Преосмисляйки параметрите на лукса в актуалния свят, тя трансформира обличането в естетика и приключение на бъдещето. Зрелищна изложба на авангардната дизайнерка е топсъбитието в модния график на Париж
В Музея на декоративните изкуства в Лувъра бе показана изложбата Sculpting the senses на първата дама на авангарда и визионерството от началото на XXI век Ирис ван Херпен. Академични европейци, настървени американци, полудели почитатели от Южна Корея, Япония, Китай и Тайланд, студенти, фенове на Бионсе, последователи на Бьорг (и двете „носят“ Ирис ван Херпен) и случайно попаднали посетители потъват с възторг в органично-дигиталния ониричен свят.
През последните 15 години нидерландката е без конкуренция в своеобразното скулптиране на усещанията чрез стари майсторства и нови технологии отвъд конвенционалните представи за облекло. Тя е неукротима в експериментите, разкриващи мистериите на човешкото тяло. В нейните колекции то, тялото, е в триумвират с природата и съвременните изкуства, оставайки под шапката на индустриализацията. Творенията ѝ влизат в диалог с естествените науки, преминават през метафорите на митологията и религията, за да припомнят
Хилядолетни кодове на цивилизацията
Ирис ван Херпен стига и се връща до палеонтологията, етнологията, алхимията, мистицизма, Ренесанса, готиката, „2001: Космическа одисея“ на Стенли Кубрик… Търси и открива дълбочината и смисъла, оставащи извън контекста на всяко дефиле. Рокли като средновековна катедрала, като полирана с пламък самурайска броня, като метална рицарска туника, като инсталация или лунна мъглявина преминават през пространството и времето.
Дрехите са със собствен тип динамика, с деликатност и сложност, с поезия и философия – обекти на материята и антиматерията.
Ван Херпен е далеч от всекидневната търговия, въпреки че работите ѝ, естествено, са изключително скъпи. Преосмисляйки параметрите на лукса в актуалния свят, тя трансформира обличането в естетика и приключение на бъдещето. Това високо се цени от публиката в музеите „Метрополитън“ и „Купър-Хюит“ в Ню Йорк, във „Виктория и Албърт“ в Лондон, в Пале де Токио в Париж, където през годините представят Ирис ван Херпен.
Родена е през 1984 г. във Вамел, Холандия. Към насладата от битието сред звуците, цветовете, формите, флората и фауната в пасторалната симфония прибавя и удоволствието от балета. Опияняващият дует между природата и тялото се излива в страст към модата – Ирис завършва специализирано училище в градчето Арнхем, а после се класира като
Стажантка при Аликзандър Маккуин
на когото откровено подражава в ранните си произведения. Отваря модна къща в Амстердам през 2007-а, търсейки хармонията между перфидното занаятчийство и иновациите. Веднага дебютира с първата си колекция Chemical Crows на Седмицата на модата в Амстердам. През 2010-а, когато нейният гуру и ментор Маккуин слага край на живота си, Ирис е приета като кандидат-член във висшето общество на модата, в мозъчния тръст на „високото шивачество“ – Chambre Syndicale de la Haute Couture в Париж. Пак тогава представя първата 3D принтирана рокля, която може да се види на изложбата в Лувъра. Тя е нейният знаков и програмен модел, разкриващ умението ѝ да налага визията като кросоувър – динамично цяло от арт, дизайн, химия, физика, архитектура, екосистеми. Истинска ученичка на Маккуин, който можеше да бъде една от най-великите фигури в модата, ако не беше избрал въжето пред конеца. Сред другите изненади в началото на кариерата ѝ са супериновативни тъкани от рециклирана пластмаса до
3D принтирани зърна от какао
Ван Херпен е сред първите, възприели 3D като техника, създаваща нов тип вживяване в облеклото. Колкото артистични, толкова и прецизно изчислени като ефект и функционалност, проектите ѝ са увертюра към радикалната промяна в материите.
През 2012 г. Лейди Гага за първи път се оглежда в блестяща рокля на Ирис ван Херпен, конструирана в съзвучие с бутилката на парфюм Fame – пореден продукт на певицата, за чиято премиера тя поръчва тоалета при нидерландката. Двете се допълват в стремежа си за мегаекстравагантност – роклята е от лазерно изрязани ленти от черен акрил. Сензацията е недвусмислена. След шоуто малка армия от шампионки в музикалния бизнес се втурват към ателиетата на Ирис ван Херпен. Готови са на всичко, за да изпреварят конкуренцията на червения килим, въпреки че за да бъдат лица за нидерландката, трябва особена нагласа – нужни са идентични на нейните
Вибрации във вселената на авангардното
А те са различният деликатес. Първият музей, който показва неописуемите одежди, е в Грьонинген през 2012-а. Събитието вдига голям шум, доказвайки, че мултидисциплинарността може да надхвърли границите, вдъхновявайки преосмислянето на въображението. „Метрополитън“ пък купува минироклята, която прилича на стилизиран скелет, 3D отпечатана с бял синтетичен полимер.
