Модата е поетичен език, който разказва истории и вдъхновява отношения, без да произнесе и дума, казва българката, създала две от роклите на Сара Джесика Паркър в „Сексът и градът”
Милена Атанасова – единствената българка в Енциклопедията за световно наследство, е сред високорейтинговите международни експерти, които формират вкус и познания у бъдещи стилисти, култивират рефлекса им към елегантност, тренират бързите им реакции, обещаващи предимство във фешън индустрията. Дизайнер и художник, тя е креативен консултант в Париж и София. Преподава като гост професор в Studio MVL Fashion Design и „Студио мод“ – престижни професионални институти за визуални изкуства и мода във френската столица. В кариерата си работи за Стела Маккартни, „Ив Сен Лоран“, „Живанши“, Аликзандър Маккуин и „Ланвен“, а нейни ученици получават шестици за авторски колекции от двете страни на океана.
„Модата е поетичен език, който разказва истории, изразява настроения и създава отношения, без дори да произнесе и дума. Тя е омагьосващ лабиринт, в който всеки може да избира свой път, съчетавайки елементи от миналото, настоящето и бъдещето, за да създаде уникална идентичност на стила. Модата пренася във времето и пространството, отразявайки култури и индивидуалности“, дефинира професионалната си философия Милена. Тя е искрена и когато говори за причините, довели до решението ѝ преди 25 години да напусне България.
„Гьоте казва: „Никой не знае какви сили притежава, докато не се наложи да ги използва.“ Тогава много хора се изнесоха по финансови причини. Моята мотивация да се кача в самолета за Париж беше различна. За четири месеца починаха мъжът ми и един от братята ми. За да преодолея дълбоката тъга, трябваше да сменя атмосферата. По Божията воля стана така, че вече имах предложения от Ню Йорк и Париж. Беше ми трудно да реша, но избрах Франция – дядо ми беше завършил Сорбоната и станал професор по морско право.“
Международното ѝ битие започва в сфера, която е на дистанция от светските хроники. Първата ѝ работа в Париж е декорация на различни пространства. Учи усилено, като всяка свободна минута чете из библиотеките от двете страни на Сена. Взима първата си френска диплома и продължава към института за дизайн Dupere. Нейните умения са потвърдени, когато успява да спаси рокля за 18 000 евро, отписана като безнадеждна. Артистична агентка я кани в екипите на Стела Маккартни.
Днес Милена описва модния бизнес като съчетание от иновации, устойчивост, технологии и разнообразие – съчетание, отразяващо еволюцията на обществото и стойностите му. Дизайнерите и марките се стремят да огледат социума в творенията си – расите, половете, цивилизационните послания. Според нея повечето от консуматорите на мода вече са наясно, че удобството в дрехите често е по-важно от екстравагантното излъчване, а това води до стабилни икономически и екологични решения.
„Бежово и черно водят класацията за 2024-та. В палитрата с главна роля е и матча – яркоизумруденозелен жив цвят, който успокоява и акцентира значението на естествените био и растителни материали, багрила, пигменти, енергийни източници. Прасковата – емблема на здравословния начин на живот и благосъстоянието. Издържаното сиво – баланс, практичност, надеждност. Тъмна слива – усещане за мистерия и желание за бягство от реалността. Всички те успокояват контрастните емоции и внасят доза размисъл, препращайки към природата и технологиите.“
А дали изкуството в модата умира? „Не. Защото самата мода е перпетуум мобиле, безкраен свят на чудесата. Енергия, която постоянно се трансформира. Но за да правиш мода, се изисква богат визуален интелект – като този на Лагерфелд, Аликзандър Маккуин и Джорджо Армани. Армани е от последните титани, въпреки че неговият потенциал изглежда неизчерпаем.“
Кайзера иска да се запознаете
Милена е категорична: Карл Лагерфелд беше и остава един от гениалните режисьори в осмото изкуство. „Той внесе концепцията за артистичен директор, който работи за няколко марки. Имаше невероятно чувство за пропорция и елегантност, елементите в моделите му бяха в перфектна връзка. Обожавах смелостта му. Създаваше, без да се страхува от критика – качество, което малко творци по света притежават.“
