С поредния си роман „Интермецо”, по-мъдър, по-дълбок и по-странен от предишните три, ирландската писателка затвърди статута си на гласа на милениъл поколението
Фотография / Getty Images
Всяка нова книга на Сали Руни се превръща ако не в сензация, то със сигурност в тренд в социалните мрежи и бива обсъждана и анализирана от читатели и експерти. „Това, от което се интересувам, до голяма степен е интимността, дискомфортът, загубата на себе си – от проникването буквално, а също и психологически“, казва Сали Руни, когато вторият ѝ роман „Нормални хора“ се превръща в сензация. Книгата излиза през 2018-а, а година по-късно Руни вече работи по сценария за сериала, който се появи впоследствие. След това се заема със следващия си роман – „Красив свят, къде си ти“. Три години по-късно се появява „Интермецо“, определян като най-зрелия и експериментален роман на Сали Руни досега. Критиците го наричат „по-мъдър, по-дълбок и по-странен“, в който Руни надскача себе си. Той се продава в рекордни тиражи в Ирландия и Великобритания и вече се обсъжда като най-значимото ѝ произведение.
Преди да стане писател на пълен работен ден, Руни завършва американска литература в колежа „Тринити“ в Дъблин. Нейни текстове са публикувани в най-различни издания. Изказът ѝ е ясен, ярък и новаторски. Родена през 1991 г., тя е силен представител на своето поколение и пише за хора като себе си.
В литературните среди, както казва Руни години по-късно, хората ти дават два важни съвета – пиши това, което знаеш, а после излез и изследвай света, за да разбереш и да научиш повече. Тя постъпва точно така – местата в книгите ѝ, емоциите, признанията, образите и животът, който водят персонажите ѝ, са изцяло повлияни от средата ѝ в точно този конкретен момент.
Когато започва да пише първия си роман – „Разговори с приятели“, Руни е студентка, тъкмо навършила 20 години. Главните персонажи в романа са две студентки от Дъблинския университет, каквато е и тя. „Разговори с приятели“ не е преведен на български, но след огромния успех, който сериалът „Нормални хора“ постига, първият ѝ роман също претърпява модерна метаморфоза и се превръща в сериал. „Никога не съм се опитвала да пиша от гледна точка на някой по-възрастен от мен, така че моите романи са изцяло за хора от моето поколение. Не става въпрос за изявление, но това е, което мога да правя.“ Почти веднага след като „Разговори с приятели“ излиза, Руни е обявена от фенове и критици за „гласа на хората от милениъл поколението“, човека, който може да ангажира и да говори на хората, използващи социални мрежи, тормозят се с екзистенциални въпроси и са в постоянно търсене на любовта, която все им се изплъзва. