Изложба припомни творенията на художничката, една от най-известните дизайнерки през соца и след него
Експозиция със зрелищни платна, обединени от логото „Ева и рибите“, припомни на публиката в столичната галерия „Ракурси“ таланта и духа на Наталия Генова. Ценителите видяха за първи път непоказани картини на известната художничка, която се оттегли от земната сцена преди десет години така, както беше живяла – с достойнство, дискретно и без излишен шум. Всеки, общувал поне веднъж с Наталия, може да разкаже за изяществото в поведението, в жестовете й, за остроумието и нейната начетеност.
„Ева“ – рисунки с перо и пастел, „Рибите“ – маслена живопис върху платно: полуабстрактни скици или дръзко-иронична еротика, образите са вглеждане в душата на самата авторка и на женската природа. Излъчват любимите послания на Наталия – смисъл и свобода, наслада от живота и творчеството. „Рибите“ се отличават с калиграфско изящество, а ювелирните им детайли оформят изненадващи лица. В тях има шега, пародия, изненада – самата Наталия е родена през 1946 г. под знака на Риби и никога не се страхува да се хвърля в непознати, дълбоки и опасни води. В „Рибите“ е закодирана играта със зрителите, които се стремят към откривателство, а не към тълкувания. Неслучайно Наталия, която открай време е наясно с ролята на музите, остава в хрониките с впечатляващите вариации на своето въображение, овладявайки с лекота и артистичност жанровете.
Наталия Генова, „Хармония“
Наталия Генова, „Чувственост“
Завършва „Славянска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но дебютира с гоблени. Текстилните й пластики са осъществени със сребърна сърмена нишка върху черно копринено кадифе. Акварелните изображения върху коприна са другите й хитове. Рисува корици за книги на двама от най-успешните ни драматурзи – Маргарит Минков и Рада Москова, нейни приятели позират за портрети. Проектира и изработва бижута, не спира и с живописта. Търси нов език, създава различни светове в абстракции, морски пейзажи, фолклор, точки… Прави над 20 самостоятелни изложби из България и в Стокхолм, Виена, Братислава, Париж, Прага, Тбилиси. Нейни картини се намират в Националната художествена галерия и в частни колекции в България, Франция, Гърция, САЩ, Канада, Япония, Италия, Германия, Испания. В онази епоха е приета заради дарби и постижения в Съюза на художниците без диплома от Художествената академия. Ако не е единствената, то със сигурност е между малцината.
Наталия Генова, „Погледни“
До рибите на Наталия Генова биха могли да бъдат представени и роклите с нейното име – както се знае, тя е от най-известните дизайнери още през пика на социализма, когато модата ни се опитва да извоюва заслуженото място на осмото изкуство. През 1978 г. извършва малка феминистко-икономическа революция – открива първия частен бутик в родината. Нарича го „Натали“, може би за да се усеща и френският привкус на „високия шев“. Брандът, „от кутюр“ отвсякъде, се превръща в синоним на елегантна оригиналност, която е на светлинно разстояние от масовата конфекция за труженичките на сивичкото всекидневие. Наталия създава уникати, наситени с цветове и с вградени колажи – истински миниатюри, забележителни в своята фантазия и изпълнение на ръка. В дрехите има много романтика, интелектуална чувственост и изискано интерпретирани етномотиви – дълбоко уважение към националната естетика. Конструкцията им е отлично измислена до последната подробност. Наталия напластява и намачква тъканите, които придобиват различни форми. Има патент за обработка на плата, при която се получават релефи, които не могат да паднат и да се разрушат. Майстори рокли скулптури, чиито ръкави застиват при вдигането на ръката във въздуха – като криле на птици. Вгражда бродерии в сребърни обкови. Нейни почитателки и приятелки са Стоянка Мутафова и Невена Коканова, царица Маргарита и Анастасия Мозер, дами от дипломатическия корпус.
През 80-те и 90-те е автор на костюми, декори и кукли за десетки продукции на телевизията, за спектаклите на Сатирата „Предложение“ по Чехов и „Любовникът“ на Харолд Пинтър, за постановки на театрите „Възраждане“ и „Сфумато“. В началото на така наречения преход, когато избухват модни сдружения и церемонии, Наталия получава всички възможни награди. Самата тя е сред учредителите на форум „Българска мода“.
Голямата мечта за ревю върху трибуната на вече бившия мавзолей на Георги Димитров се осъществява през 1990 г. Манекенките дефилират по сградата, която напразно и глупаво ще бъде разрушена. Наталия е сред мислещите хора и затова върху телевизионните репортажи за събитието пуска надпис „Тук ще се танцува!”.
През 1995 г. открива галерия „Натали“. Със съпруга ѝ Севдалин Генов превръщат уютното разчупено пространство на улица „Гурко“ в предпочитано място на художници от различни генерации. В началото доминират декоративните изкуства, после започват изложбите на съвременните класици. Повече от 20 сезона на първокласно присъствие с дистанция от ширпотребата и печалбарството, от навалицата, типична за повечето галерии в началото на домораслата ни недоразвита демокрация.
