Адреналинът на сцената я опиянява, за нея театърът е бягство от действителността
Фотография / МГТ „Зад канала“, Народен театър
На сцената я аплодират като разюзданата царедворка във „Велика“ на Стайко Мурджев, един от малкото умно-зрелищни спектакли на актуалния сезон. В „Сън в зимна нощ“ на Александър Секулов и Стоян Радев, другото скорошно заглавие в Малък градски театър „Зад канала“, е също толкова атрактивна и кипяща. Да не говорим за шампанското в постановките на сатиричния романтик Теди Москов „Хайде да се трепаме“, „Шекспирин по време на пандемия“ , „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“.
Ако у самата Каталин Старейшинска има нещо разюздано, това е безспорният ѝ талант. И в никакъв случай суетата. Не търчи между телевизионните студиа,
не се прави на маймуна в социалните мрежи
не вдига шум за щяло и нещяло. Дори не ѝ пука, че скоро не е номинирана за някоя от прословутите статуетки. Знае, че лесно заразяват и изведнъж попадаш във въртележката „Ще бъда ли номиниран, няма ли да бъда?!“, „Ще получа ли награда, няма ли да получа?!“. Когато попада в топ 3 на Икарите през 2015-а за дебют, и на Аскеерите през 2017-а за изгряваща звезда, усеща серотонина в кръвта, но за кратко. Има по-важна работа – да играе, при това с несъмнена доказана стойност.
Фотография / Владислав Лепоев
Майка ѝ я записва в театрална школа в „Захарна фабрика“, където не просто обучават тийнейджъри, които ще кандидатстват, а ги мотивират да заобичат театъра. За Каталин е важно да преодолее напрежението от досега с публиката. В началото иска да пее, да се занимава с музика, да прави концерти. Обаче нещата се променят, когато гледа „Ножица трепач“ в Армията. Камен Донев направо ѝ взима акъла. Не заради него, разбира се, категорично превърта намеренията си. Сега се чуди на смелостта си от „Дружба 2“, където общува с интелигентни и образовани „бели“ цигани, да се устреми към НАТФИЗ. Но никога не е била кротка и лесно съгласяваща се. Велислава Арнаудова от школата я подготвя и я приемат от раз. Следва най-прекрасно-мъчителният къс време в живота ѝ. Иван Добчев и Маргарита Младенова са от най-големите максималисти, които среща по пътя си. Искат или всичко, или нищо, залогът е огромен. Месеци наред е потопена в цивилизационния шок и чак във втори курс осъзнава колко резултатна е желязната им стратегия в извайването на студентите. Комбинацията между ината на Каталин и предизвикателствата на тандема е суперполезна за всички. Двамата професори са тотално безкомпромисни и нищо и никой не може да ги промени. Казва, че всеки персонаж в техни продукции е победа над самата нея. В трети курс
печели в конкуренция с 60 кандидатки ролята на Антигона
с която дебютира в Театър „София“ под режисурата на Иван Добчев. „Разбирам Антигона, и аз съм склонна на жертви като нейните в името на каузата, но не се давам лесно.“ С целия НАТФИЗ протестира срещу правителството на Пламен Орешарски. Окупират академията и блокират лекции и упражнения за цял месец. А преди премиерата на първото дипломно представление на класа дори Добчев се съгласява да отложат датата.
Работохолизмът и качеството са в кръвта ѝ, иначе няма как да вирее в орбитата на менторите си, винаги свирепи и безкомпромисни към мързеливите и колебливите. Затова участва във всички ателиета на „Сфумато“, от които се раждат постановките. Каталин е от най-бляскавите ученици на Младенова и Добчев, тя пръска към публиката енергията и дълбочината на бранда. Дива, щура и самокритична е, все задължителни характеристики за храмовете на Мелпомена извън територията на „Раковски“. Сега в Театралната работилница е яростно-чудесна в „Трева и някакво действие, Хамлете“ и „Платоноff“. На софийския „Бродуей“ има още един режисьор, който инфилтрира в проектите си натюрела на Каталин – Явор Гърдев, но и той е от породата на Добчев и Маргарита Младенова. Каталин е строгата феминистка Нериса във „Венецианският търговец“, поредния авангарден Гърдев прочит на Шекспир в Народния, а в „Зад канала“ е силно драматична в неговите представления „Празникът“ и „Фицрой“. Харесва ѝ да приема задачи за ума, да сменя жанровете, без да се притеснява, че ще оплете конците, преминавайки от чистата комедия към тежката драма. Каталин без поза споделя, че напоследък
оборотите на маратона се качват неудържимо
и тя влиза от роля в роля, та затова понякога се чуди дали всеки път ѝ се удава докрай да се слее с образа. Успява, тъй като притежава много силно излъчване, мястото ѝ е на сцената. Там са важните провокации, там гълта мъдростта на авторите. Не се съмнява, че познанието отваря хиляди врати, но се осланя на креативността и на въображението си.
Театърът за нея е „велика работа“, тъй като предлага на зрителите бягство от действителността. Не спира да задава въпроси и да предоставя възможността и късмета понякога дори да откриеш отговорите. А когато е в образ, адреналинът така я опиянява, че забравя за всичко друго. Това обаче не ѝ пречи да забелязва често, че публиката не е достатъчно възпитана да поема спектаклите и техните послания. Няма достатъчно отворени сетива, за да попие това, което ѝ казва пиесата. Предпочита да не мисли, а театърът трябва да води до объркване, за да вади от равнодушието. Но когато на зрителите им става трудно да мислят, стават шумни като на кино или като вкъщи, където гледат телевизия.
Не е изключено Каталин да се изявява като странна и крайна, но приятелите казват, че е най-естественият човек на света с голямо сърце. Трудно допуска хора до съкровеното си „аз“. Периодично е интровертна, макар че се опитва да бъде социална – има идеи и дарба да поведе. Не се задоволява с лесното, екстремна е в устрема към високото, а това не се среща често при младите в гилдията. Понякога се изморява от вечното изискване към себе си и към света, но полага усилия да остане добър човек.
