Приказки за пораснали момичета

Срещали сте името на Цветелина Владимирова на книжния щанд, сигурни сме в това. Особено, ако сте почитатели на магиите, вещиците, магичните светове и фентъзито.

Цветелина става популярна сред българските читатели с трилогията си „Проклятието на Воронина“. Историята разказва за 19-годишната Ксения, чийто живот се променя след убийството на родителите й, когато се оказва потомка на тайно общество наречени вестители, посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Четъртата й книга „Червенохалата“ излиза извън рамките на познатата трилогия. Тя е фентъзи история за страховита вещица, любов и магически кралства.

Макар да е завършила Икономика и маркетинг, писането привлича Цветелина силно и тя не спира да радва почитателите на фентъзи жанра. Ние се срещнахме с нея, за да я разпитаме повече за „Червенохалата“, писането и онези неща от детството, които иска да запази.      

Цветелина, привет, къде те намираме в момента и какво правиш?

Привет! Заварвате ме в София, в обичайната понеделнишка среда за мен – на работното ми място по време на обедна почивка, през която опитвам да наваксам с лични ангажименти и вълнуващи съобщения, свързани с излизането на „Червенохалата“.

Как би обяснила работата си на някого, който никога не е чел фентъзи книги?

Писането за мен не е работа, но ако трябва да го обясня съвсем накратко, ще звучи така: разказвам приказки за поотраснали мечтатели.

А защо реши да пишеш точно фентъзи?

Защото фентъзито е първата ми книжна любов. Защото ми дава свободата да внасям красота в собственото си ежедневие и ежедневието на читателите ми. И защото отваря врати пред мен, които иначе биха останали затворени.

С какво новата ти книга „Червенохалата“ се различава от предишните – поредицата „Проклятието на Воронина“?

На първо място със стила и похвата на разказване. Също така, „Проклятието на Воронина“ е ърбан фентъзи поредица, в която всички фантастични събития се допират пряко до нашата реалност и всичко се случва на фона на места, които познаваме, докато „Червенохалата“ представя един нов, различен свят, в който се преплитат етно мотиви от славянската митология, но и различни щрихи от приказки, които ни звучат познато. И макар по-приказна, „Червенохалата“е по-мрачна и звучи по-зряло от предишните книги, що се отнася до взаимоотношения, емоции и израстване.

Каква е историята зад историята в „Червенохалата“?

Идеята за книгата ме осени, още преди да приключа „Блогословени“, последната част на трилогията „Проклятието за Воронина“. Бях започнала да осъзнавам, че скоро ще трябва да се разделя със света, който бях развивала толкова години, и предполагам, че търсех начини да направя тази раздяла по-лесна. Имах нужда да се захвана с нещо, което ми даваше съвсем различно усещане. Исках да създам нов свят. Един следобед, докато работех, чух за първи път песента Lost on you (LP). Побиха ме тръпки, усетих как въображението ми започва да работи на бързи обороти. Навлизайки в тези новопоявили се идеи, неусетно започнах да се връщам в спомените от детството ми – дългите и горещи лета, които прекарвах на село, при баба. Емоциите от тези спомени назряха, преплетоха се с мрачните приказки, които всички сме чели и които сме слушали като деца, и така се зароди първоначалната версия на историята на Аварис Червенохала.

Кои са трите думи, които описват детството ти?

Контрастно. Опознавателно. Уютно.

Кои са твоите вдъхновители?

Вярвам, че всяка случка и всеки човек, който мине през живота ни, оставя следа, дори и да не го съзнаваме понякога. Тези наши преживявания ни оформят и неизбежно се прокрадват и в историите, които разказваме. Силно вдъхновение може да бъде и музиката, цветовете, някои сцени, които преживяваме на лента, архитектурата. Всичко, което е готово да разкаже своята история, стига да проявим интерес да я чуем.

Последният момент, когато се почувства много щастлива?

Всеки ден има нещо, което ме прави много щастлива. Щастието е въпрос на вътрешна настройка – не е нещо голямо, което чакаме да се случи, а емоция, която можем да си позволим да изпитаме, дори когато не всичко е такова, каквото ни се иска да бъде, когато не всичко върви по план и както трябва. Щастлива съм всеки ден, когато със съпруга ми се усмихнем един на друг, всеки път, когато прегърна Фреди, нашето страхотно куче. Всеки път, когато се смеем на някоя лудория с приятелите ми. Почувствах се много щастлива и когато осъзнах, че думите, които дълго са обитавали съзнанието ми, вече пътуват към къщите, библиотеките и ръцете на толкова много хора.

Каква част от качествата на героите, които описваш можем да припишем и на теб?

Трудно бих отговорила на този въпрос. Мисля, че хората, най-близо до нас, ни виждат далеч по-обективно, отколкото се виждаме ние самите.

Кои са нещата, които те вдъхновяват за сюжетите, които описваш?

Желанието да изживея нещо епично, вълшебно, стремежът към фойерверките.

Какъв е процесът ти на работа и как изглежда работното ти място?

Що се отнася до писането – нямам работно място. Мога да пиша навсякъде и по всяко време, стига да съм успяла да се настроя на подходящата вълна, но най-често успявам да творя вечер у дома и на едно тихо местенце сред природата, което вече се е превърнало във втори дом за мен.

Колко често пишеш?

Писането не е ежедневие за мен. Мога да прекарам седмици, в които да не напиша и ред, а после да впрегна цялото си същество и да посветя всяка свободна минута в писането на историята, която съм захванала. Дисциплината е от изключително значение за мнозина творци, но от опит съм  се убедила, че при мен този процес трябва да се случи естествено – необходими са ми настройка, вдъхновение и най-вече търпение.

Коя е най-трудната книга за писане? И какви книги четеш?

Най-трудната книга за писане е следващата книга, която трябва да напишеш. Очакванията каква трябва да бъде, как трябва да звучи и как да бъде построена – това са терзания, с които вероятно всеки автор се сблъсква. Но с всеки следващ ред става по-лесно. Чета разнообразно – разбира се, фентъзи, но и много съвременна литература. Помага ми да поддържам баланса на емоциите си в изправност. Това лято пък ме е налегнала треската за трилъри и мистерии.

Кога реши, че писането е онова, с което искаш да се занимаваш?

Никога не съм взимала категорично решение, че писането е онова, с което ще се занимавам. Аз се развивам професионално в съвсем различна сфера и писането се яви в живота ми като хоби – нещо, което правех и продължавам да правя с огромно желание и най-вече за лично удоволствие. От дете се увличах да пиша стихове, разкази и това любопитство някак естествено се доразви и се превърна в първата книга, която написах – „Вестители“.

Книгата, която те промени?

Всяка книга, която чета, оставя отпечатък в мислите и сърцето ми. Но книгата, която наистина промени мен и живота ми, беше „Вестители“. Научи ме на упоритост и дисциплина, даде ми увереност, накара ме да повярвам, че мога да бъде и смела, запозна ме с прекрасни хора и с близки приятели, които до днешен много ценя и които обичам.

Какво стои на най-високо място в списъка ти с мечти?

Мечтите са различни от целите, които си поставяме (да постигнем нещо, да отпътуваме нанякъде, да се превърнем в някаква версия на себе си). Мечтите са друго нещо, лично нещо. Те говорят за нас повече, отколкото ние самите казваме. Мога да споделя с вас това – едното лице на мечтите ми е да намеря своя вътрешен мир.

Spread the love
More from Зорница Аспарухова
Един инспектор и една английска мистерия
Добрата криминална мистерия е балансиран коктейл от няколко важни съставки – харизматичен...
Read More
0 replies on “Приказки за пораснали момичета”