След смъртта на Армани и Валентино няма авторитети, идоли, класика, смята дизайнерката, в чиито облекла най-често се появява президент Илияна Йотова
Няма съмнение, че модата е осмото изкуство“, „Не създаваш ли стил, оставаш безличен“, „Единствен крив шев върху естествената коприна и край“. Известната дизайнерка Нели Колева е от последните мохикани на българската класика в жанра. Маестрите от нейната генерация вече свалиха знамената пред агресията на азиатските имитации. Ескалацията на пошлите масовки и анцузите сериозно разтърси душите и счетоводството на авторите, започнали да налагат името си през 80-те и 90-те. Нели обаче все още неглижира осъзнатото желание да се отдаде на заслужена ваканция. От 38 години е фаворит на дами от политиката, дипломацията, бизнеса, арта, медиите. Между тях е и президент Илияна Йотова, която от началото на политическата си кариера впечатлява родното и международното общество с рокли и костюми на Нели. „Умее да носи дрехите, не всеки притежава този талант“, лаконична е дизайнерката. Но все пак споменава, че за височайши срещи в Европа Йотова предпочита дантелата.
Странно или не, кариерата на Нели тръгва от висшата математика. След като завършва МЕИ, е назначена като програмист в Научноизследователския институт за телекомуникации. „Бяхме екип от сериозни млади хора. Но изведнъж всичко започна да буксува – неплатени отпуски, закъснели или изобщо липсващи заплати. Нямаше с какво да живеем. Беше началото на грандиозното преструктуриране на икономиката, увертюрата на приватизацията. Фалитите станаха всекидневие. Цялата технократска интелигенция увисна във въздуха, изгуби почва под краката си, оказа се ненужна. Десетки инженери като мен щяха да останат на улицата. Някои от колегите караха таксита. Най-способните заминаха за Щатите и Канада.“
Всеки уикенд взима мерки, крои и шие. И понеже е царица на конструкцията, почитателите ѝ се увеличават. Когато вече „официално“ влиза в модата в навечерието на лелеяната доморасла демокрация, „Лада“, „Валентина“ и ЦНСМ са пред закриване. Държавният бизнес върви към безславния край на славното си минало, а процъфтяващата доскоро текстилна индустрия постепенно изчезва от картата на България. Първите „капиталисти“ работят по т.нар. Указ 56, който разрешава частна дейност.
„Нямах възможност да правя колекции и да създам бранд. Купувах парче плат, чертаех кройка, ушивах дрехата и я носех да се продаде. Беше сложен и тежък период. Първите два бутика, където приемаха модели на консигнация, бяха „Асита“ на „Витошка“ и „Папийон“ на Владислав Шмид на „Аксаков“, зад опашката на коня. Шмид беше доайен между аристократите в модата, завършили Художествената академия – изключителна фигура в ЦНСМ. Беше костюмограф в „Козият рог“.
Нели опитва да пробие и в магазините на СБХ, които продължават да бъдат оазис на атрактивната визия, съчетаваща етно естетиката и актуалните трендове. Но не я допускат, защото няма арт образование. „Дарбата беше без значение. Нито фактът, че облеклата, които показвах, бяха оригинални и отлично изработени. Не можех да извадя съответната тапия.“
В „Асита“ две дами на по-сериозна възраст приемат дрехите и аксесоарите, подписани от двайсетина дизайнери, без да се интересуват дали те са подходящо аранжирани и предизвикват любопитството на минаващите по улицата. „А ти чакаш, чакаш, чакаш и се надяваш, както казва граф Монте Кристо. Затова отивах привечер в бутика, пращах жената да пие кафе и заставах на щанда, вадейки моята рокля на първа линия. Така продавах моделите си. Нямах избор, беше абсолютен глад. Постепенно колелото се завъртя – намерих шивачка, отворих ателие. Бавно, трудно, изтормозващо. 10 години битка с конюнктурата. На моменти си мислех: „Господи, защо позволявам всичко това, защо ми се случва?“ Но започнаха различни форуми, а тъкмо когато реших, че вече категорично ще дръпна напред, няколко банки фалираха. Бях спестила пари, за да купя машини. Всичко се провали, отново започнах от нулата. Чудех се дали да не се върна към първата си професия, но в онзи момент тя нямаше никаква стойност. Когато споменавах, че съм програмист, ме гледаха изумено, звучеше им абсурдно, повечето хора нямаха понятие какво означава да се занимаваш с компютри. Днес, само 30 години по-късно, е обратното. Но тогава беше кошмар – вечерта продавах рокля, на сутринта парите, получени за нея, стигаха за едно яйце. Тичах, молех се, предоговарях наемите. И тогава си обещах – няма да позволя всичко това да ми се случи втори път. Изплувам ли, ще си купя и магазин, и ателие. Човек си поставя цели спрямо конкретната ситуация, но винаги е устремен напред.“
В онези години в гилдията общуват наравно, отношенията са ведри и приятелски, няма злоба, завист или удари под кръста – или поне Нели не попада в подобни интриги. „Не бих казала, че е имало мафия. Е, беше явно, че някои колеги се сдобиват с инвестиции и финансови инжекции. Естествено, най-ухажвани бяха манекенките. Но „едрите“ бизнесмени бяха някак по-дискретни във флиртовете и „връзките“ с момичетата от подиума. Сега всичко е на показ.“ За Нели дефилират Ивайла Бакалова, Цеци Красимирова, Наталия Гуркова, Ирен Онтева…
