Думите детокс и лимфен дренаж са на гребена на вълната. Елиминирането на натрупаните в организма токсини от неправилния начин на живот става по различни начини. Единият от тях е авторската методика на Гергана Данаилова, остеоестетик-масажист от столичното студио за уелнес и красота Tera-Gigi (ул. „Милин камък” 15, тел. 0879 545 402)
Никога не съм мислила, че закопчаването на дънките ще е мисия възможна. А още по-малко, че има нещо по-велико от любимото ми LPG. Не знам кое ми изигра по-лоша шега – ковид или постменопаузата, в запасването на пояс от мазнини около талията. Така и не тръгвам на фитнес. Казват, че след определена възраст жената сменя килограмите си на всеки 10 години. И че трябва да избере – лице или дупе. Не е трудно да се досетите какво предпочитам. Да се наслаждавам на живота, ако мога образно да се изразя така. Печени лешници-сушени смокини, розово просеко-сьомга, багета с чесново масло-камамбер с боровинки… Все неразрушими (и свещени) връзки. Минава ми през ума еретичната мисъл да сменя дрехите си, въпреки че тези от миналата година стоят необлечени с етикетите. За проба си купувам панталон с един размер по-голям от обичайния, без да го меря. Вкъщи обаче ми се оказва тесен. Това наистина ме стряска. Едно е от българско 44 да минеш на 46, но 48 вече е прекалено.
Не харесвам диетите по ред причини. Първо, като всеки Телец съм сладокусна, и второ, какъв е смисълът да отслабвам, а после да стягам увисналата кожа. (Не че е кой знае колко възможно без упражнения и процедури.) Казано простичко, лишенията и мъките не са за мен. Интервалното гладуване (прием на храна през определен период от време) също не е моето. Намаляването на нивото на инсулин в кръвта може и да има благоприятен ефект върху сърцето и кръвоносните съдове, но не и върху мозъка. На базата на личен опит установявам правопропорционална зависимост между липсата на идеи и отварянето на хладилника. Когато започвам да избягвам кантара, ми светва, че имам какво да крия. Първата ми работа в новото нормално е да отлюспя група приятелки с добър апетит като моя, които всяка сутрин ме заливат със съобщения за теглото и успеха си в диетите.
Идеята за масаж на тялото ми хрумва инцидентно. Преди време писах за Гергана Данаилова, спец по интраорален или букален масаж, реджуванс, гуаша и остеоестетика. Оттогава при възможност я посещавам, уменията й да предефинира овала на лицето са впечатляващи. Тъй като наскоро си бях правила мезотерапия, а и от 12-часовото седене пред компютъра се бях схванала, решавам, че един масаж на гърба няма да ми се отрази зле. Какво е учудването ми, когато Гери започва от краката. За час и половина тя направо ме изцежда като лимон. Авторската й методика е комбинация от три вида масаж – ръчен, с гуаша (едновременно техника и инструмент) и вендузи плюс апаратна дерматония (биомеханична стимулация на мускулите и магнитотерапия). Целта на методиката е дренаж, разграждане на мазнините и повишаване еластичността на кожата. След края на първата процедура изпадам в шок. Нима кожата ми може да бъде така нахранена, тонизирана и приятно порозовяла? Не съм изпитвала подобно тактилно усещане след нито едно третиране на тялото. Заклевам се във всичките си кремове на Biologique Recherche. На следващата сутрин се чувствам спихната с половин размер. Като всяка жена и аз страдам от възпаление на мастната тъкан, познато повече като целулит. Освен оточен тип, свързан с лимфен застой (на практика това ще рече, че мастните клетки, токсини и излишна течност са затворени в своеобразен капан), имам и фиброзен. Всяко, дори и лекото притискане на тъканите ми причинява болка, а и най-малкият удар – хематом. Гери е като машина, ръцете й не спират да шарят по тялото ми, обработвайки до последния милиметър всяка зона. Пада голямо месене, разточване и остъргване. Най-приятната част са вибрациите на ебонитовия накрайния, които въздействат на различни слоеве на кожата, подкожните мазнини и мускулите. От време на време Гери спира и с вещ поглед на скулптор оценява работата си. Спешното посещение на двете нули накрая е сигурен белег за активиране на клетъчния метаболизъм. Чувствам лека мускулна болка като след изкачване на стълби. След петия сеанс дискомфортът и синините отзвучават, а след деветия от бедрата ми тихомълком се изнизват ненавистните трапчинки.
Подобна мотивация за глобално шейпване е повече от стимулираща. За сравнение: предишното ми с технологията ендормология или ваккум масаж LPG също беше трансформиращо, но в никакъв случай wow. Най-малкото защото Гери обработва не само горния слой на кожата, активирайки обменните процеси, подобрявайки кръвообращението и регенерирайки тъканите, но и мускулите. Плъзгането чрез натиск на гуаша пък отваря блокираните енергийни канали.
Възприемам насладата от всеки пореден сеанс като крачка към финалната линия на победата. Това е то – лежиш си и се шейпваш! Показанията на кантара вече не ме вълнуват. Мерило е стар панталон, на който пожизнено не можех да вдигна ципа, камо ли да го закопчая. Вече ми стои свободно, както когато се потях на бягащата пътека. Не по-малко впечатляваща от свиването на обемите е подобрената плътност на кожата. ”Плисето” под мишницата се люлее по-малко, а вътрешната част на бедрата постепенно губи вида си на малеби. На път са да се стопят и любовните дръжки, които трудно се повлияват дори с упражнения. И да, мускулите почват да личат под аморфната тъкан, с която имах нещастието да тапицирам „долния етаж” на тялото. „Бананът” под дупето, който му придаваше смъкнат вид, също изчезна. Променена е й походката ми. Вече не се влача като Сизиф, а крача енергично и припкам по етажите като коза. След дванайстата процедура два пъти седмично (първите резултати ме пристрастяват и не пропускам час) рубежът е достигнат – усещам тялото си като камион, който досега е буксувал по пътя към върха, но вече се спуска надолу по инерция. До мечтаната фигура ми остават още 6-7 сеанса по мои изчисления, въпреки че за Гери и половината стигат. (Харесвам я, защото е пределно откровена с клиентите си и не обещава неизпълнимото.) След това минавам на light режим, тоест веднъж седмично.
Решавам да не стопирам процеса, а да го активирам по всякакъв възможен начин. По съвет на Гери изключвам (добре де, почти) просекото. Вярно е, че празните калории са бустер на апетита, но пък оправят настроението. А и силата на волята има ограничени ресурси. Добавям в менюто семена от чиа, натурален сусамов тахан и колаген във формата на хранителна добавка. Отказвам се от спорта като възможна опция не само заради епидемичната обстановка, но и заради предишния ми опит – организмът ми възприе натоварването като стрес. Което не означава, че ползвам асансьор и пренебрегвам 30-минутното бързо ходене всеки ден.
P.S. Гери, ти си вълшебници. Не, Сибила Трелони, професорката от поредицата „Хари Потър”. Пророчеството ти, че тялото ще отговори на положените грижи, се сбъдна 100%. Примерът ми се оказва толкова заразителен, че веднага приятелките от групата си записват часове.
