Жените притежават емоционалната интелигентност да не се обръщат с гняв назад, казва писателката, магистър по икономика и експерт във вербаторията
В книжарниците наскоро се появи сборник с лирика от дама, непозната в жанра – „Предвидила съм и тази рана“. На първо четене заглавието върху романтично решената корица звучи с една октава по-висок феминизъм от предполагаемото. После обаче се оказва, че творенията на Слава Георгиева са достатъчно силни като емоция, качество, послание. Преплитат тъмнината и светлината, тъгата и радостта, пеперуди от различни вселени търсят портали към отвъдното… В тях няма нищо лигаво, хленчещо и подмазващо се на мъжете. Нито самоцелни игри на рими. В думите им пулсира философията на всеопрощението – въобще стихове за пораснали души, както ги дефинира известната поетеса Камелия Кондова.
Слава Георгиева също излезе личност, изненадваща като строфите си – човек на точните науки с огромна, мотивирана и последователна страст към литературата и всякакви други изкуства. Излезе самодива с кариера на финансист, която все по-уверено се изявява като писател. Но това далеч не е всичко за нея – артистичната блондинка е експерт във вербаторията.
Приключение за любопитни и осъзнати
„Преди пет години моя приятелка ми каза: „Видях нещо интересно, дай да заведем момичетата.“ Отидохме с дъщерите си при Мира Джикова, която първа в България приложи специален тест, насочен към разкриването на скритите заложби.“ Двете майки все пак пробват диагностиката на таланта преди тийнейджърките си и са доста изненадани от точните резултати – като сериозни жени са наясно със себе си и с интересите си извън професията.
„Любопитен човек съм, винаги искам да стигна до началото. Беше ми изключително интересно как за 30 минути със сензорен датчик на главата, в който е концентрирана много висока технология, може да бъдат открити неподозирани дарби – в речта, математиката и музиката, в склонността към риск… Мозъчният импулс се предава, докато изкристализира специфичната картина за съответния индивид. Всеки мозък е различен. Раждаме се със записана информация, която трябва да се провокира, за да се стигне до решение примерно за по-подходящия бизнес или за вълнуващо хоби. Не се измерват знания или умения, по-скоро чувства и несъзнателно потискани желания. Увертюра към търсенето на отговори, когато се питаш кой съм аз.
Задълбах в детайлите, взех франчайз, минах на онлайн обучение при изобретателя на метода Сергей Раудсеп, професор по приложна математика. Личност с размах, той създава вербаторията заради момченцето си, което е със специални потребности. Върбата е знакът на семейния им проект. Професорът прилича на отличник от гимназията – с очилца, прилежен, прецизен, взискателен. Изненада се, че има последователи в България и че знам руски. Но ако не се вписвах в критериите му, езикът на Пушкин нямаше да ме спаси. Сергей Раудсеп винаги пита каква е мотивацията, какви са дългосрочните цели и очакванията.“
Слава най-вече иска да е полезна на тези, които мечтаят да разкодират вродените си способности, колкото и патетично да изглежда подобен аргумент.
„Сергей Раудсеп постига абсолютно новаторство. Много рових, за да изнамеря нещо подобно, но няма. Традиционните тестове анализират връзката между психологията с конкретните възможности. Тук различното е, че се изследват характеристиките на човека и пряката зависимост между тях и позаспалите му таланти. Затова основният акцент е върху емоционалната интелигентност. Тя определя дали се вписваш в определена среда, в екип, в дует. Анализът е на себеразбирането и разбирателството въобще. Въпросите са от различни сфери, диференцирани са по възрастови групи. А на теста дори „големите“ понякога се чувстват като в детската градина, тъй като има и много задачи, които се осъществяват с ръце. „Малките“ пък свирят на специален инструмент – глюкофон, името идва от немската дума глюк, което означава щастие. Абе, забавление! Цели семейства идват. Майките са по-смели – дори не се колебаят да застанат зад поривите на наследниците си. Има и решителни бащи, но малко. Доста от тях пък се страхуват да не би да не излязат толкова умни, колкото си мислят, че са, и се отказват от теста. Всеки си е умен, всеки си има силните страни, но трябва да се откроят. Мозъкът предпочита да прави това, което е за него. И цял живот подсъзнателно се стреми да го постигне. Затова децата трябва да бъдат толерирани. Особено когато родителите им не подозират, че са призвани примерно за ментори. Или пък когато излишно ги подозират, че не умеят да задържат фокуса върху тема или събитие. Децата обикновено нямат никакъв проблем, просто им трябва време за преработка, те не са бавно развиващи се, така е устроено мисленето им. Виждам какви невероятни хлапета растат, така че има надежда за бъдещето на нацията. Представителите на по-младите поколения са по-смели и по-навити да насърчават експериментите на децата си, но не е масова практика. Те са в силен контраст с предишните генерации, израснали под знака на родителското клише „Ще правиш това, което е най-добре за теб“. Затова много от днешните „възрастни“ също имат голяма необходимост от подкрепа.“
Слава Георгиева е убедена, че вербаторията може да направи революция в образованието, но само ако образованието го иска. Засега предполага, че системата няма да го позволи. Но не натрапва мнението си на никого, предпочита всеки сам да формулира изводите си.
През първите месеци на приключението „вербатория“ тя кани приятели и роднини да минат през своеобразния детектор на истината и да узнаят нещо повече за себе си. И настават неочаквани обрати. Дама от обкръжението ѝ, изключително успешен мениджър с авторитарно присъствие, пред която всички застават мирно, „издава“ своята ниска устойчивост на напрежение.
„Мигновената ѝ реакция беше: „Глупости, не е възможно, много съм си стабилна.“ После обаче сподели: „Всъщност винаги съм се борила със стреса, изработих си маска. Може би затова помагам само на другите, тъй като не съм осъзнала собствения си проблем.“
Приятелка на Слава, която не е щастлива с тогавашната си работа, е „категоризирана“ от теста в градинарство и екология. Отказва да повярва, но не след дълго настъпва промяната. „Ела да видиш сега какви градини е направила“, коментира Слава. Според нея жените са по-многопластови и по-многопосочни от принципно по-детерминираните мъже. „При нежния пол преобладава умението да се живее тук и сега, което всъщност е най-ценното. Може би е функция на любопитството“, е теорията на Слава. Но признава малък грях към дъщеря си. „Постъпих като родителите, които съветвам да не правят така. Известно време я ръчках да кандидатства журналистика, но тя намери начин да случи своето. Каза ми: „Мамо, няма да съм като теб и баба, ще правя каквото си искам.“ При тази ситуация, разбира се, я оставих сама да избере пътя. И тя пак тръгна по заложения от мен и баба ѝ – финансите и бизнеса. Завърши УНСС и сега има много успешна кариера. Но – обикновено винаги има по едно „но“. Сцената е сред потенциалните ѝ изригвания, тестът е категоричен. Надявам се да стане нещо, което да потвърди мерака ѝ да общува с публика. Докато при сина ми всичко беше ясно от раз – той завърши история, тестът го определя като алфа лидер с харизма и емпатия, който би могъл да се занимава и с политика.“
Слава обаче не е от хората, които безметежно се доверяват на доморасли гурута – особено на тези, които се кичат с титлата „коуч“. „Измислените от днес за утре така наречени коучове могат да създадат големи проблеми. Немалко жени преяждат с подобен тип семинари за личностно развитие. Дами, проверявайте с какво и с кого се захващате. Има ли образование, какви са ценностите му, съвпадат ли с вашите, или всичко е сблъсък със социални клишета. Не си струва да се поддавате лесно на внушенията.“
За нея социумът е много важен. От огромно значение е дали човек е изчел домашната, училищната, читалищната библиотека… Дали изобщо е чел. „Идват много деца със силен лингвистичен потенциал, но не четат. Вижда се, че са родени за словото, но не са на „ти“ с книгите. Няма как да придобият речник от клипчета, които гледат нонстоп.“
Силни чувства я отвеждат при Пегас
Според вербаторията Слава, която е царица на логиката, математиката и анализа, трябва да се отдаде още на въображението и креативността. Доскоро въобще не го приема на сериозно. „Бях се закотвила в ограничаващото убеждение, че всеки може да рисува и да пише добре. По-късно си дадох сметка, че не е така, а на мен ми идва отвътре.“
Реди стихове от втори клас – като възторгнат от поезията невръстен почитател, спонтанно, но без претенции. Преди няколко години е разтърсена от щастливи емоции, които окончателно отключват перото ѝ. После посещава курсове за творческо писане, но се убеждава, че магията не може да се обяснява или да се преподава. Твърди, че е по-полезно да си по-сдържан дори когато се блазниш от възможността да се представяш като поет. Всичко е труд и битка.
Очарована е от Здравка Евтимова и Владимир Зарев, с които разговаря на срещи, организирани от издателите ѝ от Академия „Знание“. Важно ѝ е усещането за общност. „Все по-хладнокръвно експериментирам в прозата. Вече имам 30 разказа. Някои от тях може да се превърнат в драматургични опити. Много са различни, има и по-забавни, и по-философски.“ Здравка Евтимова харесва един от тях – „Съобщението“, в стил магически реализъм, и го представя в платформата Факел.бг. В списание „Пламък“ пък ще излезе „Изкачване след върха“. Слава работи над текст, в който главни герои са Пенчо Славейков и Мара Белчева. Тя с удоволствие би рецитирала стиховете си. „Ходила съм и на кръжок за художествено слово. Какво ли не съм опитвала. Майка ми обаче отсече – с каквото и да се занимавам, да си уча финансите. Не съм неблагодарна – икономиката, управлението на търговията, банкерството, въобще финансовите институции са по-„мъжки“, но винаги ми е било интересно на достъпен език да поднеса на хората това, което е ценно за тях.“
Пътеписът като жанр също блазни Слава. Тя неслучайно е еуфоричен пътешественик. И елегантен ценител на удоволствията. Скача с парашут в Мексико, близо до границата с Гватемала, над разкошните златни плажове.
„Няколко откачени от групата се навихме на мига. Хеликоптерът ме издигна на 6000 метра височина, бях с инструктор, разбира се. Реенето във въздуха е неописуемо. Е, не съм Том Круз, но не се изплаших. Само пукането в ушите беше досадно, както понякога в самолет. Само то малко ми прецака преживяването, но си бях като птица. Педро, инструкторът, беше много готин. Когато се приземихме, се чудех на кой свят съм. Изведнъж се появи някакво сладко куче и ме разцелува. Все едно ме похвали: „Браво на теб!“ В Сопот пък скача с делтапланер, също с инструктор. В синевата над възрожденския град се разминават фенове от целия свят.
