„Аз съм много земен човек, просто не от тази земя.“ В тази крилата фраза на Карл Лагерфелд сякаш се побира всичко онова, което бихме искали да кажем за него. Толкова семпло и толкова на място стои. Но далеч не е достатъчна. Самият той винаги е бил пестелив в думите, въпреки че не минава ден, без да прекара часове сред тях. Едно е да ги изричаш, друго – да ги оставяш те да говорят, да разказват, да вдъхновяват.
Непроницаем зад тъмните си очила, безкомпромисен зад високата яка на бялата си риза от поплин и често безпощаден в изказванията си, Лагерфелд винаги е бил няколко хода напред във времето. Той създаваше тенденциите, затова модата го обичаше. И той нея. Една взаимна любов, в която Карл се чувстваше най-уютно и най-сигурно. До последния си дъх той създаваше по четири колекции на година за три бранда – Chanel, Fendi и Karl Lagerfeld. Всичко това, без да броим капсулните колекции и времето, което прекарваше с фотоапарат в ръце. Освен като дизайнер Лагерфелд със сигурност остави една огромна следа и във фотографията.
Всичко за мен
Самоиронията, която се долавяше в думите му дори когато казваше „единственото мнение, което ме вълнува, е моето“, му помагаше да изпреварва всички. Умееше да впечатли публиката както като я покани на ревю в супермаркет, в бар, в театър, така и като я изстреля директно в Космоса. Една от последните му паметни порции шоу бе пренесена на морския плаж в прочутата зала Grand Palais. Играеше с модата като истински шоумен и беше несломим, недостижим. Пестеливостта в думите му преливаше в хилядите ескизи, които излизаха изпод ръцете му. „Аз съм като карикатура на самия себе си и това ми харесва. За мен карнавалът във Венеция продължава цяла година“, казваше човекът, който сякаш е дошъл от XVIII век, но се е родил през XX. Перфектно колосаната бяла риза, черното сако, вратовръзката, ръкавиците, брошките и ботите от крокодилска кожа толкова се бяха слели с неговата същност, че едва ли някой може да си го представи без тях. А той знаеше не само как да издигне брандовете си на изключително ниво, но и самия себе си. Превърна личността си в маркетинг продукт, на който умело дърпаше конците. Дори за свалянето на цели 40 килограма от теглото си Лагерфелд разказа в книга, с което за пореден път доказа, че зад гениалния творец се крие истински бизнесмен и маркетолог, който знае точно какво да предложи на публиката. „Аз съм ходещ лейбъл. Моето име е Лейбълфелд, не Лагерфелд“, казва той в интервю за CNN с цялата самоирония, която му бе присъща.
Всичко за майка ми
Зад маската и образа на великия Карл Лагерфелд обаче се крият доста догадки, спекулации и предположения. Дори само ако споменем факта, че и до днес не се знае с точност годината на раждането му. Знаем датата – 10 септември, и мястото – Хамбург. Оттам нататък дизайнерът остави много недоразказани истории и фрагменти, върху които ние да дописваме биографията му. Но човекът, които със сигурност оставя отпечатък през целия му път, е майка му – Елизабет Лагерфелд, която той винаги е обожавал. Знаем колко силна може да бъде връзката между едно момче и неговата майка. Дотолкова, че да повлияе на целия му съзнателен живот. Тяхната е от тези връзки. Кармичните.
Карл още от малък е облечен безупречно в костюм и сякаш диктува правилата от раждането си. Зад това обаче по-вероятно стои именно Елизабет. Тя е тази, която му казва: „Ако пушиш, ще показваш ръцете си, а те не са толкова хубави, така че недей.“ Дали заради точно тези думи Кайзера на модата винаги носеше ръкавици. „Беше силна, забавна, лоша и точно това, от което се нуждаех като дете.“ Когато разбира, че е гей, тя просто казва, че това е нещо като цвета на косата ни, раждаш се с него. „Обичаше да казва: „Ти си точно като мен, но нетолкова добър. Никога не дойде на мое ревю, защото не искаше да вижда хората, за които работя“, спомня си още дизайнерът.
Семейството се мести в Париж, когато Карл е на 14 години. Мястото, където започва и свършва модата – най-доброто, за да се разгърне геният му. Лагерфелд минава през ателиетата на Жан Пату и Пиер Балмен. Когато го канят в Chanel, модната къща е загубила блясъка си и има нужда от някого, който да повярва, че Коко още не е готова да си отиде напълно. Има нужда от Карл. И той приема предизвикателството.
Всичко за Коко
За да опознаем част от света на Карл Лагерфелд и това, което модата означаваше за него, може би трябва да знаем за връзката му с Коко Шанел. Когато тя умира, изглежда невъзможно някой не само да наследи, а и да продължи нейното революционно мислене, да запази нейния образ, нейната освободеност, изисканост и изпипан до съвършенство стил. Карл обаче успява. Той, който никога не я е познавал, оглавява марката й през 1983-та, 12 години след нейната смърт.
През годините ревю след ревю той сякаш възражда Коко Шанел във всяка колекция. Виждаме я там, на подиума, във всяка кройка, материя, извивка, детайл, бижу, в нейния костюм, с нейните аксесоари, с нейната грация и самоувереност. Сякаш Коко бди над него и говори чрез неговите ескизи. Неслучайно до последно Карл избира лично всеки модел, който ще дефилира с дрехите му. Карл не иска да заличи Коко. Той е Коко. Но там, до него, човекът, който винаги сбъдва неговите желания и кара скиците му да оживяват, е Виржини Виар. Сега тя поема щафетата. След смъртта му е обявена за новия творчески директор на Chanel. И може би няма по-подходящ наследник в модната къща от момичето, което се появява в ателието на Лагерфелд като стажант през 1987-а. Малко след като той е поел руля като главнокомандващ, тя става един от най-близките му хора. Повече от 30 години Виар е неговата и дясна, и лява ръка. „Виржини е най-важният човек не само за мен, а и за ателието. Тя е моята дясна ръка и дори, когато не се виждаме, сме постоянно на телефона“, казва самият Лагерфелд в документалната поредица на Netflix – 7 Days Out.
