Седмицата на висшата мода в Париж е барометър за това накъде отива светът на лукса. Този сезон обаче въпросите са повече от отговорите. Дизайнерите пишат нови глави в историята на легендарни марки и ни карат да се запитаме: „Къде свършва наследството на основателите на модните къщи и къде започва егото?“. Ето три от колекциите, които разделиха критиците и развълнуваха публиката.
Chanel: Лабиринт от гъби
Дебютната haute couture колекция на Матю Блази за Chanel ни пренася в приказен лабиринт, осеян с огромни гъби мухоморки и дървета с розови листа. Идеята му идва от хайку за птици, кацнали върху гъба. За съжаление обаче сценографията се оказва по-впечатляваща от самите дрехи. Макар да се уповава на максимата на Коко Шанел да премахнеш нещо от тоалета си непосредствено преди да излезеш, Блази сякаш се е разделил с твърде много от основополагащите за къщата елементи. Класическият блейзър без яка е изцяло ребрандиран чрез пера, фин туид или имитиращ туид десéн, отпечатан върху шифон. Гъбите се появяват под формата на бродерии, а една визия в розово с плисирано наметало изцяло имитира вътрешната ѝ текстура и силует.
Аплодисментите са заслужени заради последната визия – булката, представена в ансамбъл от пола тип молив и оувърсайз риза, избродирани със стотици люспоподобни мъниста. Тоалетът е допълнен с коса, прибрана на кок, около който са прикрепени остри пера, стърчащи като корона. Несъмнено това е идея, която булките на 2026 могат да заимстват (дори като втори тоалет за вечерта). Все пак трябва да дам кредит на Блази, че започва да изгражда цяла вселена около марката, което пролича още в дебюта му през октомври и круизната му колекция в Ню Йорк.
Новата „Нова външност“ на Dior
Визията на Джонатан Андерсън на Dior също предизвика дискусии. Отправната точка за дебюта му е цвете, подарено му от Джон Галиано (бившият творчески директор на марката, който през 2011 бива уволнен заради антисемитски обиди – б.а.). В търсене на мястото на Dior след комерсиалния фокус на Мария Грация Киури Андерсън признава пред Business of Fashion, че макар преди година да е смятал кутюра за нерелевантен, днес се чувства така, сякаш е записал „докторантура по висша мода“. Използвайки неограничените възможности на ателиетата, той заимства обемните форми от керамичните произведения на Магдалене Одундо, което разчитам като нова трактовка на силуета Bar.
В колекцията несъмнено има препратки и към „гърбиците“ на Рей Кавакубо от 1997-ма, съчетани с детайли като цветя, окичени като обеци, и характерните за дизайнера панделки. Макар на моменти визиите с дълги шинели и асиметрия да ми изглеждат като генерирани от ИИ, те определено представят една смела визия за бъдещето, ориентирана към азиатските култури, които са сред най-големите клиенти на висшата мода.
Schiaparelli: Симфония за очите
Винаги когато си мисля, че модата няма с какво да ме изненада, Даниел Роузбъри намира начин да ме опровергае чрез съвършено съчетание на кутюр и сюрреализъм. Неговите интерпретации на кодовете на марката застават равностойно до иновации като роклята с омар, представяйки жените като митологични химери и невероятни зверове. Дрехите съчетават haute couture и haute animalier – тела, обсипани с пера като екзотични хищни птици, прозрачни костюми от блестящ кринолин, пронизан с бодли, или деликатна дантела Chantilly с огромни жила на скорпиони. Използването на триизмерни дантели и 3D-отпечатани рога превръща дефилето в Пти Пале в своеобразно чистилище, където техниката и въображението достигат върховата си точка. Музика, поезия и съвършенство, които ни оставят без дъх.
Очаквайте подробен материал за тези и още марки в мартенския ни брой, където ще разгледаме в детайли тенденциите, които ще доминират през следващата година.
