Когато грижата се превърне в обсесия, към дългия списък с психични разстройства прибавяме още едно
Сещате ли се за онзи момент, когато касиерката в супермаркета маркира покупките ви по-бързо, отколкото смогвате да ги приберете в торбата, и усещате смътна тревога, че ще забравите нещо? Като бюти редактор понякога се чувствам по същия начин. Всеки ден излизат все нови и нови продукти, терапии и трендове (голяма част от тях напълно излишни и измислени с комерсиална цел, обажда се скинималистът в мен) и става все по-трудно да се следи всичко, да се пробва всичко, да се отсее кое си струва и кое е пари на вятъра. И ако мен възрастта и опитът ме предпазват от крайности, не може да се каже същото за младите момичета, които тепърва опознават женствеността и красотата си.
А красотата (по-точно изкуствено наложените стандарти за красота) има своята тъмна страна – психичните разстройства, породени от стремежа и съответно невъзможността да бъдем като моделите по кориците. Запознайте се с най-новото от тях,
дерморексията – манията по грижа за кожата
Терминът дерморексия се появи в публичното пространство миналата година, а авторката му е Джесика ДеФино, бюти журналист и блогър. В него тя включва широка гама нездравословни практики – от хаотичното използване на всевъзможни продукти през маниакалната многостепенна рутина и пристрастяване към силни активни съставки до факта, че благодарение на социалните мрежи все повече тийнейджъри, дори деца прекаляват с козметиката. И не, не говорим за неща като слънцезащита, почистващи продукти или такива против акне, а за „тежката артилерия“ – ретиноли, киселини, даже ботокс. Долната граница на антиейдж грижата е спаднала драстично и вече не е рядкост 10-12-годишни деца да използват продукти и съставки против стареене „превантивно“. Козметичните компании имат вина наравно със социалните мрежи, доколкото се възползват от този тренд и охотно маркетират продуктите си към най-уязвимото младо поколение.
Спектърът на дерморексията избуя с
особена сила по време и след пандемията от Covid-19
Затворени вкъщи, хората потърсиха спасение от скуката, разсейване от тревожността и комфорт в грижата за кожата, да не говорим, че имаха достатъчно време за многостепенна рутина няколко пъти дневно. Носенето на маска пък провокира при мнозина дерматити, които също изискваха внимание. Вместо да отшуми след пандемията, тенденцията остана и дори се засили. Трендове като K-beauty и „стъклена кожа“ се оказаха устойчиви, а когато съвършенството е непостижимо по естествен начин, на помощ идват филтрите. Резултатът – милиони фрустрирани жени и момичета, взиращи се с ужас във всяка пъпка, бръчка и петънце.
Експертите сравняват дерморексията с бума на орторексията (манията по здравословно хранене) след 90-те. Тук се нареждат и хранителните разстройства като анорексията и булимията. През последните години обаче body positivity движението намали социалния натиск върху фигурата и той се пренасочи към кожата. На практика
култът към безупречна кожа измести културата на диетите
Вече не е проблем да имаме нормално, че даже и наднормално тяло, но за кожата няма прошка. На пръв поглед звучи логично тази свръхгрижа да доведе до свръхдобри резултати. Всички активни съставки и процедури, ефективни сами по себе си, би трябвало да подобрят състоянието на кожата, да решат проблемите ѝ и да ни дарят със сиянието на здравето и младостта. Истината обаче е точно обратната. Прекаляването с продукти и силни съставки разрушава кожната бариера и води до чувствителност, дехидратация, зачервяване, сърбеж, лющене, запушване на порите… Всичко, от което всъщност се опитваме да се отървем. Следват още и още продукти, които допълнително влошават нещата, вместо да ги поправят. Получава се омагьосан кръг, който влияе зле не само върху състоянието на кожата, а и върху състоянието на психиката. Това от своя страна може да доведе до дистрес, ниско самочувствие, социална изолация, депресия, тревожност и в крайна сметка да повлияе негативно на цялостното качество на живот.
Къде точно минава границата между добрата здравословна грижа и обсесията? Психолозите дават няколко маркера, по които може
да разпознаем дерморексията
► Постоянно оглеждане на кожата, търсене на несъвършенства, често с увеличително огледало.
► Следене на всяка тенденция в грижата за кожата, проучване на продукти и съставки извън необходимото.
► Честа смяна на рутината и продуктите.
► Чувство на тревожност от пропускане на стъпка в рутината.
► Купуване и трупане на продукти още преди да са свършили старите.
► Избягване на социални ситуации заради проблеми с кожата.
► Прекомерно използване на филтри или редактиране на снимки.
Ако забележите у себе си или, което е по-важно, у детето си – казахме, че младежите са по-уязвимата група – повечето от тези признаци, може би не е лошо да се обърнете към специалист. За начало към дерматолог, който да ви изготви нормален и съобразен с нуждите на вашата кожа режим, за да не се лутате из дебрите на TikTok трендовете, а после, ако се налага – и към психолог. Грижата за кожата трябва да ни носи удоволствие, лекота и релакс, а не да се превръща в мания и (още един) източник на стрес.
А, и още нещо – когато гледате видеа на знаменитости като Хейли Бийбър, Кайли Дженър или Рита Ора с нейната рутина от 37 (!) стъпки, напомняйте си, че винаги става дума за реклама и пари, много пари.
