Себастиан бързо се превръща в
най-успешния германски автор на психотрилъри
а всички негови романи са попадали в топ 10 на множество престижни класации. Не е изненада, че от книгите му в повече от 36 държави са продадени над 15 милиона екземпляра и още милион в аудиовариант. У нас са преведени четири, една от които е „Пакетът“. За нея авторът ѝ е споделял: „Основно черпя идеи от ежедневието, към което, разбира се, имам странна гледна точка. Например веднъж получих пакет с молба да го приема от името на моя съсед. Мислех, че познавам всичките си съседи по улицата, но името на пакета не ми говореше нищо. Нормалните хора биха изчакали без притеснение да видят кой ще дойде. Моят трилър мозък обаче започна да работи. Чудех се: „Ами ако е зъл съсед? Или зъл пакет? Ами ако има конкретна причина да получа този пакет?“ Така се роди идеята за трилъра „Пакетът“.“
В „Пациентът“ Фитцек отново смесва реалност и илюзия, за да построи пъзел от тайни в семейство, където един баща отчаяно търси изчезналия си син.
На дневен ред у нас е „Календарният убиец“ на издателство Benitorial. Романът излиза през 2020 г. и почти веднага се превръща във филм на Amazon Prime. Основната идея за него идва от читателка, която била доброволка в Службата за придружаване (Heimwegtelefon) – когато човек се прибира късно вечер и се намира в съмнителна обстановка, може да се обади на дадения телефон и гласът на някой от доброволците да го съпроводи до дома, уверявайки се, че се е добрал до целта си жив и здрав.
„Мнозина са го описвали като един от най-мрачните ми романи, може би защото засяга изключително болезнена и належаща тема: домашното насилие. „Календарния убиец“ може да обезпокои някои читатели – особено тези, които никога не са били жертва на насилие. Точно по тази причина написах романа. Защото вярвам, че истинската цел на добрия психологически трилър е да успокои обезпокоените и да обезпокои спокойните.“
Себастиан Фитцек казва, че винаги се старае да пише за актуални теми, смятани до някаква степен за табу, какъвто е
случаят с домашното насилие
В едно от интервютата той се обръща към почитателите си с думите: „Е, няма кой знае какво повече да кажа. Освен благодаря ви, че ми позволявате да ви прехвърля кошмарите си. Така нощем спя доста по-добре. На това му казвам честно поделяне на работата…“
А какво би казал на тези, които също искат да измислят такива сюжети? „Давам съвет на всеки писател, който иска да остане в професията си възможно най-дълго, дори да успее да напише бестселър. По време на работа човек се сблъсква с различни – често поведенчески забележими хора, вдъхновяващи книги. Отне ми известно време, преди да не мога повече да съвместявам работата си на редактор в радиото с тази на автор, което беше около четири години след дебюта ми.“
Себастиан пише всеки ден. Независимо дали в рамките на два или дванайсет часа. Винаги след първите 60 страници от първата чернова си дава време сюжетът да улегне в главата му и да го насочи как да продължи. Редактирането на първата чернова може да отнеме и месеци.
И макар да казва, че най-трудната книга за писане винаги е следващата, близо 20 години след дебюта му мозъкът на Фитцек продължава да цъка по необикновен начин. „Преди да започна нова книга, винаги си задавам един въпрос: Ако можех да напиша само още една книга в живота си, коя щеше да е тя? След това отхвърлям всички други идеи и теми и се захващам за работа. Винаги първо създавам експозе, знаейки много добре, че героите ми ще заживеят собствен живот след около 80 страници. Оттам нататък съм просто наблюдател, често изненадан от това как историята продължава. След като напиша първия ред, работя всеки ден, докато завърши първата чернова. Без почивен ден между тях, това понякога може да отнеме четири месеца.“
Себастиан Фитцек е от писателите, които обожават да поддържат връзка с читателите. В края на романа „Пакетът“ дори пуска писма, получени от почитатели. И затова казва: „Нямам търпение да разбера какво мислите за романа. Може да ми пишете на fitzek@sebastianfitzek.de – чета всяко съобщение. И искрено се надявам един ден да получа възможността да се срещна и на живо с прекрасните ми читатели в България.“
