Пътешественичката Емилия Милушева издаде втората си книга, „Да погалиш хоризонта“. В нея отново има места, неописвани досега от български автори – Сокотра, Гуам, Палау, Вануату, скалните капсули в Перу, Нова Каледония, Галапагос, Колумбия и още… 13-те разказа повеждат читателя на вълнуващо и адреналиново пътуване към различни кътчета на света и, подобно на първата книга – „Да пребродиш хоризонта“ – се четат на един дъх. Нашият личен фаворит е хотелът (условно казано) Skylodge в свещената долина Урубамба, Перу. Стаите представляват остъклени капсули, закрепени на отвесна скала на 400 метра височина, а над тях е само небето, обсипано с милиони звезди – толкова близо, че можеш да протегнеш ръка и да ги погалиш.
Skylodge в Перу
Преди две години с „Да пребродиш хоризонта“ заедно с Емилия прекосихме ледените степи на Антарктида и Южна Джорджия, запознахме се с великолепието на малкото кралство Бутан, влязохме в домовете на изключително екзотичните племена в долината Омо в Етиопия, поживяхме като истински колонизатори сред чаените плантации в Шри Ланка, брулиха ни ураганни ветрове в Патагония, насладихме се на изяществото и артистичността на автентични гейши в Япония, наблюдавахме безмълвно гигантските каменни великани на Великденския остров, любувахме се на океана и звездите под Южния кръст.
Племето ентани във Вануату
С новата ѝ книга отново ще се разходим из любопитни кътчета на нашата планета. Ще видим огромните Драконови дървета на остров Сокотра, които плачат с червени сълзи. Ще срещнем маори със страховити, татуирани лица. Ще усетим огнената стихия на вулкана във Вануату и полуделия от мощта си ураган в Индийския океан. Ще усетим адреналина и превъзмогването на страха при изкачването на отвесна скала без никаква подготовка. Ще се сприятелим с черните дракони насред Пасифика и ще се възхитим на изящните златни храмове на Мианмар.
Храмовете в Баган, Мианмар
Както казва самата Емилия: „За мен пътуването не е било само физическо движение, но и духовно израстване. Защото моите лични прежиявания не биха били важни, ако не са обвързани със стойността и значимостта на местата, които посещавам. Живях 15 години в Африка и Черният континент ме научи да търся и намирам във всичко (и всеки) онези малки ценности и емоционални състояния, които ни правят честити и удовлетворени от всеки преживян миг на тази земя! И да срещам себе си, при среща с непознатото.“
