Късметът на начинаещия: пред камерите с Руси Чанев на 17
Родената в Свищов Гергана като дете свири на пиано, но усеща дълбоко в себе си по-различно желание. Музиката остава голямата ѝ страст. Книгите обаче са тези, в чийто свят се чувства най-хармонично. В него открива и някои от бъдещите си героини, без да крои планове как точно ще влезе в кожата им. Сигурна е, че има съдбовност дори когато е трудно да бъде дефинирана. Родителите ѝ не са твърде убедени, че актьорското майсторство е професия с безусловна перспектива. Гергана и днес е наясно, че притесненията им не са били безпочвени, тъй като да си артист в България не е от най-доходоносните занимания. Но майка ѝ я подкрепя още когато я вижда в списъка с приетите в академията. Гергана влиза при второто кандидатстване – първото е някак за проба. След като се проваля, отива като слушател на лекциите на Цветана Манева в НБУ. „Трудно се адаптирах. Имаше момчета и момичета, които не приемаха много сериозно това, за което бяха дошли като частни ученици. Не бях сигурна, че са наясно коя е Цветана Манева. И до днес тя е част от живота ми. Гледа ме във всичките ми роли. За мен Цветана е Учител.“
А киното я открива още преди да стане студентка. Ема Константинова търси артисти за дипломната си работа „Индийско орехче“ и я избира за централния персонаж. В първи курс е, когато отива на кастинга за „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ – недоказано пътешествие на бъдещия велик писател с „Ориент експрес“ и слизането му на малка българска гара. Гергана няма и 18, а срещу нея са Руси Чанев, Малин Кръстев, Стефан Мавродиев, Иван Бърнев. Когато режисьорът Светослав Овчаров я избира сред десетки претендентки, пита го в прав текст: „Защо аз, нямам никакъв опит – може и да те проваля?“ Той обяснява: „Да, но имаш характер да направиш ролята!“
Да бъде сред майсторите, е неочакван жест на съдбата. Те ѝ стават приятели и ментори. „Руси Чанев много се грижеше за мен. В един кадър бях по-емоционална, отколкото трябваше да бъде героинята ми, и това не работеше за нея. Но беше по-силно от мен. Скрих се под тезгяха да избърша сълзите си. Руси видя, че нещата са паянтови, и ми даде указания да смуча бонбон, за да не се предавам пред напора на вълненията“, спомня си Гергана. Тя дълго търси баланса – нито един образ не се получава без емоции, но трябва да ги канализира. „Всяка вечер в театъра преживявам чувства, независимо дали е първата или седмата вечер на турнето. Публиката заслужава най-доброто. Или поне опит за него.“
Че Гергана е изградила вкус за театралното, точна мярка за стил, рефлекс към дисциплина и взискателност към себе си, проличава във „Фауст“ на Лилия Абаджиева, в „Паметта на водата“ на Стоян Радев, във „Вуйчо Ваньо“ на Пламен Марков… За Чеховата Соня получава „Икар“ за дебют, а режисьорът е този, който я е скъсал първия път в НАТФИЗ. Соня е всичко, което Гергана носи – спонтанност и енергия.
Бистра глава, незасегната от свръхпроизводство
Актрисата търси и оценява смисъла във всеки проект. Тя и приятелката ѝ от НАТФИЗ Силвия Петкова подкрепят на четири ръце Андрей Андонов, поканил ги в „Никой“, частна продукция без лев от държавата – с модерна визия, качествен звук, въздействаща музика и оригинален сюжет, в който женската сексуалност е водеща тема. Двете играят толкова нахъсано, че после си поделят наградата за „най-добра актриса“ от „Любовта е лудост“ във Варна. Но преди това, докато камерите се въртят в Родопите, Гергана отново се убеждава, че във връзката ѝ с природата има особена езотерика. След една от вечерните сбирки под открито небе студеният въздух така влиза в гърлото ѝ, че се събужда не само без глас, но и с нещо като гнойна ангина. Вдига толкова висока температура, че в треската ѝ се губят часове – осъзнава, че някой влиза, преоблича я, утолява жаждата ѝ и дотам. Няма други спомени. Когато най-после отваря очи и излиза на слънце пред една от вилите, в които живее екипът, вижда змия. Тя се изнизва, а с нея и болестта. Този и още знаци променят Гергана – като един човек тръгва за Родопите, но се връща като друг.
