Въпреки бързо нарастващата си популярност Джеси Бъкли пази личния си живот сравнително дискретен. Тя рядко говори за интимните си връзки и предпочита фокусът да бъде върху работата ѝ. Известно е, че има връзка с британския актьор Фреди Фокс – двамата се запознават в театралните среди и споделят страст към сцената и класическата драматургия. Бъкли често подчертава, че славата я кара да се чувства уязвима и че най-щастлива е далеч от червените килими – сред природата или в дома си с приятели.
Тя има силна връзка с родната Ирландия и често се връща там, за да „презареди“. В интервюта споделя, че морето и дъждовните ирландски пейзажи ѝ носят спокойствие. Още преди наградния сезон Джеси Бъкли обяви, че очаква първото си дете. По време на всички церемонии Джеси вече е в напреднала бременност.
В екранизацията на романа „Хамнет“ на писателката Маги О‘Фарел ирландската актриса влиза в кожата на Агнес – майка, съпруга, лечителка и преди всичко жена, чиято любов е толкова плътна, че почти може да бъде докосната. „Хамнет“ не е просто историческа драма, той е
реквием за невидимите жени зад великите мъже
и за децата, които историята помни само като бележка под линия. Бъкли не играе скръбта, тя я изживява. Още в първите моменти от „Хамнет“ актрисата създава за зрителите образ на жена, която познава живота в неговите най-фини вибрации. И когато трагедията се случва, нейната Агнес не търси катарзис. Тя остава. В тишината, в празното легло. С онзи поглед, който отказва да приеме, че светът продължава.
Бъкли използва гласа си като инструмент с безкраен регистър – от топлия шепот на майчината приспивна песен до разкъсващата пауза, по-страшна от вик. Разбира, че голямата болка не е театрална, а ежедневна, почти банална в повторението си. И именно в това повторение, в рутината на загубата се ражда величието на ролята.
Естетиката на филма е приглушена, почти монашеска и служи като кадифена рамка за нейното присъствие.
„Хамнет“ не се състезава с мита за Шекспир, а го заобикаля, изтласквайки фокуса към жената, чиято вътрешна вселена е достатъчна да роди трагедия. И ако „Хамнет“ е история как изкуството се ражда от болката, то Бъкли е неговият жив аргумент. Тя не играе муза. Тя играе създателка на живот, на любов и на памет. В свят, жаден за зрелище, Джеси Бъкли в образа на Агнес в „Хамнет“ ни напомня за силата на неподвижността. И доказва, че понякога
най-гръмкият аплодисмент е тишината след финалния кадър
Защото в епоха, в която киното често търси блясък и повърхностен чар, Джеси Бъкли носи нещо различно – неподправена човечност. В нейните героини има живот – с цялата му сложност и противоречия. Джеси Бъкли не просто изгражда кариера – тя създава галерия от женски образи, които остават в съзнанието.
