„Когато гледам филмите си или чета интервютата, които съм дала, оставам със странното усещане, че не съм лесна за разбиране“, казва французойката Леа Сейду – муза за милиони и последната жена, спечелила сърцето на Джеймс Бонд
Родена в един от най-известните и артистични градове на стария континент – Париж, Леа Сейду се появява като част от голямо и привилегировано семейство. Майка й е бившата актриса и филантроп Валери Шлумбергер, баща й е бизнесменът Анри Сейду, а дядо й Жером Сейду е известен френски актьор и съпредседател на френската филмова компания Pathé. Възпитана консервативно и в протестантска вяра, днес Леа Сейду не е нито вярваща, нито консервативна, особено когато говорим за ролите й на големия екран. Много от зрителите, които днес я гледат като последното момиче на Бонд в „Смъртта може да почака“, със сигурност разпознават наивната тийнейджърка със синя коса от „Синьото е най-топлият цвят“ в онези горещи и доста натуралистични секс сцени с партньорката й във филма и добра приятелка в живота Адел Екзаркопулос.
„Имам голямо семейство, но винаги се чувствах изгубена в тълпата. Бях много самотна като дете. Наистина винаги съм имала чувството, че съм сирак.“
Леа прекарва младежките си години между Париж и летните лагери в Щатите, на които е пращана всяка година, за да учи английски. За разлика от повечето съвременни актьори и хора от гилдията Леа Сейду няма висше образование, не е учила за актриса и никога не е планирала да продължи образованието си след гимназията. Малко след завършването й тя е поета от майка си, насърчаваща творческите наклонности у децата си. Така Леа става модел на марката Jokko, с които майка й работи за насърчаване дейността на творци от африкански произход.
Леа снима един клип за френски популярен певец и това дава начало и на актьорската й работа. Ненавършила още 20 години, се снима в първия си филм Mes copines, а през следващите няколко години снима по три, дори по четири продукции за модерното френско кино.
Кариерата й на модел я изпраща в Америка, а там я забелязва Куентин Тарантино. Малцина помнят появяването й в „Гадни копилета“, тъй като сцената с нея е само една, но това е един от ключовете към комерсиалния успех на Леа Сейду. Тя използва своя перфектен английски, изящната си френска осанка и красивия си външен вид, за да се влее в Холивуд. И й харесва. Същата година печели награда „Сезар“ – еквивалент на „Оскар“, във Франция за изпълнението си в La Belle Personne.
„Правя филми заради режисьорите. Преди всичко друго избирам филмите заради таланта на режисьора. Да, историята и другите актьори, разбира се, са важни, но за мен всичко е свързано с режисьора.“
Така във филмографията на крехкото френско момиче може да видите имената на Сам Мендес, Уди Алън, с когото работи по „Полунощ в Париж“, Уес Андерсън, Йоргос Лантимос и Абделатиф Кешиш – “Синьото е най-топлият цвят“. Филмът й носи „Златна палма“ в Кан в годината на излизането си.
„Обичам да играя дълбоки персонажи и е хубаво да имаш такива емоции, но също така е хубаво понякога да имаш и дистанция, и чувство за хумор към това, което правиш.“
Така стига и до Джеймс Бонд. Леа Сейду влиза в ролята на блондинката д-р Мадлен Суон. Режисьорът Сам Мендес казва, че персонажът й е много чувствителна, но и избухлива жена, за която е искал млада актриса, но с добър опит на големия екран и в житейски план. Макар самият той да се оттегли от мястото си на режисьор, тя остана, за да завърши арката на един модерен суперагент. Леа Сейду ще остане във вселената на Бонд като единствената жена в живота му, която се е появила в основна роля в два последователни филма. И е една от актрисите, имали възможност да бъдат част от два от най-големите шпионски франчайза на модерен Холивуд – вече споменатия Бонд и „Мисията невъзможна“.
Със силно изявена индивидуалност и силно изявен феминизъм, с избухването на движението #MeToo тя също се включва в полемиката.
„Ако си жена във филмовата индустрия, се налага да се бориш, защото това е много женомразки свят. Само истината и справедливостта може да ни изведат от това положение.“ В интервю за „Гардиън“ Леа разказва как Уайнстийн я поканил на питие в лоби бар на хотел. „Преструваше се, че обмисля дали да ме наеме за роля. На мен ми беше ясно, че това са глупости.“ После я прикоткал в хотелската си стая и се опитал да я целуне. „Наложи се да се отбранявам. Той е едър и дебел, затова трябваше със сила да се съпротивлявам. Напуснах стаята му, отвратена от дън душа. Но не ме беше страх от него. Защото знаех що за човек е от самото начало.“
По отношение на мъжете в живота си Леа Сейду е категорична: „Французите са малко женствени за мен, което осъзнавам, че звучи като обобщение. Американците са склонни да бъдат малко по-твърди. Харесва ми комбинация от двете. Мъжът определено трябва да бъде чувствителен и да може да покаже чувствата си, стига да не изглежда твърде андрогинен, защото аз търся сила.“
Тези качества най-вероятно се проявяват достатъчно у Андре Майер, с когото актрисата излиза от няколко години. И макар да не са женени, през 2017-а се ражда синът им Джордж. Семейството живее в Париж, а Леа често лети до Америка по работа.
Сейду казва: „Петимата, които бих поканила на мечтания си рожден ден, са Фридрих Ницше, Майкъл Джексън, Чарлз Чаплин, Мария Калас и Серж Генсбург.“ Е, не е ли наистина малко странна, а!