В киното следват „Военен кореспондент“ – за младия Йордан Йовков през Първата световната война, „Зад кадър“ – за капаните, които Държавна сигурност залага на интелектуалците през 70-те. В телевизията има само три сериала, но „специални“, както самата тя ги определя – „Недадените“, „Войната на буквите“ и „Майките“. Покрай участието си в „Майките“ по едноименния роман на Теодора Димова Гергана разказва, че има неприятни спомени от Свищов. „Пред очите ми едни деца тормозеха психически други деца. А аз преживях доста трудни моменти от първи до четвърти клас заради луничките ми. Моите съученици не знаеха, никой не им беше обяснил, че това е пигмент на кожата. По-късно си дадох сметка, че няма как да обвинявам връстниците си.“
Киното е важно за Гергана, но не страда от нездрави амбиции всяка година да влиза в нов филм. Вече избира – извън конюнктурата, извън политическата коректност. Наскоро с Асен Блатечки са си партнирали в късометражната продукция на Кристиян Георгиев „Глина“ – за семейство с дете аутист. Снимат в един от най-големите центрове за социално здраве в гр. Елин Пелин – там за разлика от „ишлемарската“ индустрия е истинска Европа. Плетньова може да снима без пари, но не и глупости за много пари. Затова в реалити няма как да бъде видяна – не е нейното пространство, не е нейната атмосфера. И никога няма да бъде. Продуцентите го усещат и навярно заради това не получава оферти. Не се ангажира в забава без култура. А и всичко в нея говори „Не ми губете времето“. То много ѝ трябва, за да прави нещо различно в театъра. То пък е възможно само когато е с бистра глава, незасегната от свръхпроизводство.
Ролята от миналия сезон е
Гертруда в „Хамлет” – екстравагантна, разтропана, влюбена
стремяща се към щастие с мъжа, когото обича. Жена на всички времена. Но и майка орлица. Стоян Радев „чете“ Шекспир като никой друг – без напъни за изригващи екзистенциални послания. Важна му е класиката, а не собствената му оригиналност. След представление идват хора, които признават, че за първи път са осъзнали кодовете в сюжета на „Хамлет“.
Гледайте я в „Хамлет”, „Стъпка по стъпка”, „Солунските атентатори”, „Представление и половина”, „Комедия на корупцията”
Скоро ще я гледаме в „Частна прожекция“ с режисьор Боил Банов заедно е със Стефка Янорова и Георги Къркеланов. Френска комедия за жена, която поддържа почти налудничава връзка с телевизора си. Болезнено самотна, необичана и неразбрана, тя се впива в измисления свят, който я изолира. Гергана е момичето, което съпругът води вкъщи и то остава в дома на двамата странници. И най-интересното между тримата въобще не е кой на кого става любовник, а дали успяват да преодолеят кошмарната алиенация. Според Гергана тази тройна самота припомня за невъзможността да се проведе нормален разговор, а това е от най-големите проблеми на тукашната цивилизация. Чатенето, което замества чувствата, също е абсурдно. Гергана все така изпраща картички от всички градове, където Театърът на армията гостува. Пише до сестра си, до приятелката си, до собствената си пощенска кутия. Пише и писма – вярва, че няма нищо по-задушевно от откровението върху хартия. Припомня ѝ за детството, за безгрижието и безхитростните радости.
Най-смелата дъщеря и майка
Сред хитовете в Театъра на армията е и спектакълът на Стоян Радев „Представление и половина“ – намигване на режисьора към легендарния филм „Осем и половина“, в който Федерико Фелини преплита живот и кино, фикция и реалност. В постановката 14-те актриси на трупата споделят с публиката собствените си терзания, радости, извисявания и падения. Разказите на някои от тях са свързани с мъже – колеги, режисьори и любовници, което често е едно и също. Изповедите на други са изумително изненадващи. Но най-разтърсваща, докато бърка в душата – своята и на зрителите, е Гергана Плетньова. Тя е и най-смелата в елитната дамска компания от представителките на различни генерации, между които са страхотните Меглена Караламбова, Елена Райнова, Радосвета Василева, Пламена Гетова. Гергана е потресаващо откровена, докато се връща към най-трагичния период в живота – смъртта на родителите си. Отиват си през няколко месеца, баща ѝ през пролетта, майка ѝ през лятото. За „Представление и половина“ тя им пише писмо, в което им благодари, че нищо не са ѝ спестили, че са я възпитали да посреща всичко в живота смело и без страх. Дори когато се изправи пред най-големия си кошмар насън и наяве – физическото им умиране.
Гергана е посветена на петгодишния Георги. Юнакът е късметлия, тъй като родителите му са си позволили дълга лятна ваканция, през която той, естествено, не е ходил на градина. Гого е буден, жизнерадостен, общителен палавник. Разказва, че майка му е войник от Армията и той ще стане като нея. За Гергана няма нищо по-стойностно от времето с детето. Когато е с Гого, дори се опитва да не вдига телефона. А той отсега е горд с нея, което пък си е чисто щастие за актрисата.
