За него тя е роман вселена, който ще препрочита цял живот, а тя казва, че ръцете им се разделят само за да обърнат страниците
Те са хора на думите и на форматите. Ловко жонглират с тях далеч от суетното бърборене, с което ни заливат псевдо медии и ерзац „говорители“. „Обичаме се, обичаме да четем и се надяваме да се намерим някъде между страниците“, казват Темз Арабаджиева и Антон Биров през 2017-а в първото издание на влога си „С книги под завивките“. Снимат го шест часа, а трябва да изберат само пет от 120-те минути суров материал. Умен и сръчен дует пред микрофоните и камерите, няма как да не са любовна двойка. Фенове са на класическото четене – не питам кога и в какво преминава то в спалнята им. Еднакво си падат по леко шантавия стил и в четивата, и в романтиката. Еднакво опърничави и проклети са, оправдавайки се с мераците по перфекционизъм. Често спорят като на състезание, но само за подробностите от пейзажа, никога за смисъла – за него винаги споделят обща философия. Не крият, че препирните им – мъжко-женски и творчески, ще продължат до пенсия и отвъд нея.
Антон е повече по фентъзита и кримки, Темз – по драми, психологии, елегантни абсурди. Нищо от тези жанрове не пречи на връзката им, чието начало няма общо със сцените между Хю Грант и Джулия Робъртс в „Нотинг хил“, макар че и те като героите от кинохита започват да се срещат в книжарница. После Темз всеки петък натиска газта към Пловдив, където е Антон, за да се прибере понеделнишки в София. И когато след година и половина тя е почти готова да истеризира от този ритъм, той я изненадва с решението да тръгне с еднопосочен билет към столицата. А когато Темз решава да „канализира“ в общ буктюб канал креативната и артистична енергия на любимия си, който страшно обича да снима и според нея често прекалява, той вече има опит с „Блогът на Бирето“, а тя с „Книжно: На по книга, две“.
Ако чаровният журналист страда за нещо, то е, защото красивата пиар специалистка от „Сиела“ не му позволява да пее в нито един от общите им проекти – нито във видеата, нито в Дарик радио. Засега. От пинг-понг диалозите им се лее лекота, та дори да става дума за възможно най-тежките заглавия. Трогателни са в своето внимание един към друг и към книгите, сред които живеят. Не се маскират на мастити критици въпреки доказателствата, че мнозина са активирали четенето си благодарение на тях. Засега няма и дата за Менделсон – Антон е по-категоричният традиционалист, но изчаква Темз да узрее за точното и сочно „да“. Тя не е фанатик на тема сватба, но е категорична, че той е мъжът за нея – убедила се е в тежки житейски моменти.
От Темз Арабаджиева най-вероятно би станало чудесен юрист, но един студентски стаж и работа във фирмената книжарница на издателство „Колибри” променят нещата. 2017 г. започва като специалист „PR и реклама” на издателство Сиела. 2019 г. става и мениджър „Маркетинг, PR и реклама. От 2017 г. работи по Международен литературен фестивал „Варна Лит”. Блогът ѝ „Книжно: На по книга, две“ преминава в проектите „С книги под завивките” – YouTube влог и радио рубрика в сутрешния блок на Дарик. През 2021 г. с Антон Биров стартира подкаста „Първа страница”
Откъде тръгна вашата любовна история, очаквахте ли, че може да се превърнете в двойка?
Антон: Четенето ни събра. Имах блог, в който сред всички други словоблудства се прокрадваха и читателски мнения за книги. И един вълшебен ден, ще да е било някъде през 2015-а, получих съобщение от Темз Арабаджиева, че в издателството, в което работеше тогава, вече тя ще изпраща книги на блогъри, влогъри и други хора с твърде много свободно време. Но не ме е съблазнявала с книги, не.
Аз, както е нормално за необвързан мъж, бях разглеждал снимки в профила ѝ – тогава Facebook все още беше актуален, но живеех с идеята, че има сериозен приятел. Не съм планирал да падам пред нея на едно коляно.
Темз: Наистина имах сериозен приятел в този период!
