15 мисли на Георги Тошев

Журналист, писател, общественик – Георги Тошев е от онези разказвачи на истории, които винаги успяват да намерят с какво да те пленят.

За времената, в които живеем, за техните герои и историите Георги Тошев отговори в 15 въпроса пред сп. DIVA!

За героите на нашето време: Продължавам да ги търся. Щастлив съм, когато ги открия. Може да са известни и значими в някоя област, да ме вдъхновяват с постигнатото. Понякога са тихи, невидими хора, които по нищо не се отличават от другите, но животът ги изправя пред изпитание, което преминават. Или просто са добри хора като този шофьор на такси, който върна чанта с пари и лаптоп на моя колежка. Героите са неочаквани. Срещите с тях са важни, защото ми дават друга перспектива как да живея, осмислят битието ми.

За писането: Думите са важни. С тях обаче трябва да се борави внимателно. С годините се отнасям все по-отговорно с думите. Уча се да бъда лаконичен – и в личен план, и в писането си. Да се изразиш точно, е умение, което изисква усилия. На мисълта и на сърцето.

За сюжетите: Те са навсякъде. Нужни са сетива, за да откриеш своите сюжети. В работата си се опитвам да открия сюжети, които ме вълнуват. След това се опитвам да си представя дали биха били интересни и на другите. Сюжетите, които избираме, са отражение на нашите вътрешни светове, интереси, потребности.

За цената на славата: Славата е мерило за нормалност. И парите. Познавам разрушени от славата. И погубени. Но съм срещал и окрилени от славата личности. Те имат други лица, думи. Друг начин на живот. Славата е вдъхновение, но и изпитание. Не е за всеки!

За миналото: Миналото е важно. Бележи ни. Не е задължително да се връщаме непрекъснато към него, но е важно да си го припомняме. Особено в ситуации на избор или отчаяние. На мен ми помага, когато се чувствам обезверен или безсилен пред моментната глупост. Тогава си припомням мигове и срещи, лица и думи, които ми дават сили да продължа. Спомням си кой съм. Миналото е приемственост и уважение. Към собствената ни история.

За битката на театъра и телевизията: И двете са нужни. Никой няма да отнеме публиката на добрия спектакъл, както и никой не може да увеличи аудиторията на тъпата телевизия. И театърът , и телевизията боравят със съдържание. Докато го има,  няма битка. Тя се появява, когато всичко друго се изчерпи.

За това, което не бива да правим: Да сме зли и завистливи, да пречим на другите, вместо да създаваме нещо свое. Да се занимаваме с чуждите животи, вместо да отглеждаме и да развиваме собствения си.

За местата, на които винаги ще се връщаме: Там, където сме срещнали любовта. Местата, където сме се почувствали у дома. Там винаги има хора, думи, целувки, усмивки, сълзи понякога… но ги има. Другите места са пусти.

За бъдещето: Все по-плахо надниквам в него, защото ме занимава настоящето. Изследвам настоящето. Искам да го проумея. Бъдещето е луксозно занимание.

За ерата на технологиите: Объркваща, ограбваща, но все по-привлекателна, улесняваща живота ни. Не съм сигурен, че е за добро, но пък не си представям живота без технологиите. Въпросът е как да си служа внимателно с тях.

За изкушенията: Непрекъснати, дебнещи ме отвсякъде, прелестни. Как да устоя?!

За живота в дългове: Дългът като лично преживяване е важен. Дългът към близките, към идеите, към хората, които обичаш… Дългът към банките – неизбежен, уви!

За малките радости: Солта на живота. Чувството за реалност. Хората, които умеят да дават, не само да получават. Пътуването.

За любовта: Без която не мога…

За вечната жена: Тя е любовта на живота ми.

Spread the love
Публикувано от
Още от divamagazine.bg

Почина кралица Елизабет II

Кралица Елизабет II, най-дълго управлявалият монарх на Обединеното кралство, почина в Балморал...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