Запознават се след предаване в Канал + на френската телевизия, в което Милена е поканена със свои студенти. „След интервюто от гримьорната му изтича дама бодигард от личната охрана. „Изчакайте за момент, Лагерфелд иска да се видите“, информира ни тя. Отчитайки правилата в гилдията, предполагах, че ще разменим бързи и любезни две-три изречения. Но Лагерфелд потвърди имиджа си на стопроцентов джентълмен. Няма да забравя как приближи към мен с динамика на 18-годишен и каза, че за него е удоволствие да обсъжда модата и въобще изкуството с добре подготвени и образовани хора. Беше с блестящи обноски, с искрящо чувство за хумор, с респектиращ финес. Заговорихме за страстта му към фотографията, дори ми разказа кого е снимал напоследък – имаше клиенти от целия свят, готови да му платят колосални суми. След като любезно се съгласи да се снимаме заедно, уточни, че съм единствената българска дизайнерка, с която застава пред обектива, и че е впечатлен от възпитаниците ми. Разпита ме и за техниките ми на преподаване. По това време създавах първите си скулптури Haute couture, които са отразени в енциклопедиите за мода, а учениците ми напредваха с голям успех. И това не убягваше от наблюдателите в жанра. Медиите също ни бяха забелязали.“
Една от следващите им срещи е случайна – пред асансьор. Милена от бързане удря ръката си, а Лагерфелд се появява на същия етаж и остава с нея, докато се увери, че тя няма необходимост от медицинска помощ. „Знаех от година, че не е добре със здравето, но модният бизнес е пространство с много мълчание – не говорим публично за проблеми, още по-малко за болести“, връща лентата тя.
На честотата Маккуин
Аликзандър Маккуин е другият, заради когото Милена понякога проронва сълза – а и от носталгия към щастливото време на модата. „Беше антиконформист, търсеше нови изобретения във визията, различни комбинации и форми. Познаваше и умееше да управлява всеки аспект от своето творчество. Работата с него не беше артистична авантюра, а преживяване в реалността. Той се интересуваше от всички ракурси. Откриваше красотата там, където другите не я виждаха с просто око. Чувствах почти физически неговия интелектуален заряд. Странно е да се обясни, но сякаш бяхме настроени на една и същата честота. Първото предложение да се включа в създаването на колекция на Маккуин получих непосредствено след участието ми в колекции на Стела Маккартни, „Ив Сен Лоран“и „Живанши“. Артистични агенти бяха наблюдавали внимателно уменията ми.
Два от моделите, които българката създава за колекции на Аликзандър Маккуин, с когото работи в продължение на няколко сезона
Поради високите рискове от индустриален шпионаж всичко протичаше много конфиденциално. В последния момент ми дадоха кодовете за достъп в творческото студио на Маккуин. Когато пристигнах пред вратата, техен мениджър ми се обади и ми даде нови кодове, а на следващия вход дойде служител, който ме въведе в огромна зала и ме остави да чакам пред бар-плот, пълен с плодове, сокове и витамини. След минути с периферното си зрение долових присъствие. До мен стоеше усмихнат самият Маккуин, облечен в семпла карирана риза, бяла тениска и светли дънки. Стоях като гръмната. Той сдържано посочи красива червена рокля, около която се въртяха няколко асистенти, и зададе конкретен въпрос: „Може ли да се добавят специални елементи – ще се справите ли с тази задача?“ Приех, без да се колебая, и той ме остави пред модела с цял екип от стажанти на разположение. Не след дълго се върна, погледна работата ми и попита: „Как го направихте?“ Обясних техниката си, той се отдалечи, погледна отново и: Аmazing! От този момент често чувах тази дума – бях убедена, че е искрен. Колкото по-често я казваше, толкова повече любов и динамика влагах във всяка дреха. Един от моделите, които бях изработила за колекцията му за 2007-а, попадна в полезрението на журналистите в Париж – появи се във всички списания. Нямаше издание, което да не изрази възхищението си от роклята. „Вог“ я нарече Spectaculaire. След представянето на колекцията получих благодарствено писмо за моя принос. Днес знам, че съм получила частица дух и душа и от Маккуин, и от Лагерфелд. Надявам се да задържа олимпийския огън от двете велики вселени, които гравираха в паметта ми палитра от красиви спомени!“
Първата българка, която прави рокли за „Сексът и градът”
В столицата на вечната елегантност Милена получава десетки благодарствени писма за своята дарба да създава, за ангажираността и отдадеността си към студентите. Програмата ѝ „Маркетинг и моден дизайн“ е одобрена от френското министерство на труда, а това позволява на студентите ѝ да правят професионални стажове, да се интегрират в бизнеса във Франция. Много от тях основават успешни марки и се радват на сериозни успехи и добри печалби.
