Днес повечето от нас гледат на дрехите само като на естетически издържана черупка, способна да ни преобрази или поне да ни помогне да изглеждаме по-представително. Но как бихте реагирали, ако облеклото ви напомни да се погрижите за психичното си здраве или пък се променя според средата, в която се намирате?
Дрехи разчитат емоциите
Полската дизайнерка Ига Веглинска създава две дрехи, които променят цвета си или светят, за да уведомят носещия ги (както и околните), че нивата му на тревожност са завишени. Колекцията е част от докторската ѝ дисертация за Академията за изящни изкуства в Краков, вдъхновена от тезата на Анди Кларк и Дейвид Чалмърс, според която материалните обекти може да превземат нашето мислене. Така Ига иска да промени съзнанието ни с помощта на дрехи.
„Колекцията цели да ни стимулира да обърнем повече внимание на телата си. Например да успокоим дишането си, за да намалим нивата на стрес“, разказва дизайнерката. Дрехите на Веглинска реагират на човешкия пулс, температура и кожно-галваничната реакция (повишеното потене при гняв, страх, нервност – б.а.). „Кожата – също като моята концепция, реагира на психофизиологични промени в човешкото тяло: поти се, изчервява се или настръхва“, обяснява тя.
Ига създава полисензорни облекла, за да предоставят невиждано досега преживяване чрез т.нар. сензорно заместване. С други думи, използване на технология за превръщане на един сетивен стимул в друг. Когато тялото е под стрес, дрехата на Ига ще го отрази като светлинен сигнал или смяна на цвят. Така бежовото боди става черно, когато телесната температура и пулсът се повишат. То разполага със странични светлини, които мигат в такт със сърцето. Ига дължи „магията“ на сензори, прикрепени за пръстите на носещия дрехата.
Веглинска възприема дрехата като скулптура, носена от човешкото тяло. Това ясно се вижда при другия тоалет (и мой личен фаворит). Изглежда футуристично и би могъл да бъде страхотна стрийт стайл визия на някоя физическа или дигитална модна седмица. Моделът е състои от телесно боди и балоновидна конструкция с червени LED лампички над гърдите. Дрехата измерва нивата на стрес, като отразява промените в нивата на потене на кожата на потребителя. Сензорът изпраща сигнал към бяла светлина, която минава по протежение на ръцете и около врата. Когато цветът се променя от топъл към студен, това напомня на човека да забави дишането си. За да направи това възможно, дизайнерката е използвала електропроводима нишка при зашиването.
Ига Веглинска не цели да смущава носещите творенията ѝ, а да ги подтикне да обърнат повече внимание на себе си. Идеята ѝ идва от терапевтичната техника биофийдбек (biofeedback). Тя помага на хората по-лесно да „разчетат“ телата си чрез сензори.
Облекло показва какво ни е отвътре
Вайълет Джоу, възпитаничка на Училището по дизайн на Роуд Айлънд, решава да изобрази различни емоционални състояния чрез дрехи. Нейните шест модела приличат на нежни черупки от органза и изцяло покриват този, който ги носи. Дизайнерката се вдъхновява от личните си „емоционални турбуленции“, затова и името на колекцията е Within (отвътре).
За да онагледи чувството за изолираност от света при появата на тези емоции, Джоу облича моделите си от глава до пети. „Исках да пресъздам усещането за безпомощност и парализа“, разкрива тя. За да придаде нужната чувственост на дрехите, Вайълет залага на леки полупрозрачни материи като шифон и органза. За нея те поставят границата между видимото и недостъпното. По този начин набляга на дистанцията между този, който носи дрехите, и външния свят.
Разбира се, тук не говорим за функционално облекло за всеки ден, а се доближаваме до изкуството. Позволено ни е да гледаме какво се случва с този вътре в „черупката“, но надали ще разберем какво е да си вътре. Каква метафора за липсата на достатъчно емпатия в живота ни.
Първата дреха от колекцията се казва „Гняв“ и има шипове от полупрозрачен полиуретан, сочещи навътре. С помощта на червена органза и прежда Джоу добавя алени акценти към тях, за да напомни колко саморазрушителен може да бъде човешкият яд. „Исках да изобразя човек, опитващ се да сдържи яростта си – обяснява Вайълет. – Естествено че причиняваме вреда на другите, като позволяваме на яда да ни превземе. Но в крайна сметка най-наранени оставаме самите ние.“
