Дизайнерите пишат нови глави в историята на легендарни марки и ни карат да се запитаме къде свършва наследството на основателите на модните къщи и къде започва егото? Показваме ви най-интересните колекции, които разделиха критиците и развълнуваха публиката
Фотография / Пресофис на марките
Chanel: Лабиринт от гъби
Дебютът на Матю Блази във висшата мода ни пренася в приказен лабиринт, осеян с огромни гъби мухоморки и дървета с розови листа. Идеята за първото му ревю haute couture за Chanel идва от хайку за птици, кацнали върху гъба. Сценографията обаче се оказва по-впечатляваща от самите дрехи. Макар да се уповава на максимата на Коко Шанел да премахнеш нещо от тоалета си непосредствено преди да излезеш, Блази сякаш се е разделил с твърде много от основополагащите за къщата елементи особено в началото на колекцията. Гъбите се появяват под формата на бродерии, а една визия в розово с плисирано наметало изцяло имитира вътрешната ѝ текстура и силует. Класическият блейзър без яка все пак се появява, но е изцяло ребрандиран чрез пера, фин туид или имитиращ туид десéн, отпечатан върху шифон.
Аплодисментите са заслужени заради последната визия – булката в пола тип молив и оувърсайз риза, избродирани със стотици люспоподобни мъниста. Тоалетът е допълнен с коса, прибрана на кок, около който са прикрепени остри пера, стърчащи като корона. Несъмнено това е идея, която булките на 2026-а могат да заимстват (дори като втори тоалет за вечерта). Все пак Блази заслужава да му се признае, че започва да изгражда цяла вселена около марката, което пролича още в дебюта му през октомври и круизната му колекция в Ню Йорк.
Новата „Нова външност“ на Dior
Визията на Джонатан Андерсън за Dior също предизвика дискусии. Отправната точка за дебюта му е цвете, подарено му от Джон Галиано (бившият творчески директор на марката, който през 2011-а е уволнен заради антисемитски изявления – б.а.). В търсене на мястото на Dior след комерсиалния фокус на Мария Грация Кюри Андерсън признава пред Business of Fashion, че макар преди година да е смятал кутюра за нерелевантен, днес се чувства така, сякаш е записал „докторантура по висша мода“. Използвайки неограничените възможности на ателиетата, той заимства обемните форми от керамичните произведения на Магдалене Одундо, което можем да разчетем като нова трактовка на силуета „Бар“.
В колекцията несъмнено има препратки и към „гърбиците“ на Рей Кавакубо от 1997-а, съчетани с детайли като цветя, окичени като обеци, и характерните за дизайнера панделки. Макар на моменти визиите с дълги шинели и асиметрия да изглеждат като генерирани от ИИ, те определено представят смела визия за бъдещето, ориентирана към азиатските култури, които са сред най-големите клиенти на висшата мода. А именно натам трябва да се фокусират марките в моменти на нестабилност.
Schiaparelli: Симфония за очите
Винаги когато си мисля, че модата вече няма с какво да ме изненада, Даниел Роузбъри намира начин да ме опровергае чрез съвършено съчетание на кутюр и сюрреализъм. Неговите интерпретации на кодовете на марката са равностойни с иновации като роклята с омар, представяйки жените като митологични химери и невероятни зверове. Дрехите съчетават haute couture и haute animalier – тела, обсипани с пера като екзотични хищни птици, прозрачни костюми от блестящ кринолин, пронизан с бодли, или деликатна дантела Chantilly с огромни жила на скорпиони. Използването на триизмерни дантели и 3D отпечатани рога превръща дефилето в Пти Пале в своеобразно чистилище, където техниката и въображението достигат върховата си точка.
