата, превърната в просто забавление и суета, изведнъж се превръща в основен герой на светските хроники. Въпреки интензивната светска програма край Исабел писателят запазва желязната си литературна дисциплина. По време на съвместния им живот той създава и публикува романи като „Пет ъгъла“ (2016) и „Бурни времена“ (2019), както и социологическото си есе „Зовът на племето“ (2018).

По време на осемгодишната си любовна история Исабел Прейслер и Марио Варгас Льоса демонстрират блестяща хармония в светския и в академичния живот
Фотография / Europa Press/Europa Press via Getty Images

С течение на времето обаче пропастта между техните начини на живот става все по-голяма. Докато Исабел поддържа интензивен ритъм от светски ангажименти и събития за глобални марки, рутината на писателя изисква все повече уединение, дисциплина и компанията на неговите академични кръгове. Отчуждаването, резкият контраст, съчетан с битови разногласия и епизоди на ревност от страна на автора, води до временни раздели, при които Варгас Льоса напуска имението на Прейслер, за да се подслони в самостоятелния си апартамент в центъра на Мадрид. На 12 декември 2022 г. връзката им стигна до своя окончателен край след пореден епизод на ревност. Исабел Прейслер му изпраща категорично лично писмо, с което слага край на съвместното им съжителство. Малко след това тя съобщава за раздялата пред списание ¡HOLA!, а самото писмо е публикувано в пълния си вид в нейните мемоари. В него Прейслер пише: „Моят дом не е хотел, в който хората идват и си отиват, без да се съобразяват с останалите… От уважение към себе си и защото не го заслужавам, няма да приема това поведение. Моля те, изпрати някой да прибере всичките ти вещи.“ Само няколко седмици по-късно Варгас Льоса се връща при съпругата си Патрисия, а цялото семейство го придружава по време на приемането му за член на Френската академия.

Писателят насочва всичките си сили към завършването на своя последен голям белетристичен проект и към помирението със семейството си. През октомври 2023 г. публикува своя последен роман „Посвещавам ти моето мълчание“ (Le dedico mi silencio), ода за перуанската народна музика и креолския валс. В епилога на книгата Нобеловият лауреат официално обявява оттеглянето си от художествената литература, като в посвещението на романа присъства единствено името на съпругата му Патрисия. Първоначално Льоса споделя желанието си да завърши като последен труд изследване върху философа Жан-Пол Сартър, негов младежки идол и интелектуален кумир. Впоследствие обаче признава, че вече не разполага със силите, необходими за толкова изнурително академично проучване, и взема решение да остави есето незавършено, поставяйки точка на кариерата си. Последните си години прекарва в Лима, заобиколен от Патрисия Льоса, децата и внуците си, до смъртта на 13 април 2025 г.

„Когато те гледам, разбирам, че любовта съществува”

Месеци след смъртта на Нобеловия лауреат – през октомври 2025 г., Исабел Прейслер издава своите мемоари „Моята истинска история“. В главата „Опровержения и любовни писма“ тя публикува осем писма, които писателят ѝ е написал между 2015 и 2022 г. Исабел защитава публичното им разкриване с аргумента, че те са нейна лична собственост и че целта ѝ е да опровергае категорично нестихващите версии, включително от страна на семейството на писателя, че той е бил нещастен до нея. „Когато те гледам, разбирам, че любовта съществува“ или „Ти донесе в живота ми щастие и светлина, каквито никога не съм си и помислял, че ще позная в моята зрелост“, са фрази от писмата на Варгас Льоса.

Насиненото око на Гарсия Маркес

Марио Варгас Льоса и самата Патрисия са участ­ници в един от най-легендарните инциденти в световната литературна история: разрива между Льоса и Габриел Гарсия Маркес. През 60-те и началото на 70-те години на ХХ век двамата най-големи представители на латиноамериканския литературен бум са изключително близки приятели, смятат се почти за братя. Съседи са в Барселона, споделят политически дебати и литературни проекти. Колумбиецът става кръстник на Гонсало, втория син на Марио и Патрисия Льоса. Интелектуалното възхищение на Варгас Льоса е толкова дълбоко, че докторската му дисертация е обемно изследване от над 600 страници, озаглавено „Гарсия Маркес: История на едно богоубийство“ (1971).

На 12 февруари 1976 г. в Двореца на изящните изкуст­ва в Мексико Сити, докато Гарсия Маркес се приближава с разтворени обятия, за да поздрави своя приятел след известна раздяла, Варгас Льоса, без да каже дума, му нанася юмручен удар в окото и го събаря на земята, извиквайки: „За онова, което направи на Патрисия в Барселона!“ Зад инцидента стои съвсем личен конфликт. В началото на 70-те години по време на кратка брачна криза между Марио и Патрисия, причинена от извънбрачна връзка на перуанеца с европейски модел, Патрисия търси подкрепа при семейството на Гарсия Маркес. Изглежда, Габо или съпругата му Мерседес Барча съветват Патрисия да се разведе и да продължи живота си самостоятелно. Когато Марио и Патрисия се сдобряват, перуанският писател възприема съвета на своя приятел като недопустима намеса в личния му живот и предателство спрямо семейната лоялност.

Верни на пълния пакт за мълчание, който спазват до края на дните си, нито един от двамата никога повече не проговаря на другия, нито дава публични обяснения. След случая Варгас Льоса забранява книгата му за Гарсия Маркес да бъде преиздавана. Тя се превръща в неоткриваемо бижу и култов продукт за пиратски продажби. През 2021 г. по повод 50-годишнината от първата ѝ публикация Варгас Льоса лично дава съгласието си издателство Alfaguara отново да пусне в продажба монументалното му изследване. С напредването на възрастта и след смъртта на колумбийския си съперник през 2014 г. перуанският писател осъзнава, че личните обиди и конфликти от миналото не бива повече да лишават световната литература от един от най-дълбоките и признати анализи върху творчеството на автора на „Сто години самота“.

Spread the love
Tags from the story
More from Ивайло Харалампиев
Ню Йорк де Ла Манча
Най-големият град в испанската историческа област Кастилия-Ла Манча с години се възприема...
Read More
0 replies on “Латиносериалът на Варгас Льоса”