Британският фотограф Майлс Олдридж е един от най-търсените международни модни фотографи от 90-те години на миналия век насам. Придобива световна известност чрез своя силно стилизиран психеделичен стил с препратки към киното, историята на изкуството и попкултурата. Перфектно гладките повърхности и женствеността засилват изкуствения ефект на неговите провокативни изображения, издържани в палитра от богати и преливащи се нюанси. Своята магия пресъздава с помощта на много светлина и приказни, често откровено сюрреалистични и дори абсурдни сюжети. При това почти всички негови фотографии са заснети на лента
Изложбата Virgin Mary. Supermarkets. Popcorn. – by Miles Aldridge в музея Fotografiska Berlin до 5 май показва около 80 творби от периода 1999-2020 г. Включени са трите най-важни насоки в неговата творческа вселена. Virgin Mary се отнася до религиозните картини на художници като Караваджо, които създават театрални моменти чрез драматично осветление, костюми и сценични решения. Supermarkets е метафора на консуматорското общество и надеждата за „самооптимизиране“ чрез шопинг терапия. От своя страна Popcorn символизира влиянието на киното в творчеството на Олдридж. Иконични режисьори като Алфред Хичкок, Дейвид Линч и Федерико Фелини служат за вдъхновение на неговия стил.
Деветият час (after Cattelan), 2016
Нощ в музея
Сред сериите е (after Cattelan) от 2015 г., в която италианският артист Маурицио Кателан кани Олдридж да реагира на неговите скулптури в продължение на една нощ като част от сътрудничеството им в музея Monnaie de Paris. Изложени са и портрети на звезди като Софи Търнър, Донатела Версаче, Рик Оуенс и Ралф Файнс. Според кураторката на изложбата във Fotografiska Надин Барт това е „една интелигентна разходка из екстравагантния космос на Майлс“.
Jean Paul Gaultier, 2011
„Живеем в илюзията за контрол в нашия потребителски и ориентиран към социалните медии начин на живот. Утопия, която сме създали, за да постигнем фиктивна сигурност. Истината обаче е, че нямаме никакъв контрол. Защото когато животът ни връхлети бързо и ни изненада с неща като болести, социална несправедливост, граждански вълнения и пандемии, ние сме невероятно уязвими и беззащитни. Това са факти, върху които моите изображения се фокусират и ги подчертават чрез използването на страхотни цветове, внимателно изработени детайли и известен циничен черен хумор“, казва Майлс Олдридж.
В градината, 2017
Моля, моля, върнете полароидите
Неотдавна Майлс Олдридж публикува книгата Please Please return Polaroid (изд. Steidl Verlag). Тя представлява продължаващо любовно писмо на фотографа към полароидите – процес, който някога е бил неразделна част от занаята на много фотографи, но днес е почти изчезнал. Продължение на негова книга с подобно съдържание от 2016 г., сегашната представя нови и стари полароиди от над 20-годишния му архив.
Книгата засвидетелства отдадеността на Олдридж към аналоговите процеси, където изрязването и лепенето са все още извършвани с ножици, изолирбанд, интуиция и немалко търпение. Олдридж продължава да използва полароиди като част от своите „скици“, като често ги драска, къса и залепва заедно. Той дори рисува върху тях, като всеки знак е част от творческия процес. „Известен с това, че създава безупречни снимки на един нетолкова съвършен свят, Олдридж се наслаждава на тези неполирани изображения, превръщайки някои от тях в екстремни увеличения, запълващи двойни страници със своите преработени и повредени повърхности. Да живее Polaroid!“, казват от издателството. Страстта на фотографа към рисуването и илюстрацията остават валидни и до днес. Той продължава първо да скицира идеите си за фотографии с молив или химикалка, като понякога си води и бележки.
Untitled (after Cattelan) #3, 2016
Кой е Майлс Олдридж
Роден в Лондон през 1964 г., интересът на Майлс Олдридж към фотографията започва още в ранна детска възраст, когато баща му – известният арт директор Алън Олдридж, му подарява фотоапарат NikonF. След това учи графичен дизайн и илюстрация в Central Saint Martins. Творчеството му обхваща мащабни принтове на фотографии, полароиди, ситопечати, фотогравюри и рисунки. Той остава един от малкото фотографи, които все още снимат предимно аналогово. Любопитно е, че Майлс е част от звездната система съвсем от малък. Случвало се е семейният приятел Ерик Клептън да го вземе от училище, а в дома им често гостуват Елтън Джон или фотографът Дейвид Бейли. Младият Майлс дори създава собствена рок група, която не постига особени успехи. Същото се случва и с видеоклиповете, които прави, най-вече защото не харесва музиката, която му поръчват да снима.
Сестрите му Лили, Сафрън и Руби са известни манекенки. Женен е за американския топмодел Кристен Макменами между 1997 и 2013 г. Като моден фотограф снима за Vogue, New York Times, The New Yorker. Работата му често се показва в музеи и галерии, включително и като част от постоянните колекции на National Portrait Gallery и на Британския музей в Лондон.
„Ако светът беше достатъчно красив, щях да го снимам постоянно такъв, какъвто е. Но той просто не е, така че предпочитам да го построя отново и да го пресъздам като на кино. Затова час и половина филм на Антониони ми е много по-интересен от час и половин от реалния живот“, казва Олдридж.
