Най-големият град в испанската историческа област Кастилия-Ла Манча с години се възприема като преходно място между по-атрактивни дестинации. Днес обаче привлича посетители с нов вид сексапил: приятелски настроени и все още незатормозени от свръхтуризма хора, богата история и по-ниски цени. Албасете вече определено се брои за едно от най-симпатичните места за купонджийски уикенд в Испания
Докато най-известните туристически дестинации в Испания започват да показват нещо невиждано доскоро на Иберийския полуостров, а именно загуба на търпение и дори открита неприязън от страна на местните към неспирно покачващия се брой туристи, все още са останали места, не чак толкова популярни, а сега искат да се възползват от иначе безотказната туристическа атрактивност на страната. Град Албасете – приятелски настроен, автентичeн, гостоприемeн, с чувство за хумор, печели все повече почитатели като дестинация във вътрешността. Но и с това, че е динамичeн, модерен, млад и не на последно място доста по-евтин.
Градът винаги е бил кръстопът, място за среща по маршрутите между Андалусия и Източното крайбрежие (Леванте). Неслучайно в града има железопътна линия още от 1855 г., само седем години след появата на първия влак в Испания. Днес именно свръхскоростните, модерни и сравнително евтини влакове на четири конкуриращи се жп компании „приближават“ Албасете до останалата част от Испания (на час и половина от Мадрид, на два от Валенсия и на един от Аликанте).
Ню Йорк де Ла Манча
В края на XIX в. известният испански писател Асорин описва в стихотворение Албасете като „Ню Йорк де Ла Манча“ заради неговия напредък, модерност и необичайното за онова време ярко улично осветление. Вероятно най-обичаната забележителност днес е Pasaje Lodares, една от трите покрити модернистични галерии в Испания, която винаги попада в топранкинга на най-красивите улици. Привлекателността ù идва от забележителнитe ренесансови колони, железните балкони, покрива от железни и стъклени ламели, които пропускат светлина. Проектиран е през 1925 г. от валенсианския архитект Буенавентура Ферандо Кастелс. Друг от архитектурните символи на града е синият керамичен купол на Casa Cabot Jubany, който изпъква на фона на синьото небе в конкуренция със съседните къщи от началото на ХХ в., вдъхновени от барока, но и от модернизма.
Закритата търговска галерия Pasaje Lodares
Фотография / Луис Вискаино
В строената четири века катедрала „Сан Хуан Баутиста“ декорацията с библейски мотиви е рисувана на платно от валенсианския свещеник Казимиро Феликс Ескриба в продължение на пет години и заема хиляда квадратни метра. Смята се за едно от най-големите платна в света, сътворени от един художник.
Катедралата „Сан Хуан Баутиста” с най-голямото платно, рисувано от един художник
На централния площад „Пласа дел Алтосано“ наред с цветни лехи и фонтани е запазено бомбоубежище, построено след смъртоносните бомбардировки на нацисткия легион „Кондор“ през февруари 1937 г. по време на Испанската гражданска война. Подземните галерии и коридори успели да спасят живота на хиляди хора, а днес е музей на историята на града. На желязната ограда на двореца, в който се помещава местната областна управа, все още са видими дупки от бомбардировките. На малка еспланада има скулптура на Дон Кихот и Санчо, няма как да е иначе в сърцето на Ла Манча.
В Музея на ножарството България е представена с ножове от Габрово
Нож до нож
Ако има вековна местна занаятчийска слава, която се разнася по света съвсем буквално, това е ножарството. Като един от световните центрове на тази индустрия, Общинският музей на ножарството във впечатляваща модернистична сграда е място не само за изложби, но и за съхраняване на историческото наследство и съживяване на занаята. Колекцията разказва историята на ножарството и в Албасете, но и в целия свят. Ножове от всички времена, включително от желязната епоха, от Древен Рим, от Испания на вестготите… Сред по-съвременните „вносни“ експонати България е представена с ножове от Габрово. Място е отделено и за ножиците, идващи още от бронзовата епоха, а през Средновековието придобиват тяло и форма, идентични с днешните. До март 2026 г. в музея остава изложбата „Ножове с история: Колекция Рол“, една от най-добрите частни колекции с над 600 ножа. Ножовете са и сувенир номер едно от Албасете. Продавачите са наясно с мерките (сред тях са размерът, начинът на опаковане и касовата бележка за покупка), позволяващи преноса на ножовете в самолет или влак. Едно е сигурно: потеглящите от Албасете превозни средства са въоръжени до зъби с местни ножове.
