Проф. д-р Сотир Марчев: Сърцето обича средния път

За синдрома на разбитото сърце, за връзката между сърдечната недостатъчност и недостатъчната сърдечност, за грешките, които правим, убедени, че подкрепяме сърцето си, разговаряме с един от изтъкнатите български кардиолози

Проф. д-р Сотир Марчев, дмн, е началник на Клиниката по кардиология към Медицинския институт на МВР. Завършил е Медицинския университет – София. Има две специалности – кардиология и вътрешни болести. Специализирал е в Осака, Виена, Белград инвазивна кардиология и електрофизиология, кардиостимулация, ехокардиография и др. Главен изследовател в над 40 международни проучвания в областта на кардиологията. Има над 200 публикации в авторитетни международни и български медицински издания и участия в над 150 научни форума. Дългогодишен член на лигата “Лекарите, на които вярваме”

Проф. Марчев, извън официалната визитка как бихте се представили на читателите?

Български лекар, уважаващ интелекта и борещ се за здравна просвета.

Вие страдали ли сте от разбито сърце?

Работя от 35 години кардиология и съм си научил целия конспект, отговарям на всякакви въпроси с изключение на такива за политика, за личен живот и за бъдещето. А болни с разбито сърце дал Господ. Най-дългата серия бе от около 120 поредни пациенти, от тях повечето са жени, повечето, но не всички, са възрастни. Това е лоша болест, по-лоша от инфаркта. Като ни дойде пациент с инфаркт, извършваме инвазивна процедура и на третия ден го изпращаме стентиран вкъщи. Като дойде човек с разбито сърце, не може да го пратиш на третия ден вкъщи, защото тогава не е започнал никакво подобряване. Смъртността сред тези хора е много голяма.

Как превеждате на медицински език разбито сърце?

Използват се два термина – по-лесно разбираемият е стрес индуцирана кардиомиопатия. Другият, по-краткият, е синдром на Такоцубо. Стрес индуцирана кариомиопатия е опит да се избяга от японското име.

Какво друго може да причинят на сърцето силните негативни емоции?

Те наистина разбиват сърцето. Когато човек има стрес, сърцето започва да бие по-мощно, по-активно, за да го преборим. Но когато стресът надхвърли някакви граници, сърцето започва да се потиска, части от него не се съкращават. Възрастна жена например отива на свиждане в болницата и разбира, че съпругът ѝ има карцином и рискът да остане вдовица е много голям. Тя се хваща за сърцето. Друг пример – майка получава позвъняване от дъщеря си, че е тежко болна и постъпва в болница по спешност. Хуква тя към нея, но на автогарата получава кардиомиопатия, синдром на разбитото сърце. Доста често негативните емоции са свързани с пари, доста рядко с любов. Мъж изневерил на жена си и цялото село разбрало, от това жената получава кардиомиопатия. По-рядко се случва на мъже.

Има ли начин да предпазим сърцето си от разбиване?

Разбито от стреса сърце е нетолкова чест случай на сърдечната недостатъчност. На мен ми се иска за поговорим повече за нея. Тази болест зачестява, защото колкото един човек е по-възрастен, толкова по-голяма е вероятността да получи сърдечна недостатъчност. Вицът е, че съвременната медицина толкова напредна, че вече от много болести хората не умират, а само се мъчат. Както казах, успешно лекуваме инфаркт на миокарда и други остри сърдечни заболявания. Но тези хора, като ги излекуваме, не стават млади и здрави. А често развиват сърдечна недостатъчност. Сърдечните заболявания особено в България зачестяват. Заради лоша организация на здравеопазването и ниска здравна култура. Затова с вас се опитваме да направим нещо по втория показател, да помогнем на хората да останат по-дълго здрави и самообслужващи се.

Да ви извадя малко от чистата медицина, като попитам има ли връзка между сърдечната недостатъчност и недостатъчната сърдечност?

По принцип профилактичен ефект върху сърдечната недостатъчност имат добрите взаимоотношения с близките хора. Проф. Жан Пиер Басант, най-известният кардиолог отсам Атлантика, разказваше за два града в САЩ. В единия са изселници от Италия, в другия – от Германия. По средата има огромен завод, в който работят и едните, и другите, и супермаркет, където пазаруват. Но разликата е, че средната продължителност на живота в единия град е 5 години по-висока, отколкото в другия. Защото когато един италиански работник навършва 55 години, събира се целият род, долитат дори от Италия, честват радостни и щастливи. Докато ако един изселник от Германия направи 55, най-много да получи някой имейл от шефа си или от банката.  

Така че колкото по-добри отношения имаме с околните, това помага по-дълго да сме здрави и живи. И не е толкова от значение бройката на приятелствата, а качеството. Пет-шест искрени и близки хора, на които им пука за вас, са гаранция, че шансът ви за здрав и дълъг живот е висок. Хората сме социални животни. И ние както препоръчваме фитнес като физическо натоварване, така препоръчваме и социален фитнес. Поставете си за цел да подобрите взаимоотношенията си. Излизайте с приятели. Всеки петък например звънвайте на стар приятел.

Spread the love
More from Ваня Шекерова
Доц. д-р Свилен Маслянков: „Сам хирург трудно може да излекува рака“
За успешна терапия на онкологичните заболявания е нужна обмислена стратегия, във всяка...
Read More
0 replies on “Проф. д-р Сотир Марчев: Сърцето обича средния път”