Рой Халстън: Безупречна елегантност, подправена с кокаин и конфети

Дизайнер, знаменитост, любимец на жените, но преди всичко новатор в най-капризната индустрия – модата

Странно е как филмите и сериалите, посветени на определени личности, може да доизградят или напълно да променят представата ни за тях. Може би точно така сме ги виждали във въображението си. А може би зад цялостната картинка е останало нещо недовършено, непоказано, неизказано… Такъв е и сериалът на Netflix – Halston, в който Юън Макгрегър влиза в ролята на един от най-добрите американски дизайнери – Рой Халстън Фроуик. Въпреки че е създаден по биографичната книга на Стивън Гейнс Simply Halston: The Untold Story, няма как да бъдем сигурни дали фикцията не нарушава цялостния образ на един мъж, който отвъд безупречната си елегантност и бохемската си същност, подправени обилно с кокаин и конфети, е бил истински новатор в модата. Мъж, който умело си играе с модната индустрия, налага нови правила в нея и знае точно къде е мястото му – под светлините на прожекторите, подръка с най-красивите и влиятелни жени. С какво са облечени те ли? С Halston, разбира се!

Да изработва шапки – така уж на шега започва кариерата на Халстън. Прави го още на невръстна възраст, за да утеши своята майка след поредната плесница от баща му. Шапките не може да заличават синини, но може да връщат усмивки. Знае го още тогава малкото момче от Айова, което ще се превърне в любимец на жените. Да ги слуша, да ги обгрижва, да ги об(л)ича – все неща, на които нито една от тях не би устояла.

Именно шапките проправят пътя на Халстън в голямата мода, който преминава през Чикаго, за да стигне до Голямата ябълка, която му е точна по размер. Голямата хапка, която е готов да отхапе и да остави своя следа там, където е решил. Когато Джаки Кенеди се появява с негова шапка на инаугурацията на Джон Кенеди през 1961 година, и двамата печелят своята необходима доза внимание. Тя за добрия си стил и статус на модна икона, той – за шапката, която ще остане емблематична за ерата Джаки Кенеди. Едва ли тогава Халстън е чувал за ендорсмънт, форма на реклама, в която известните личности са използвани, за да създадат доверие към даден продукт, още по-малко за инфлуенсърство. Но бихме казали, че е знаел точно как да борави с тях. Истински инфлуенсър е бил Халстън, отвъд настоящото възприемане на тази дума.

В момента, в който Джаки вече е сменила своя тоалет, шапките губят актуалност, а Халстън трябва да промени посоката си, но заедно с нея несъзнателно, а може би несъвсем, променя цялата модна индустрия в САЩ. Тогава започва най-дългата му и безусловна афера с жените и роклите, които създава за тях. Между 60-те и 70-те, когато хипи културата се откроява със своите цветове, принтове и материи, дизайнерът просто създава свои, напълно нови. Като ризите рокли от велур,  едно от най-емблематичните творения, които Халстън оставя в наследство. Той дава на жените елегантността и блясъка, от които имат нужда, но не за сметка на женствеността и удобството. „Удобна“ е думата, която дизайнерът използвал често, но в смисъл на онзи непринуден шик, който парижанките са овладели до съвършенство. Само че той не мисли за тях. Да облече цяла Америка – това е най-голямата му цел.

С умението и вдъхновението да скулптира силуетите директно върху женското тяло, работата му би била невъзможна без изящните жени около него, по-късно наричани halstonettes. Точно така създава един от първите си тоалети за Лайза Минели, една от най-важните жени в живота му. Не по-малко влияние обаче оказва и Елза Перети, модел и дизайнер, която почина тази пролет. Елза създава бутилката на първия му парфюм. Именно заради нея той е напълно разпродаден още след пускането на пазара. Въпреки че в началото му казват, че тази бутилка е невъзможна за изработване, Халстън има новаторски нюх, който не само ще му донесе известност, но и милиони долари печалба. И той просто превръща невъзможното в реално.

С финес и лекота прекрачва многократно прага на  легендарния нощен клуб „Студио 54“ – подръка с Лайза и Елза, а там в неговото сепаре вече го очакват не по-малко популярните и красиви Елизабет Тейлър, Бианка Джагър, Анджелика Хюстън и Пат Кливланд. „Отбраното семейство на Манхатън“ ги наричат тогава. Бляскавите бохеми, за които шампанското, кокаинът и пищните партита са ежедневие. За Халстън това важи и за безразборните му хомосексуални връзки.

Въпреки че сред тях най-дълго в живота му се задържа латиноамериканецът Виктор Хюго, любовта към славата, модата и успеха е по-силна, по-пристрастяваща. Животът на другите и приятелствата му също. „Когато сте били с него, се чувствате така, сякаш някой ви е вдигнал и пренесъл в Рая“, споделя наскоро в интервю моделът Пат Кливланд, едно от момичетата, имали  привилегията да влязат в „отбраното семейство“. Именно тя разказва за силната връзка между Халстън и Лайза Минели. „Той я пазеше, защото наистина я обичаше.“ Между тях се заражда партньорство, рядко срещано в света на модата. Не просто взаимоотношения муза-дизайнер, а нещо наистина специално и най-вече истинско. Спомените от тази връзка може да се видят в снимки, интервюта и емблематични тоалети на Лайза, сред които е жълтият, създаден от Халстън за сватбата й през 1974 година, както и роклята, с която Минели се появява на наградите „Оскар“, за да получи статуетката си за „Кабаре“. Тя и до днес е един от най-големите защитници на Халстън и със сигурност не е от хората, които биха извадили архивите на „Студио 54“ пред медиите, още по-малко пред документалистите. 

Точно на тази част от живота на американския дизайнер е наблегнато най-много в сериала. В това обвинява създателите му и неговата племенница Лесли Фроуик. „Тези хора, които не са го познавали добре, може би защото са били деца, когато Халстън беше в апогея си, обичат да се фокусират върху сензациите. А те отклоняват вниманието от това, че той беше невероятен художник и има огромен принос в американската мода.“

Въпреки че умело и целенасочено следва ходовете си в модната индустрия, разширявайки линията си с аксесоари, куфари, очила, и съвсем неслучайно се появява в собствените си рекламни кампании, прави най-голямата и фатална греша – продава името си. Сделката, която сключва с J.C.Penny за един милиард долара, срива имиджа му на дизайнер за отбраните и го превръща в масов продукт. Това, че се е превърнал в знаменитост, не успява да му помогне да се измъкне от безпощадните лапи на големите конгломерати и безкомпромисните договори. И за да запази себе си, губи името си. До края на живота си той няма право да създава каквото и да било под името Halston. Той е първият пример как днес голяма част от големите дизайнери непрекъснато се борят с баланса между творческата си необходимост и корпоративната сила, на която са подчинени. Понякога този баланс се постига с успех, друг път не. Но това е заложено в основите на индустрията. В епоха, когато имената на модните къщи надживяват своите основатели и присъствието в социалните мрежи е достатъчно за създаването на личен бранд, историята на Халстън изглежда напълно предвидима.

И въпреки че той умира едва на 57-годишна възраст след усложнения от СПИН през 1990 година, оставя следата, която е искал да остави. Да бъде Халстън, да бъде първи, да бъде иноватор, да облече цяла Америка. И го прави – вече десетилетия след като го няма. За малко повече от две десетилетия той променя начина, по който жените се чувстват в дрехите си, и се нарежда сред най-големите визионери в модата. Най-яркият пример, че смелостта може да бъде и възход, и падение, стига да я притежаваш. А Халстън е имал от нея в изобилие. До самия край.

Spread the love
Written By
More from admin
Албер Елбаз: Зад диамантите винаги нещо боли
Непорасналото дете на модата, което остана завинаги на 59 „Ние сме тук,...
Read More
0 replies on “Рой Халстън: Безупречна елегантност, подправена с кокаин и конфети”