Паметник на ножаря
Пълен цирк (и театър) плюс панаир
В Албасете се намира и Театър-Цирк, най-старото от шестте останали в света съоръжения с двойна сцена и структурна функционалност както за театрални, така и за циркови представления. Европейският стил на колоните и на желязната конструкция се съчетава с арабските аркади. Всяка година през февруари тук се провежда Международният цирков фестивал на Албасете, един от най-престижните в света заедно с този в Монако, който се стреми към признание за обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Най-важното събитие в Албасете обаче е местният панаир. Може да изглежда странно, че един народно популярен панаир със стрелба по глинени гълъби, томболи, захарен памук, гигантско виенско колело е успял да се превърне във фестивал от международен интерес според испанската туристическа класация. Всъщност Панаирът на Албасете има повече от тристагодишна традиция с фиксирани дати от 7 до 17 септември и в него участват повече от половин милион души. Събира най-доброто от зрелищата, културата, борбата с бикове, музиката, изкуството, гастрономията. Представяния на книги, шампионати по шахмат, международни турнири по тенис, маршрути за тапас, концерти, ралита, екзотични битки с цветя, изложби, улични пазари.
Панаирът, който събира половин милион души през септември
Друга забележителност е водната кула. С височината си от над 70 метра тя е най-високата сграда в цяла Кастилия-Ла Манча. Любопитното е, че никога не е била използвана като резервоар за вода. Сега помещава Центъра за интерпретация на водата, където посетителите се запознават с микро- и макроаспектите на водата и връзката ù с човека. На върха на кулата, където се планира да бъде изграден ресторант, се намира най-добрата наблюдателна площадка към града и обширната равнина наоколо. Съвсем наблизо някогашните резервоари за вода са превърнати в градска библиотека.
Градската библиотека в някогашните водни резервоари
Кулинарен тур със звезда Michelin
Албасете не е изключение от тренда гастрономията да е напълно равноправен участник в туристическото изживяване. Начело на един от най-добрите ресторанти – Cuerda 1973, днес са братята Антонио и Франсиско. Предлагат традиционната кухня на Ла Манча, но с новаторско представяне. Като например чупа чупс от козе сирене, малини, череши и картофена (ядивна) хартия. Домашни крокети (с крем съответно от чоризо, от прословутото местно сирене манчего и синьо сирене). Сладки картофи с майонеза от кимчи или риба меч в портокалов сос.
Ресторант Sueños del Este (в превод източни мечти) препраща към кухнята на източното крайбрежие, чийто най-прословут специалитет си остава паелята. Тук предлагат по-нови варианти, като заместват известните морски дарове с кървавица, със свински гърди или ребра. Също тартар от сьомга, сушени домати, лайм, зелена ябълка, червен лук, кисели краставички, горчица от копър и перли от моцарела.
Ресторант Telma в емблематичната сграда на Gran Hotel предлага гастрономическо шоу. Няколко от ястията се приготвят почти изцяло на масата. Като „Салата Молина 2.0“, която представлява платно, което шеф Хави рисува със съставките. Той приготвя „на живо“ и стек тартар. Албасете има и звезда Michelin в ресторант Ababol на младия готвач Хуан Монтеагудо. Той прави най-добрите крокети в цяла Испания според журито на последния кулинарен конгрес „Фюжън“. Кремообразен отвътре и хрупкав отвън, а ако има трик, то той е в съставките: овче и краве мляко, сметана, масло, иберийска шунка и малко желе от рибена опашка.
Шеф Хави от ресторант Telma приготвя стек тартар директно на масата
Улици, които (почти) не спят
Наскоро Националната федерация на предприемачите в областта на свободното време и развлеченията España de Noche (нощна Испания) награди Албасете като града с най-добро tardeo в страната. Терминът се използва за придобилата голяма сила по време на пандемията тенденция да се излиза за питиета доста по-рано от традиционното (от 17 ч. нататък). Така обядът преминава в tardeo (измислена дума, означаваща нещо като следобед). А той от своя страна се слива с вечерта и нощния купон. Разбира се, този ритъм изисква почти екстремна издръжливост, така че много хора избират да се включат само в част от купона. Улиците „Техарес“ и „Консепсион“ (и двете пешеходни), известни като „Зоната“, преливат от барове, кръчми, ресторанти, джаз клубове, дискотеки (регистрирани са над 130 и не е разрешено да се отварят повече).
„Свободното време все още е част от начина, по който хората се свързват помежду си, и характерът на Албасете показва това чрез явления като tardeo – образец на характера на един отворен и приятен град, който посреща посетителите с отворени обятия“, казват организаторите на наградите.
