Фотография / Jeff Kravitz/FilmMagic
Бъкли може да бъде както вихър от енергия, така и почти неподвижна фигура на сцената. Там Джеси Бъкли бързо става част от новата вълна британски актриси, които променят представата за женските образи в киното – те са сложни, понякога противоречиви, но винаги истински. Със своята естественост, интелигентност и артистична смелост тя доказва, че голямото изкуство не се нуждае от показност – само от честност. В свят на бърза слава и повърхностен блясък Джеси Бъкли избира дълбочината. И именно в тази дълбочина се крие магията ѝ.
Въпреки успеха си в киното Бъкли остава вярна на сцената. Участието ѝ в постановки като Cabaret в лондонския Уест Енд получава възторжени отзиви, а критиците често подчертават способността ѝ да съчетава вокално майсторство с драматична дълбочина.
За нея театърът е жив организъм – пространство, където всяка вечер е различна, а контактът с публиката е непосредствен и суров. Интересен факт е, че въпреки успеха си тя страда от сценична тревожност. Преди представления често изпитва силно притеснение, но именно това напрежение, по думите ѝ, я държи „жива и честна“ на сцената.
След силни театрални изяви, включително в Шекспирови постановки, Бъкли постепенно навлиза в телевизията и киното. Сериали като „Война и мир“ от 2016 година я представят на по-широката публика, но истинският ѝ звезден момент идва, когато голямото кино я забелязва.
Фотогрфия / Netflix
Една от отличителните черти в кариерата на Бъкли е отказът ѝ да бъде поставена в рамка. Тя избира персонажи, които са емоционално наситени, често морално двусмислени и психологически сложни. В психологическия трилър I’m Thinking of Ending Things на Чарли Кауфман, който излиза в Netflix, тя създава образ, който се движи между реалност и съзнание – роля, изискваща
интелектуална дълбочина и фина емоционалност
С „Непознатата дъщеря“ Бъкли достига нов връх. В ролята на младата Леда тя изгражда портрет на жена, разкъсвана между майчинството и личната свобода.
