Теа Нишков с псевдоним Принц Датски е фотограф, обича да работи основно в портретни цикли. Съсобственичка на студио „Нишков & Нишков”, автор на пожизнения фотографски цикъл с кауза запазването на визуалната памет за личностите в съвремието ни – „Запечатани във времето”, номиниран за награда за ярки постижения в сферата на културата през 2024 г. Активно участва в обществено значими каузи, касаещи запазването и създаването на памет. Официален фотограф при връщането на тленните останки на цар Фердинанд в България. Включва се в каузата за възстановяване на паметта за кап. Димитър Списаревски и в създаване на реплика на неговия самолет. Възпитаничка на НГДЕК и НАТФИЗ. Член на Царското историческо общество, на Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация – АИББА. Дама на династичния военен орден Military Order of the Collar of Saint Agatha of Paternò на херцога на Арагон, Майорка и Сицилия.
За времето и уловените мигове Случайните работи не стават случайно. Ако имаш ум, познание, асоциативна „културна библиотека“, сетивност и сърце, ще ги видиш и ще ги уловиш. В противен случай дори да тръгнеш с най-скъпата техника и да бъдеш по всички най-горещи събития на света, няма да се получи. Фотографията се прави от онова, което е зад визьора.
За светлосенките в очите на хората Всеки има минуси, особено в това общество. Негативът невинаги е нещо лошо, а позитивът невинаги е светъл и приветлив. Сенките и светлините нямат никакво значение, тъй като са средство. Въпросът е как може да бъдат използвани от теб като предимство, за да се придвижиш напред: да надградиш нещо.
За героите на фотографиите Истинският портрет не отсъжда стойности и величини като „героизъм“. Той не може да разкаже в каква степен един човек е добър християнин, добър съпруг, любовник или съсед.
За мълчанието Мълчанието ни свързва с вътрешното, с невидимото. Неосезаем инструмент, средство за себеизучаване, себепознание, използвано от най-дълбока древност в повечето мистериални просветителски кръгове, философски и духовни учения, бойни изкуства и традиции, за които вътрешната тишина води до вещина, до пробуждане, нов разум и победа на съзнанието над човешките вълнения и страсти. Мълчанието провокира израстване и познание отдалечаващо, а не приближаващо към смъртта.
За споделените мигове Няма нищо по-завладяващо от това някой да те погледне право в очите и да ти покаже душата си. Ти се срещаш с един човек и през обектива разбираш… има ли Бог в него, няма ли. Земност ли има, лекота ли… Той в по-голяма близост до емоцията ли е, или до логоса…
За тайните и тяхното осветляване през фотообектива През фотообектива ти не осветляваш чуждите тайни, а собствените си: чрез този, когото фотографираш. Той става продукт на твоята мисъл, ти не можеш да осветлиш него. От хората, с които работя, става ясно, че най-много ме вълнува колекционирането на душѝ и истории, които устояват, надделяват, носят харизма, характер и дух; които умеят да надмогват.
За желанието да сме други От същността на една личност трябва да започне нещо, а не човек да иска да е някой друг. Идеята е не да подражаваш и да тичаш след личности, а да можеш да ги обединиш и да ги убедиш да допринесат за твоята идея, за това, което тръгва от теб.
За страстта Страстта е моментно усещане, няма постоянна страст: ако е постоянна, тя става любов.
За саморазрушението от любов Вяра без разум е предвестие за фанатизъм. Надежда без действие е предвестие за прахосничество. Любов без съчувствие, съпричастие, милостивост или израстване е предвестие за… саморазрушение.
За изкуството Да, то определено е израз на безкрайния копнеж на човешката душа по красотата и хармонията. Древните зрелищни изкуства, които тръгват от мистериите, носят в основата си идеята за стремеж към κάθαρσις (катарзис), емоционално пречистване.
За субектите на творческо вдъхновение Идеята може да дойде от всичко, което предизвиква размишление. В процеса на развитието ѝ е включено както сърцето със своето вдъхновение, така и разумът и етиката. Иначе казано, за да може нещо да бъде убедително в основата си, на
За работата на твореца Това е начин на съществуване. Робърт Хенри казва: „Целта е не да създаваш изкуство, а да бъдеш в онова прекрасно състояние, което прави изкуството неизбежно.“
За жената като извор на красота Красотата идва от елегантността и културата, с които една жена се носи. Моят идеал са „жените на старите пари“. Такава жена никога няма да сложи остри и дълги нокти в сигнални цветове, камъчета и брокат; ноктите са в къса форма с червен, телесен или френски маникюр. Никога няма да сложи грим в сигнални цветове, изкуствени мигли, пластмаса в устните. Няма да носи накъртващи сладки и тежки аромати, а ще ги избира спрямо повода и сезона. Няма да носи дрехи, чанти и бижута с набиващо се на очи лого… Когато я портретираш, няма да прави „патешки лица“. За „жената на старите пари“ всички тези неща са вулгарни.
За обаятелната духовност на мъжа Колкото по-обаятелен и харизматичен е един мъж, толкова по-нетърпим е. Умната жена знае как да превърне това в шега.
За дългите сенки на спомените Човек трябва да бъде разумен. В миналото не може да се построи дом. Да се вглеждаш в сенки, които започват да стават дълги, може да бъде опасно.
