Ако животът е игра, Venci Venc’ променя правилата. Между вътрешната дисциплина и свободата да бъдеш различен, той изгражда идентичност, която се разпознава още преди да бъде назована. За него стилът е усещане – същото, което открива и в кампанията за новия цвят на IQOS ILUMA i – Electric Purple: баланс между енергия и дълбочина, между видимото и онова, което остава под повърхността. В този разговор Venci говори за егото, за избора да останеш автентичен и за пътя, който няма грешна посока – стига да е твой.
Ако животът ти беше албум, как щеше да се казва? GameChanger. Не защото печеля всеки път, а защото играя по мои правила.
Кой ред от твой текст те описва най-точно в момента? От неиздадена песен е и гласи следното: „И няма грешен път. Няма грешна пътека. Не ме мисли за скъп. Не гледай скъпата дреха. Съди ме по мечтите. Съди ме по успеха. Съди ме по усмивките в лицата на човека”.
Ако трябва да опишеш себе си като цвят, кой би бил той и защо? Electric Purple. Баланс между енергия и дълбочина. Видим, но не очевиден.
Как се припокриват твоят артистичен свят и идеята зад кампанията за Electric Purple? И двете са посветени на усещането. Не става дума само за това как изглежда конкретния продукт, а как те кара да се чувстваш.
Един цвят, една музика, един момент – ако носят енергия и дълбочина, значи са истински. Electric Purple за мен е точно това – вътрешно електричество, което не се обяснява, а се преживява. Наскоро споделих повече по темата в новия влогкаст Inside the club с водещ Дани Петканов, който ще бъде излъчен екзлузивно на 17 април за потребителите в лоялната програма на IQOS.
Как различните култури и дестинации влияят на творческия ти процес? Разширяват перспективата. Когато смениш средата, започваш да мислиш по-мащабно. Откриваш нюанси на душата си, на които не си способен на места, на които си бил хиляди пъти.
Кога един артист става разпознаваем , без да се налага да казва името си? Когато е бачкал много. Когато има уникалните черти на характера си, които умишлено е опазил измежду милиони фалшиви образи. Когато стилът му говори преди него. Това е моментът, в който се превръщаш в бранд.
Кога егото помага и кога пречи? Помага, когато те бута напред. Пречи, когато спира да учиш и да слушаш. Егото е необходим еволюционен инструмент, който мозъка ни е създал като фикция. Как боравиш с нея е въпрос на мироглед и възпитание 🙂