„Мисля и виждам различно – и в модата, и в преподаването. Във Франция държат най-вече на оригиналността и автентичността. Създавала съм рокли за по 500 000 евро. Рисувала съм проекти за сватбени тоалети на саудитски принцеси. Две от роклите за Сара Джесика Паркър в „Сексът и градът“ са мое творение с марката на Маккуин“, разказва тя.
Милена периодично прави изложби в Париж. Като художник постига хармонията между попкултурата и арта, нейни картини и пластики са притежание на меценати в Париж, Рим, Шанхай, Москва, Рио де Женейро. Миксира материали, без да се притеснява, че няма да бъде разбрана.
„Като художник се чувствам свободна във въображението. Изкуството надхвърля всички езици, отвежда в абстрактния свят, извън рамките на разбираемото и познаваемото. Като дизайнер съм по-прагматична, модата е свят на реализма. Мисля за вчера, днес и утре, анализирам оптималните възможности за реализация на колекцията. И едва след това художникът у мен търси силуети и хармонии.“ Дамата обаче не дава еднозначен отговор на въпроса дали модата страда от политическата коректност. „И да, и не! Време беше модата да стане етична, но без това понятие да се размива.“
Милена има още една дарба – създава материи за толкова необходимата за изтерзаната ни планета „умна“ мода. Патентова авторски техники за екотекстил – „успокояващи“ биотъкани и алтернативни вариации на екокожа. Платовете ѝ гарантират уникалност в прет-а-порте и в от-кутюр, в декорации и за интериори. За моделите си използва кашмир, дантела, сатен, памук, велур, лен, кадифе, а сега вече и техни екодвойници, защитени с авторско право, съвсем осъществими дори в домашни условия и намаляващи вредното въздействие върху околната среда. Пестят и от разходите, уточнява тя.
„Млади дизайнери ми пишат в Инстаграм за съвет как да обновят идеите си. В мастер класовете си акцентирам, че най-важно е да се открие пътят към утвърждаването на бранда. Тенденциите вече се развиват много по-бавно. Текстилната индустрия, за съжаление, е сред най-замърсяващите природата. Бъдещето е в смесването на различни технологии – всекидневни и високи“, коментира Милена. И цитира Лагерфелд: „Станете по-креативни. Не защото трябва, а защото искате. Еволюцията е тайната за следващата стъпка.“
Според Милена развитието на световните технологии отдалечава новите поколения от класическия бизнес гардероб. „Дрехите вече не са елемент на авторитет, а на отношения и доверие. Пиер Карден казваше: „Измислих живот, който все още не съществува – това е светът на бъдещето.“
Милена не спира дотук. Вече има Фейсбук група „Био Блясък“ – форум за еко-биокозметика, в който хората обсъждат употребата на продукти от 100% натурални съставки. Ето и няколко рецепти специално за читателите на D!VA.
Крем за зоната под очите
Налейте вода в малка купа, добавете чаена лъжичка матча чай и щипка куркума. Смесете. Разрежете кръгъл тампон за лице на две половини, натопете всяка от тях в сместа. Поставете върху зоната под очите за около 30 минути.
Подхранваща маска за лице за всяка възраст
Пресовайте три листа от здравец и ги смесете с ½ чаена чаша изцедено кисело мляко. Намажете лицето. След 30 минути измийте с хладка вода. Ефектът на маската е феноменален. Остатъка запазете в хладилника до една седмица.
