За стигмата “лошото момче” в българското кино
Май не съм точно такъв или по-скоро съм комичен персонаж. Или грубиянът, скечовете са по-скоро в тази посока. Макар да не ми допада особено, харесва ми изтънчената част на мрака.
За отровните растения и отровните хора
Допреди филма не знаех, че олеандърът е едно от най-отровните растения. Отровата е средство от древността още да елиминираш врагове. Не харесвам този начин за убийство, малко е подличко. А в отровните хора не вярвам. Убеден съм, че хората са добри. Но понякога правят лоши неща.
За хоризонта пред актьор, прехвърлил 40-те
Мен годините никога не са ме интересували, не ме притесняват. Да кажем, че трудно бих изиграл 18-годишно момче.
За страха като начин за манипулация
Всеки грях тръгва от страха. И от егото. Но то пак е тясно свързано със страха и с невярата. Невярата е страх да се довериш. Както правят децата спрямо родителите си. По това подобие трябва да се отдадем на Божията воля в пътя към нашето съвършенство. Бог е премилостив и прелюбящ. В крайна сметка ще ни прости и тежките престъпления.
За любовта
И вярата, и надеждата са важни, но най-много любовта. Защото ако обичаш, все ще намериш начин да се извиниш, да се измъкнеш. Тогава не мислиш много за себе си, там егото започва да липсва. Убеден съм, че няма проблем на земята, който да не може да бъде разрешен с любов и диалог. Но ние нямаме тази воля. Искаме силово да накараме всички, които не мислят като нас, да отидат в лагер.
За жените, чийто живот си прецакал
Аз бях против това изречение във филма, което Лъчката (Лъчезар Аврамов, съсценарист на “Жълт олеандър” заедно с Димитър Стоянович – б.р.) си го остави в крайна сметка. Не вярвам да съм прецакал когото и да било, поне волево. Може без да искам да съм наранил някого, но това е друга тема. Не смятам, че персонажът Йоанна е толкова невинен. Накрая тя отрови всички.
За самотата
Има един епизод в “Жълт олеандър”, в който волево съм вкарал нещо много важно. Когато психиатърът казва, че татко е сам, татко сам ще свърши всичко. Големият проблем на съвремието е, че сме сами и сами трябва да си оправяме нещата. Така общността се загубва – ние не разчитаме на другите, не обичаме другите, а единствено себе си, и вярваме, че само ние можем да оправим нас си, а и всичко останало. Нашата самота е съвременната суперсила.
8 За лицемерието
Това е нещо, което Христос не понася. Не зная защо го правим, най-вероятно от страх да не изпаднем от редиците на “съвършените” хора. То е от липса на самочувствие. Повечето големи умове имат чувство за умереност, смиреност и самоирония. Много ме впечатлява св. Иван Рилски, който казва: “Дано Бог прости всичките ми грехове.” А ние се смятаме за съвършени. Това е липса на самочувствие. И оттам идва тази симулация на живеене.
За политическата коректност в киното
Академията е частна институция и може да си въвежда каквито си иска правила. Но пък Оскарите влияят на всички останали награди по света и имат отговорност голяма. Аз съм против тази политкоректност, която вече има обратен ефект и ще доведе до още по-голямо разделение. Да налагаш добро, е отвратително. Всички режими са опитвали да го правят и не е това пътят. Явно обаче не можем да се научим на това.
За думите и тяхното значение
Ние променяме значението на думите. Като във филма “Кучешки зъби” на Йоргос Лантимос, където магистрала беше “много силен вятър”… Древните са създавали думи със смисъл, докато ние го губим. Скоро открих, че думата сбогом е да бъдеш с Бог, а се е обърнала в символ на тежка раздяла. Осъзнах и това, че удоволствие означава да даваш воля на някой от органите си – уд е орган.
За смисъла
Търсенето на смисъл става чрез мислене. Самата дума смисъл включва мисъл. Човек трябва да си задава въпроса защо. Особено в изкуството. Ние сме откриватели, не вярвам, че някой нещо създава, измисля, не, всичко е някъде в базата данни. Ние сме сътворци, защото откриваме неща, които съществуват. Прекалено семплички сме, за да открием нещо, което не съществува.
За правилата и тяхното нарушаване
Мисля дали хората, лежали по затворите в Америка за това, че притежават марихуана, трябва сега да ги наричаме активни борци? Трябва ли да бъдат обезщетявани след промяната на правилата? От друга страна, не може без правила. Но проблемът на системата е, че донякъде е безкомпромисна по отношение на спазването им. И не оставя възможността за прошка. Искам да имам възможност, нарушавайки правилата, да мога и да не плащам, да ми се прости.
За абсурда в живота и творчеството на Даниил Хармс, заявил през 1939 г.: „Ако ми връчат призовка за мобилизация, ще вкарам една в мутрата на командира, нека ме разстрелят, но униформа няма да облека и няма да служа в съветската армия, не желая да ставам такова лайно.“
Това е личният избор, не иска да убива хора и точка. Но някой ще го нарече страх, друг – предателство към родината. И там започва надлъгването кое е истина и кое – не. Ние разчитаме на човешките истини и лъжи, това е тъжно.
За стремежа към колонизация на Марс
Със сигурно има и практична цел, финансова. Предполагам, че там има чудесни суровини и терени за строителство. Които ще облагодетелстват големите феодали. Вярвам, че ние не сме мръднали от феодалния строй. Всички сме феодални селяни и обслужваме крупните търговци, подчинени на феодалите. Тук-там има по-приятни феоди, където селяните живеят с илюзията, че са по-равни с феодалите заради по-високия стандарт. Проблем е, че феодалите решиха да проверяват доколко селяните са готови да жертват всичко. На какво се опълчват и на какво не и доколко пропагандата може да пречупи мисълта и избора. И ми се струва, че се крои на световно ниво връщане и по-назад от феодализма. Под мотото, че е за доброто на света. Германецът Торстен Липсток, който е оператор на “Жълт олеандър”, ми разказа, че в голям град в Америка му направило впечатление как цивилизационният процес върви в обратна посока. Например излизат от мода вилицата и ножът. Ако искаш ресторант с вилица и нож, изборът е между четири заведения. Всичко се пакетира, така че да не използваш прибори. И няма никакъв начин да споделяш храната – купуваш си я в пликче, поръсваш си я с нещо пак от пликче и си я ядеш сам. В колата например.
За сайта KitoGamе и игрите в мрежа
Върви си вече две години, опитваме някакви неща. Създадохме си общност, много приятна, приятели, по-голямата част от които не сме виждали никога. Киното не може да бъде постоянна професия. Така че сайтът е нещо, което ми уплътнява времето и ми дава някакъв доход. Интернет не замества киното под никаква форма, но се доближава. Стриймът е човешки разговор, но “Петък точно в 5” донякъде замества киното. Много донякъде обаче. Въпреки че когато сме имали пари, сме си правили и малки късометражни филмчета.