Антон: Нейната версия е, че съм ѝ направил впечатление малко по-късно с импровизиран репортаж от Пловдив – по това време живеех и работех там. Помня как после коментира моя нова профилна снимка – писа ми да не си бръсна брадата. Приех го като комплимент и се почувствах като обект. Пък тя нямала задни мисли. Така че, дами, внимавайте какви коментари пишете, не знаете как ще бъдат разтълкувани.
Темз: Потвърждавам, че нямах задни мисли, когато оцених брадата, но пък за сметка на това помня този коментар. Дали обаче това за задните мисли е вярно с оглед развоя на събитията? Остава неизяснен въпросът кой кого е харесал първи и успял да „излъже“, както обичаме да се шегуваме.
Антон: Детайлите са въпрос на гледна точка. Ще спорим по темата до пенсия и отвъд, надявам се. Мисля, че аз поех инициативата от един момент нататък. Положих максимални усилия да съм непреодолимо чаровен. Но истината е, че вероятно тя беше взела решението доста преди това.
Колко автори и заглавия са набъркани в началото на романса ви?
Темз: Тази любовна история не започна с автори. Поне не и с тези, към които посягам. Антон си пада по научната фантастика, фентъзито и жанровата литература. Аз плувам по-умело сред страниците на така наречената general fiction, поезия, философия и психология. Мисля, че първото ни заглавие – допирна точка, се появи доста по-късно. От онова начало определено мога да отлича „Играч първи, приготви се“ на Ърнест Клайн и един някак съдбовен стих на Паул Целан за мен, който ме преследваше в точния момент.
Антон Биров е главен редактор на политематичния сайт Webcafe.bg. Има 10 години опит в медии – телевизионен репортер, води новини в кабелна телевизия, кореспондент на няколко телевизии, редактор в сайт. Има диплома по политология. Въпреки фамилията предпочита уиски, не бира
Помните ли първия си спор за книги и за писатели?
Антон: По онова време читателските ни вкусове бяха дори по-разнопосочни от сегашните. Не мисля, че е имало за какво да спорим просто защото не четяхме едни и същи книги.
Антоне, ще назовеш ли жанра, който най-много подхожда на Темз?
Тя е наджанрова. Тя е като Големия роман – онзи, който толкова много писатели цял живот се опитват да създадат и толкова малко от тях успяват. Кара сърцето ти да тупти, от време на време и да се свива, носи ти усмивки, мечти, предизвиква те, променя те и се променя с теб. Роман вселена, който прегръщаш и те прегръща. И който няма да се уморя да чета и да препрочитам.
А ти, Темз, четеш ли му на глас?
Накара ме да се замисля. Сякаш много рядко му прочитам нещо на глас. Четенето продължава до известна степен да е онзи единствен момент, в който ръцете ни се разделят, за да разлистят страниците на следващата книга. Съвместно, но безмълвно интелектуално съзерцаниe. Понякога се случва да му прочета нещо, което намирам за забавно, но по-често за абсурдно. Нещо, което бие камбаната на възмущението в душата ми. Тъй като той не чете поезия, случва се да му прочета някой стих, който в този момент ужасно много е откликнал на настроението ми или на моралния ми компас. Но дори и да не си четем на глас, задължително си разказваме. Особено Антон – ужасно подробен е. Разказва така, че самата аз понякога се бъркам чела ли съм някое заглавие или не.
Коя беше първата книга, която ви разплака?
Темз: Трябва да е била „Братята с лъвските сърца“ на Астрид Линдгрен. Имам по-малка сестра и вероятно заради това историята на Йонатан и Карл Лъвските сърца толкова силно ме разстройваше в самото си начало. Не знам дали като възрастни изобщо осъзнаваме, че писането на детска литература е може би най-трудното писане. Представа си нямам как Астрид Линдгрен е успяла да обясни на детски език толкова трудни теми, с които самите ние, уж порасналите, не можем да се справим.
Антон: В момента по-скоро помня последната книга, която ме разплака. „Рана“ на Захари Карабашлиев. Довършвах я в хола един следобед, Темз беше в спалнята и нямаше как да види как стената на мъжествеността ми се срива пред болезнената емоция, дошла с обрата на финала. Очите ми се напълниха, даже една сълза нагло реши да бяга по бузата. После писах на Захари, че е най-добрата му книга, но не му казах за сълзата беглец.
Кога единият пренебрегва другия с фразата „Остави ме да си дочета“?
Темз: Има един нетипичен момент в моя читателски живот – първите три книги от поредицата „Училището за Добро и Зло“, която е по-скоро за тийнейджъри и не се вписва в литературата, към която посягам днес. Дори високомерно я презрях, когато колега в издателството ме игнорира заради нея на летището в Болоня. После реших да я прочета и първата от книгите ме погълна така, че нямах никакво желание да отговарям на милия Антон. Ясно помня, че ми говори нещо, но аз по никакъв начин не осмислям чутото.
Антон: Има случаи, когато и двамата се отплесваме в четене и започва неволна игра кой ще заспи пръв. Често пъти е тя. Отбелязвам ѝ докъде е стигнала, оставям книгата отворена на нощното шкафче и гася нощната ѝ лампа. Аз винаги успявам да затворя книгата си секунди преди да заспя. И винаги мога да разчитам на Темз, че ще ме дозавие.
Как приятели, слушатели и читатели приеха подкаста ви „Първа страница“ за книги, хора и (не)истински истории?
Антон: Обичам да слушам подкасти, започнах преди доста години покрай друго свое хоби. За мен са прекрасен формат, който хем отговаря на времето, в което живеем – сякаш винаги в движение, но със смартфон в ръце, хем същевременно е противовес на твърденията, че не можем да се концентрираме, да слушаме или да гледаме нещо повече от 30 секунди. Доста време си говорихме, че достатъчно дълго ние двамата сме препоръчвали книги и е време да дадем тази възможност и на други хора, които и отвъд прочетените страници има какво да разкажат на слушателите. Не помня конкретни реакции, но получихме подкрепа, изненадахме се колко слушан беше още първият епизод.
Двамата кръстосвате ли словесни шпаги в ефир?
Антон: Редовно. Следвам политиката, че подкастите са свободен формат, жив разговор, най-сполучлив, когато всеки е себе си. Понякога аз съм твърде много себе си. И когато мненията ни се различават, а това не се случва рядко, не се притесняваме да влезем в спор. Цивилизовано – по-скоро да изсипем пред слушателите различни аргументи, а не да се борим за надмощие. Борбата за надмощие е под масата, където тя ме посритва понякога.
Темз: Това е само когато започнеш да говориш прекалено обстоятелствено. За късмет не ти излизат лесно синини, че от толкова посритвания… Наистина често спорим в ефир. Не е заяждане, а по-скоро провокиране. Откритите и аргументирани диалози винаги са били в основата на нашите отношения – каквито сме пред камера, такива сме и в живота. Но мъдро спестяваме по-сладникавите ни моменти, за да не нагарчаме. Те си остават нещо наше. А и двамата смятаме, че поляризацията на различни мнения е нещо изключително вредно. Вместо да „крещим„, сопитваме се да „слушаме“. Търпимостта и уважението към гледната точка на другия са задължителни във всяко отношение – работно, приятелско, семейно, романтично.
Вечният дебат: на мода ли е четенето?
Антон: Това, което бих определил като моди не във, а около литературата, не е свързано със самия акт на четенето, а със социалните мрежи. Имаше етап да се снимаш с книги. Сега по-скоро сме в етапа да купуваш книги и да снимаш колко много си купил. Друг е въпросът успяваш ли да ги прочетеш, преди да купиш и да снимаш следващите… Или изобщо. Другото актуално проявление – при което вече има четене, понякога на няколко езика, са обсесиите в TikTok по определени автори и творби. Намирам тези обсесии за очарователни, стига да са в здравословни граници. Хубаво е човек да влага сърце в хобито си. Самото четене не е излизало от мода, среща се при всички поколения, но при конкретни техни представители. Четенето, поне според мен, е било, е и ще си остане хоби – едно от най-обогатяващите и най-развлекателните.
