Catrice и essence ни зарадваха с незабравимо приключение в Румъния. С малко багаж и много вълнение в сърцата пристигаме на летище София, нетърпеливи да разберем какво предстои да се случи през следващите дни. Организаторите се постараха да не разкриват твърде много от програмата. Знаехме само крайната дестинация (град Брашов) и какви дрехи да вземем със себе си. Някога впускали ли сте се в такова приключение?
Самолетът ни се приземява в Букурещ привечер. Не след дълго вече сме в 7-местен ван, в който прекарваме 2 часа и половина в пътуване до Брашов. Пъплейки между къщичките в румънските Карпати, Трансилвания бавно разкрива своята прелест. Пейзажът от приказките оживява чрез островърхите камбанарии на църквите, дървените обкови на къщите и пълната луна, която се показва ту през облаците, ту над била́та.
Изглед към извисяващата се над централния площад Черна църква, известна и като църква на Света Мария, е издигната от трансилванските сакси. Това е най-голямата постройка в готически стил в Румъния
Пристигаме в седмия по големина град в страната – Брашов, който в миналото е бил значителен център на търговските пътища между Австрия (тогава ерцхерцогство Австрия, в рамките на Хабсбургската монархия, а впоследствие Австрийската империя) и Турция (тогава Османската империя). Ще бъдете очаровани от цветните му барокови сгради, извисяващата се в готически стил Черна църква и оживените кафенета в историческия център на града.
Изненадите започнаха още с настаняването в хотел Kronwell. В просторната, но изключително уютна стая, ни чакаха кутии с продукти на Catrice и essence, както и мек суитшърт с мече, който всеки от нас облече на следващия ден. След вечеря посетихме спа центъра, където бяха изложени част от новите попълнения на марките.
На сутринта с нови сили се качихме на розов автобус, който ни отведе в най-големия резерват за кафяви мечки в света – Libearty Bear Sanctuary Zarnesti. И макар времето да не беше особено приветливо, нямаше как да не се трогнем от десетките истории, които ни накараха да се просълзим или да въздъхнем с умиление. Сабина Анхел, която над 15 години работи в резервата, подробно ни разказа за историята на резервата.
През 1998 г. румънката Кристина Лапис вижда 3 мечки в малка клетка пред ресторант в Централна Румъния, поставена, за да привлича клиенти. По-късно тя открива още мечки, използвани за подобни цели в други райони на страната. Така се ражда мечтата ѝ да спаси тези изпаднали в беда животни и да промени обществените нагласи, за да спре тази жестока и незаконна експлоатация. Вече тази мечта е реалност, като над 120 мечки се радват на нов живот в резервата, разположен на 69 хектара дъбова и лешникова гора в Карпатите над трансилванския град Зарнести.
От Сабина научаваме истории за циркови мечета, хранени само с царевица и принудени да живеят и зиме, и лете в тесни клетки. За да ги накарат да танцуват, дресьорите използват варварски методи, като например да подпалват клоунските дрехи на мечките или да ги карат да стоят върху нагорещени ламарини, в резултат на което животните вдигат лапите си в болезнена имитация на танц… Разбираме, че много от бившите „циркови клоуни“ дълго време не могат да свикнат, че не е необходимо да танцуват, за да получат храна. Разтърсени сме да научим и че едно мече от САЩ е хранено единствено с junk food. И тъй като притежаването на диви животни се смята за символ на статус за коравосърдечните богаташи, Сабина ни разказва за мечка, която, изоставена в клетката си и изнемощяла от глад, е тежала рекордно ниските 50 кг (една женска тежи средно ок. 250 кг, а мъжка – 400 кг).
Обиколката ни съвпада с обяда на животните, всяко от които добре познава звука на двигателя на камиона, носещ им храна. Разбираме, че една мечка приема около 20 кг на ден, което прави приблизително два тона храна за всички дневно. В тази част на деня те стоят в близост до прегражденията, а след като напълнят стомасите си, се отправят обратно към гората.
Най-големите мечета в колекцията на музея са високи над 2 метра и са подарък от Кейт Мидълтън
Обиколката ни включва и посещение на музея на плюшените мечета, в чиято селекция има играчки подаръци от множество знаменитости, в това число Кейт Мидълтън, Бриджит Бардо и Евана Линч (актрисата, изиграла Луна Лъвгуд в поредицата за Хари Потър).
Верни на своята философия, cruelty-free марките Catrice и essence са направили щедро дарение за резервата Либърти, благодарение на което всеки от нас стана осиновител на мече. Обещах си задължително да подновя своя сертификат догодина – така ще имам повод да посетя това приказно място отново!
Независимо от размера, всяко дарение помага с изхранването на мечките, необходимото медицинско лечение, грижата за гората и поддържането на създадените съоръжения в добро състояние (басейни, огради, пътища и др.), както и със спасяването на други мечки, които все още живеят в плен. Даренията започват от 5 евро месечно. Научете как и вие можете да помогнете тук.
Освен със сертификата Catrice ни изненадаха с очарователните продукти от серията в сътрудничество с любимата на всички ни анимация на Disney – „Мечо Пух“
След това преживяване, оставило дълбоки следи в сърцата ни, се наслаждаваме на вкусен обяд в центъра на Брашов и се отправяме към хотела, за да се приготвим за безспорно едно от най-сюрреалистичните преживявания в животите ни – вечеря в Замъка Бран, по-известен като Замъка на Дракула. Впрочем дворецът никога да не е бил обитаван от него. За Влад III Дракул, известен с прозвището Цепеш, се знае, че е син на Влад II Дракул, рицар от Ордена на Дракона, откъдето идва името му (от латинската дума Draco – дракон). Прякора си Цепеш получава заради любимия му начин да се разправя с враговете си – чрез набиване на главите им на кол. В замъка обаче е живяла Мария Единбургска, кралицата на Румъния, създателка на една от най-популярните забележителности по българското северно Черноморие – Дворецът в Балчик.
Почеркът на кралицата личи по изрисуваните с цветя врати, боядисаните изцяло в бяло стени и тъмната дървена дограма