В галерия „Академия“ на Националната художествената академия се състоя премиерата на книгата на известния наш учен, изкуствовед и медиен експерт проф. д.н. Любомир Стойков „Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“. Събитието предизвика изключителен интерес и бе уважено от артистичния, академичния и културен елит на страната. Уникалното произведение бе представено от ректора на НХА проф. Георги Янков и рецензентите проф. д.изк. Чавдар Попов и проф. д-р Яна Костадинова. Водеща бе Валерия Велева. Вечерта мина в духа на посланието на проф. Стойков:„Не“ на политическата диктатура, „да“ на демокрацията и естетическата свобода!“
Кои са контурите на т.нар. „диктаторски стил“ въз основа на анализа на визуалната култура и дрескода на тримата най-ярки представители на авторитарните и тоталитарните режими през ХХ век – Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и Йосиф В. Сталин? Известни ли са факторите, определящи тяхната персонална визия преди и по време на Втората световна война? Каква е връзката между лидерския маниер на обличане и публично държане, от една страна, и семиотиката на нацистката, фашистката и комунистическата идеология, от друга? По какъв начин облеклото и конкретно военната униформа, носена от тримата узурпатори, се е вписвала в пропагандната и комуникационна система за изграждане на харизматичен имидж и формиране на култа към личността на фюрера, Дучето и съветския вожд?
Книгата на проф. Любомир Стойков „Стилът на диктаторите: Хитлер, Мусолини, Сталин“ има амбицията не само да отговори на тези въпроси, но и да постави по нов начин под своя микроскоп факти и явления, истории и казуси, които досега не са били разглеждани интегрално в контекста на политическата комуникация и политическия имидж, властовата култура, езика на тялото, символите и знаците на външността, респ. на облеклото, аксесоарите, допълненията и пр. Главната идея и основният мотив на този труд е комплексно да анализира и диагностицира визуалния стил на тоталитарните лидери и да открие пресечните точки между техните персонални своеобразия и тираничните им режими. Водеща цел е да се разкрият и обяснят сходствата, различията и особеностите в индивидуалния стил на Хитлер, Мусолини и Сталин, в т.ч. и чрез изясняване на връзката между характера им, възгледите им и техните лидерски статус символи.
Друга не по-малко важна цел на този анализ е да се допълнят и обогатят теориите на Макс Вебер и Хана Аренд за харизматичното лидерство (независимо от тяхното взаимно противостоене), за същината и измамността на обаятелните и обожествяваните политически и държавни водачи, за фалшивите и манипулативни послания, които те изпращат не само словесно, но и чрез невербалната си публична комуникация, сериозна част от която заема т.нар. „цивилизационна модалност“, т.е. външният вид и спецификата на неговото оформяне. Постигането на подобна цел е невъзможно без концептуалното вникване и осмисляне на политическия лайфстайл, съществена част от който заемат всекидневната култура и битовите, и екзистенциалните компоненти на политическите и държавните лидери, в т.ч. облекло, жилище, семейство, свободно време, храна, развлечения, музика, мода и др. По различни причини тези толкова важни зони в лидерския стил на живеене бяха и продължават да бъдат пренебрегвани, което пък на свой ред води до непълноти и неясноти в анализирането и оценяването на властимащите, особено в частта за тяхното публично общуване и медийно въздействие.
Подходът към стиловия анализ на Хитлер, Мусолини и Сталин е почти изцяло симетричен. Потърсена е генеалогията на визуалната им култура и естетическия вкус; откроени са дисонансите между всекидневното и униформеното им облекло; коментирана е връзката между съответната идеология и доктрина, от една страна, и особеностите на външността на диктаторите, и на дизайна на военните им дрехи и допълнения, от друга страна. Също така са разкрити зависимостите между свръхегото, мегаломанията и фанатизма на тираните и маниера им на обличане. Засегната е, макар и по-бегло, темата за отношението на тоталитарните режими към модата, модната индустрия (респ. крайната идеологизация на модния дизайн и лишаването от право на свободен избор на външността), както и хранителните навици на Адолф Хитлер, Бенито Мусолини и Йосиф Сталин. В анализите е използвана смесената, интердисциплинарна и хибридна методика. В нея се миксират имиджовият и комуникационният, културологичният и политологичният, естетическият и психологичният подход.Авторовото убеждение е, че визуалният диктаторски стил с присъщия му материален и символен реквизит трябва да бъде перманентен обект на анализаторски и научен интерес, тъй като той индикира ключови и структурни характеристики на един или друг обществен строй, тираничен, авторитарен или тоталитарен режим. Визуалното изразява вътрешното, макар и опосредствено, а вътрешното резонира върху визуалното, но пречупено през различни социални инструменти и личностни филтри. Стилът на живеене на хората, притежаващи власт подпомага същата тази власт (по Пиер Бурдийо) и затова е толкова важно политическият и лидерският стил да бъде интерпретиран и чрез средствата на емпиричната културология, имиджмейкърството, теорията на модата и политическия лайфстайл.
Квинтесенцията на тази книга е, че личният вкус, стил и предпочитания на тоталитарните лидери е ключ към разбирането на техните мегаломански амбиции и антихуманни идеологии. Всекидневният живот на диктаторите все още не е добре анализирана сфера, което пък не позволява цялостното и истинното тълкуване на тоталитарния феномен, при това най-вече в неговата персонализация. Чрез допълването на знанието за битието на политическите тирани, в т.ч. за тяхната всекидневна култура, начин на обличане, на развличане, на хранене и пр. не само се изяснява по-добре крещящото противоречие между имиджа и репутацията им, но и се оценява по-надеждно връзката между личност и власт, лидер и общество, идеология и социална манипулация, харизма и политически кич.