„Интересува ме не само тялото, но и пространството около него, в което то е разположено – всеки танцьор постъпва така. Дрехата е продължението на стъпките, извивките, хореографията. Да се преклоним пред тялото и неговото ситуиране в реалността“, казва Ирис ван Херпен. Ненаситното любопитство я отвежда в неизследвани територии и перспективи с амбицията да разруши установения консервативен протокол в модата, поставяйки я под въпрос заради естетските парадокси, климатичните промени и обществените кризи. Партньорствата ѝ с художници и архитекти са в конкретиката на генералния дебат – въздух, земя, метаморфоза, хибридизация, хипноза, душа, сънуване, прераждане… Образите в колекциите ѝ – физически, емоционални и ефирни, призоваващи към различно възприемане и отношение към света, са емблематични за суперактуалния бионичен стил. Ван Херпен е сред неговите пионери в дизайна, налагайки
Хармонична комбинация от естественост и футуризъм
без прави линии и остри ъгли, с много светлина, преливане в обемите и сложните форми, противоречащи на анатомията. Вечерните рокли са украсени с триъгълни акрилни шипове и ледени кристали. Вгражда изкуствени огнени опали под копринените нишки, за да създаде илюзия за клетките в човешкия организъм – репликира биопиратството. „Няма съмнение, че патентът върху нашите гени отдавна е купен. Все още ли сме единствените собственици на телата си“, чуди се Ирис ван Херпен.
Основните теми в творчеството ѝ гравитират около извора на живота – водата. От капката до океана. Като начало, настояще и бъдеще, но съвсем различно от постапокалиптичната дистопия във фентъзи екшъна от 1995 г. „Воден свят“ с Кевин Костнър и Денис Хопър. Тя е „зарибена“ от визионерските идеи на океанографа Жак Ружери, известен като Архитекта на морето, който хвърля мост над пропастта между научните изследвания и архитектурните иновации. Неговите идеи за подводни жилища и плаващи лаборатории вдъхновяват Ван Херпен за преформатиране и интерпретиране на водния урбанизъм. Тя е провокирана и от устойчивия плаващ град Осеаникс, който строят край Пусан в Южна Корея по проект на датски екипи. Ван Херпен разглежда водата като вид съдба – в многобройните ѝ състояния и способността ѝ да се променя между миналото и настоящето, между днес и утре, в които физиката, умът и душата са неделимо свързани. Жителките на бъдещите крайбрежни полиси – първите от тях ще бъдат още в Япония и на Малдивите, със сигурност ще носят моделите на Ван Херпен, вече издигнати в култ от Бионсе и Бьорг. Те ще са хитови сред огромните водни пейзажи, в които промишлените отпадъци ще са нулеви.
В своята изобретателност дизайнерката капсулира двойствеността на нашето съществуване, в което земята и водата се преплитат в бъдеще, обитавано от нас безпроблемно. Фрагментирани и експлозивни материи обгръщат тялото. Тя моделира дигитално, инжектира силикон в лазерно изрязани контури, инкрустира люспи от водорасли и черупки от миди, използва елементи от фибростъкло. Графичните контрасти в бяло и черно са подчертани с метални сребристи, бронзови и златни детайли. Океанското настроение е създадено чрез меки тонове на ментовозелено, които се смесват със сини, тюркоазени и перлени нюанси на морското дъно. Ирис ван Херпен се осмелява да прекрачи в морските екосистеми, превръщайки ги в концептуално творчество.
„Иска ми се да помогна за лансирането на по-интелигентната мода, за участието ѝ в науката, изкуството, архитектурата, инженерството, биологията, за овластяването на жените. Да празнуваме новата красота“, категорична е Ирис ван Херпен, сред чиито почитателки и клиентки са още Кейт Бланшет, Скарлет Йохансон, Натали Портман, Риана, Дженифър Лопес, Джиджи Хадид. Тя извежда тяхната индивидуалност чрез женствеността като категория на авангардизма. Те не се страхуват да смаят публиката в съвършено различен имидж. Сред върховите постижения на Ирис ван Херпен е колекцията Voltage, която, както се разбира от името, е посветена на
Взаимодействието между дрехите и електричеството
Тя използва механизма на сканиращия електронен микроскоп за колекцията Micro. Гилдията е стресната, трогната и очарована от пионерството ѝ в невъобразими дотогава начини за създаване на изтънчени, странно красиви дрехи.
Няма изненадани, когато Ирис ван Херпен се появява в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) до Женева. Казва, че безбройните електронни устройства, цветните кабели, ярко боядисаните метални конструкции и невероятните гоблени от жици са от най-красивите неща, които е виждала някога. „Поразително – толкова сложно и толкова просто едновременно“, коментира тя през 2014 г. Оприличава конструкцията на голям пъзел, на мащабно Лего, а въздействието окачествява като „абсолютно хипнотизиращо“. Наученото покрай интереса към големия андронен колайдер се материализира в колекцията Magnetic Motion – полупрозрачните рокли са изработени от лазерно изрязана акрилна мрежа. Заедно с Йолан ван дер Вил правят обувки от смола и железни стружки. Всяка следваща серия от модели е стремеж към надхвърляне и надграждане на вече показваното, метната ръкавица към други труженици на футуризма. Няма съмнение, че Ирис ван Херпен предизвиква самата мода – като феномен, институция, осмо изкуство, съблазън, икономика, степен на креативност. Тя обаче остава далеч от тълпата и от улицата, откъдето често тръгват най-горещите тенденции. Моделите на нидерландката определено не са за широка употреба – нито като концепция, нито като цени. Но припомнят, че естественият, а не изкуственият интелект умее до съвършенство да флиртува с чудесата.
