Ретроспективната изложба в Пале Галиера проследява пътя на американския дизайнер от Лос Анджелис до висините на парижката мода
Фотография / Архив на марката, Getty Images, The New Order Mag
За мнозина светът на Рик Оуенс изглежда обгърнат в мрак, почти извънземен, населен с тъмни създания. Но зад този образ стои човеколюбивата природа на дизайнера, обичта му към различните и възхищението от елегантните линии на модата от 30-те години.
Тази двойственост усетих още на първото ревю на марката, което посетих по-рано тази година. Няма друго модно събитие, където публиката толкова рязко да се отличава от уличната маса – смесица от кожа, изваяни рамене, тежки ботуши и драматичен грим. „Същинско freak show!“, би възкликнало неподготвеното око. Но именно тази провокация ме подтикна да потърся смисъла отвъд фасадата.
Намирам го в Rick Owens: Temple of Love – първата изложба, посветена на дизайнера в Пале Галиера, музея на модата в Париж, и на която самият той е и художествен директор. В епоха на десетки модни експозиции, лесно превръщащи се в маркетингови спектакли, Temple of Love се откроява като строг и концептуален манифест. Над 100 визии – от ранния период на Оуенс в Лос Анджелис до последните му парижки колекции, са представени заедно с лични документи, видеоинсталации и специални експонати. Това е едва втората ретроспективна изложба, посветена на него, след Subhuman Inhuman Superhuman („Подчовешко, нечовешко, свръхчовешко“) в Триенале ди Милано през 2017-а.
ХРАМЪТ НА ЛЮБОВТА
Точно срещу Пале де Токио – сградата, в която Оуенс представя всяка своя нова колекция, се извисява Пале Галиера. На фасадата му – монументални форми, наподобяващи саркофази с изпъкнали рамене, обвити в плат с отразяващи светлината пайети. Тази „опаковка“ напомня едновременно за концептуалното изкуство на Кристо и за паметник на потиснатите. Като пазители на неизвестен ритуал, те заглушават шума на града, преди да пропуснат посетителя в друг свят. И провъзгласяват, че този музей, обикновено пазител на историята на висшата мода, сега принадлежи на аутсайдер от Калифорния, който преобразява парижката мода с безкомпромисната си визия.
Вътре, в залите на музея, Оуенс изгражда пространство за изхвърлените и пренебрегнатите, превърнати в красиво, но непокорно изкуство. Впечатляващ е не само мащабът на експозицията, впечатляваща е и философската ѝ последователност. Още в най-ранните му творби: рокли от военни чанти или кожени якета с износен ефект, личат семената на неговата митология. Привързаността му към нюанса dust – специфично сиво, превърнало се в негова запазена марка, върви заедно с избора на материи, натоварени с история: варена вълна, износено кадифе, изгорял найлон. Това са дрехи, които не прикриват начина, по който са направени; напротив – показват шевовете като белези, обгръщат тялото като броня или се отдръпват от него като щит. Това е мода като екзистенциална архитектура. Начин едновременно да се разкриеш и да се предпазиш. Именно затова зад фасадата на музея всеки може да се почувства добре дошъл.
В музея изложбата се разгръща като шествие от над 100 силуета, представящи творчеството на Рик Оуенс от ранните му дни в Лос Анджелис до най-новите му колекции в Париж
СПАЛНЯТА НА МИШЕЛ ЛАМИ
Една от най-интимните части на изложбата е възстановката на калифорнийската спалня на Оуенс и съпругата му – муза и дългогодишен бизнес партньор, Мишел Лами. Далеч от усещането за сценична постановка, това пространство носи емоционален контрапункт на суровата скулптурност, доминираща в останалата експозиция. Чаршафите са разхвърляни, възглавниците – отпуснати под тежестта на спящите глави, а атмосферата е пропита с интимността на споделените години.
Присъствието на Лами се усеща навсякъде в изложбата, но тук аурата ѝ е най-осезаема. На близкия рафт парфюми стоят редом до бурканчета с черна къна – същата, с която двамата боядисват косата и върховете на пръстите си.
Библиотеката до леглото съдържа заглавия, които изграждат интелектуалната основа на живота им: бруталистичните визии на Марсел Бройер, митологиите на Робърт Мейпълторп, меланхоличния блясък на Едуард Стайхен. Всичко това подсказва, че светът на Оуенс не е роден в самота, а в диалог – с Лами, с изкуството и с паметта. И именно тук заглавието на изложбата получава най-дълбок смисъл: за Рик Оуенс любовта е върховният материал.
Изложбата завършва драматично в зала, залята от ярка светлина. Дрехи от различни колекции са подредени като участници в мистериозен финален ритуал. Материали като кожа от пони, латекс и драпирано трико излъчват спомени, а пространството отхвърля линейния разказ в полза на чистото усещане.
ПЪТЯТ НА РИК ОУЕНС
Роден през 1961 г. в Портървил, Калифорния, в консервативно католическо семейство, детството на Ричард Сатурнино Оуенс протича далеч от подиумите. Израснал в прашната централна част на щата, някои от първите му спомени са за муселиновите одежди на местните монахини, които се влачат по земята, докато те се изкачват по хълма на града.
„Родителите ми се тревожеха, затова майка ми ме закара в Лос Анджелис, за да уча изкуства. Отпаднах. Бях уплашен от всички часове по теория – сега знам, че това е било глупаво. И не можех да си го позволя. Вместо това записах курс по моделиране в професионално училище. Баща ми винаги казваше, че трябва да науча занаят,“ споделя Оуенс. Именно този избор му осигурява работа като крояч в малко студио в Ел Ей.
Първият му сериозен проект е за Мишел Лами – бъдещата му съпруга и ключова фигура в живота му. Двамата се запознават през 1988 г. и той започва работа по нейната марка Lamy, преди да лансира собствена линия през 1994 г. „Би ли шил дрехи в гаража, дори ако никой не знае за това?“, ще го попитат години по-късно. „Да, наистина бих – отговаря той. – Това беше бизнес планът ми в началото. Щях да шия дрехи, да съм беден, просто да правя каквото искам и да не се налага да правя компромиси.“
Когато през 2002 г. е нает да вдъхне нов живот на легендарната кожена къща Revillon, дизайнерът спи на пода на фабриката, за да следи всеки шев. Всяка дреха минава през постоянни корекции, докато достигне желаното съвършенство. Ето защо изложбата в Париж се нарича „Храм на любовта“ – защото Оуенс искрено обича това, което прави.
Пробивът му идва с публикувана във Vogue снимка на Кейт Мос в негово яке. Кадърът привлича вниманието на Ана Уинтур, която организира спонсорирането на дебютното му ревю за есен/зима 2002 г. по време на Седмицата на модата в Ню Йорк. Година по-късно Оуенс се премества в Париж, където живее и до днес, редувайки времето си между френската столица и Венеция – там се произвеждат колекциите му. Домът му – реставрирана сграда от XVIII век, някога използвана от президента Франсоа Митеран, днес е превърнат в бруталистичен шедьовър, отразяващ личния му вкус.
Дебютното му ревю за есен/зима 2002 г. по време на Седмицата на модата в Ню Йорк, спонсорирано от Vogue
През 2004 г. заедно с Лами създават компанията Owenscorp, която двамата описват с усмивка като „молба към ром да организира война с фашист“.
