Да заложиш на хитово заглавие от близкото минало на българския театър, е и хазарт, и печеливша стратегия, но на класиките от афиша на сакралното мазе 199 винаги може да се разчита. Особено на дуетните изпълнения. Боксофисът е сигурен, въпреки че риск от сравнение винаги съществува. През започващия сезон два спектакъла припомнят, че в изкуството нищо не започва от днес и не приключва утре. Единият вече е шлагер – „Отворена брачна двойка“ с Александра Сърчаджиева и Филип Буков. Другият – „Кислород“, е много, много обещаващ.
Фотография / Ажур пико, Топлоцентрала
В кожата на Дарио Фо и Франка Раме
Мариус Куркински преди години пръв посяга към „Отворена брачна двойка“ – една от най-известните творби на знаменития тандем Дарио Фо и Франка Раме. Според различни трактовки персонажите в пиесата са огледални образи на авторите си – прочутия писател, носител на Нобелова награда, и съпругата му, актриса и активистка за различни политически и женски каузи. Феминистката с леви убеждения през 70-те е отвлечена, измъчвана и изнасилена от шайка крайно десни екстремисти. Неслучайно героинята ѝ Антония откровено мрази т.нар. силен пол. Докато Франка Раме обикаля Европа с „Отворена брачна двойка“, започва спектакъла с монолог, изпълнен с ужаса и гнева на преживяното насилие. Дарио Фо пък не е от най-моногамните в арт гилдията – мъжът в „Отворена брачна двойка“ изневерява периодично и убедено. В края на 80-те Дарио Фо и Франка Раме обявяват в телевизионно интервю, че се развеждат, но това не се случва.
„Отворена брачна двойка“ е изключително сериозна драматургия въпреки привидното комедиантство в ситуациите. Иначе Мариус Куркински не би губил времето си с нея. В ролите са Рени Врангова и Веселин Анчев. Далеч от всякакви етикети за секс символи, те се стараят да влязат в стила на Дарио Фо, Франка Раме и Куркински – винаги по ръба на абсурда. А вместо да анализира в детайли защо е избрал „Отворена брачна двойка“, Мариус предлага два цитата. Единият е на омъжвалата се девет пъти холивудска звезда За За Габор: „Преди да се ожени, мъжът е недовършен човек. Бракът го довършва.” Другият е на планетарния мъдрец Сократ: “Съветвам всеки мъж да се ожени. Ако попадне на добра жена, ще е щастлив. Ако ли не, ще стане философ.”
Александра Сърчаджиева и Филип Буков
Химия без физика
Александра Сърчаджиева смело доказва, че Филип Буков е най-подходящият за нея партньор в искрометната история, чието оригинално заглавие е Coppia aperta, quasi spalancata – „Отворена брачна двойка, почти широко отворена“. Събира ги продуцентът Кирил Кирилов, който умело маневрира с трендове и качествени текстове, увличайки в неочаквани комбинации именити и изгряващи артисти. Така обръгналата на перипетии Александра се озовава в обятията на Филип Буков под режисурата на Владлен Александров. Двамата се познават първо от „Откраднат живот“, после от „Аз обичам България“, където тя е водеща, а той – капитан на единия от отборите. Сърчаджиева го кани в „Животът по действителен случай“, където става ясно, че той не е плеймейткото на телевизиите, за какъвто го мислят фенките на плочките му. Делят стихове в „За любовта“ на Яна Борисова. В „Отворена брачна двойка“ обаче нещата изглеждат различно – химията между тях е в жестовете, диалозите, тишината. През цялото време са заедно под прожекторите, а това никак не е лесно. Понякога ги обхваща лека треска, но бързичко се овладяват, за да не прекрачват здравословната граница – знаят, че напрежението трябва да активира, а не да шашва. По-зрялата професионалистка Александра ловко измъква Филип от някои моменти, в които на него, младия ерген, му е по-сложно с емоциите на женения мъж, винаги готов да се пробва като любовник вън от семейната спалня. „Откривам прилики между мен и доста по-възрастния герой, но се надявам, че в бъдеще няма да повтарям прегрешенията му“, откровен е Филип Буков с необходимата доза самоирония. Освен предаността към сцената, неуморния работохолизъм и сексапилното излъчване с Александра ги обединява и чувството за хумор. На нея ѝ е генетично. Както се знае, тя от три поколения назад е свързана с храма на комедиантите – дядо ѝ Стефан Сърчаджиев е от създателите на Сатиричния театър, където майка ѝ Пепа Николова играе до края на живота си, а баща ѝ Йосиф Сърчаджиев прави постановки след инсулта. Самата Сашка акостира в Сатирата, след като напуска Армията, тръгвайки след любимия си Иван Ласкин.
Та именно с шеги и закачки Сърчаджиева и Буков реагират на подхвърлянията за „романс“ между тях извън убедително-интимния им спектакъл. В социалните мрежи ги одумват, явно трудно преглъщат приятелството им. Но едва ли са в затворена любовна връзка, въпреки че постоянно си правят каламбури и демонстрират непукизъм по темата. “С Филип правим каквото си искаме. И можем наистина да се оженим“, коментира с типичната си ирония Александра. И сериозно добавя, че ако жената си хване по-млад, мислятя за луда, докато обратното е напълно нормално. А сега дори съучениците на дъщеря ѝ София не спирали да питат дали майка ѝ е гадже с Буков. „Филип е много сериозно момче, въобще не е плейбой. Добър и свестен човек е. И не му е „все тая“ в професията.“ „Няма по-възрастни жени, а само по-опитни“, връща той комплимента на Александра. Споделя, че има краткосрочен опит с „каки“. И че е разтропан в киното и театъра, но извън тях е прибран и сдържан. „Пъстротията и популярността привличат жените, после ме зарязват. Последното момиче, с което излизах, ревнуваше от Сашка“, обяснява Филип, без да стане ясно доколко това е вярно. Всички тези лакърдии са добре дошли за рекламата, но още по-важни са екзистенциалните дебати в представлението. Едно от посланиятяа е закодирано в репликата: „Отворената брачна двойка винаги има своите неудобства – добре е да бъде отворена само от едната страна, защото, когато е и от двете, става течение.“
„Вярвам в истинската любов. Тя е най-хубавото нещо. Не ми е ясно защо хората вече не умеят да общуват, къде губят възможността да разговарят. Ако нещо не върви, трябва да се обсъжда. Дори да избухне скандал. Тишината е опасна. Не си представям да целуваш друг, а после да се прибереш вкъщи. Не го разбирам. Не съществува в моя свят. Хората нямат кураж да поемат отговорност за действията си. Цялото лутане и търсене на двамата съпрузи в пиесата води до осъзнаването, че не могат един без друг“, категорична е Александра. За нея особено ценни са доверието и личното пространство. „Никой на никого не принадлежи. Ненавиждам лъжата. Ако човекът срещу теб е качествен, ще те разбере. Но е абсурдно да имаш паралелни отношения. Въпреки че има много примери около нас как изневерите въобще не пречат на някои хора да си живеят под един покрив.“ Филип е съгласен с добрата си приятелка. „Трябва да се работи за любовта, а когато не се вглеждаш в човека до себе си, пропускаш важното, за да тичаш след пълните глупости.“ За него онлайн „свалките“ нямат никаква стойност. „Мъжете гледат някакви лъжливи снимки и си казват, че заслужават повече от вече полученото. Всички се мотивират с нереалния онлайн свят. Всеки си мисли, че е най-невероятният. Егото съсипва. А предимството на отворената брачна двойка е илюзия. Не е вярно, че не може да си моногамен. Другото „работи“ до месец, а после всичко тръгва надолу.“
И двамата са суперсоциални. Споделят възмущението от кретенизмите, които сякаш извират около нас. В потрес са от хиперконсуматорството. Категорични са, че има огромна необходимост от родолюбиви предавания, а „Аз обичам България“ е най-доброто от тях.
Йордан Ръсин и Радина Боршош
Новите Саша и Саша
В началото на лятото през 2003 г. в афиша на Театър 199 излиза премиерата на „Кислород“ на Галин Стоев по Иван Вирипаев, който много скоро ще стане един от най-ярките европейски автори, а днес пиесите му се играят на 250 сцени по света. Радена Вълканова и Николай Мутафчиев са първите Александър и Александра – така се казват героите на Вирипаев, които представят музикалния си албум.
23 години по-късно Стефани Христова представя в Топлоцентрала своята режисьорска версия на „Кислород“ по превода на Галин Стоев. Йордан Ръсин и Радина Боршош са новите Саша и Саша, партнира им Петър Андреев. Музиката на композитора Юлиан Стойков е в съзвучие с текста или е негов контрапункт. Десетте песни по винаги актуалните десет Божи заповеди са за разюздания материализъм и отчуждението, за поляризацията, омразата и агресията, за удоволствието и липсата на удоволствие, за водката, рома и пелмените, арабския свят, новата рокля от Амстердам, слънчевите очила за 300 долара, любовта и смъртта, случайността и предзнаменованията, за екзистенциалната мотивация и отсъствието ѝ. В тях са вечните въпроси: дали все още съществува чувствителност, дали идеята за любовта е жива, способни ли сме да живеем пълнокръвно без маски в името на всичко онова, което ни държи будни. Темпото е задъхано, без да стига до кресчендо в шума, приеман за нормален.
Йордан Ръсин и Радина Боршош са изключително интересен дует. Владеят пространството, без да се правят на „авангардни“ и „експериментални“. Владеят и настроенията – от сарказма и бруталността в изказа до романтиката и емпатията. Лесно отключват асоциациите и емоциите. Убеждават ни, че самият живот е кислородът, няма необходимост от свръхфилософски обяснения. Сякаш едновременно поемат дъха на героите си, които се задушават от съвременните проблеми и понякога чисто телесно не издържат на социалната истерия. Актьорите деликатно влизат в темата за вярата и смирението – най-трудното, което може да бъде показано на сцена. Хореографията дописва саундтрака и разпуска напрежението.
Радина, която доскоро е в отпуск по майчинството – синчето ѝ Юлиан е едва на 7 месеца, споделя, че театърът все така остава най-голямата й страст, но е щастлива, осъществявайки мечтата за семейство. Сега то е най-стойностното събитие и най-големият смисъл за нея. Но професионалните ѝ сетива действат на пълни обороти, за да превключат на бунтарството, което превръща Саша и Саша в емблема на всички революционно настроени жени и мъже.
За Йордан Ръсин кислородът са двете му деца и самият живот. Не го играе фанатик в професията, въпреки че едва ли има друг на неговата възраст с повече роли и награди. Контролира суетата, за да не кривне от правия път. Дава, за да получи. Скоро ще го гледаме като бащата на Ян Бибиян в новия филм на Явор Гърдев за непослушника и дяволчето Фют и като таен агент в „Чамкория“ на Виктор Божинов по романа на Милен Русков.
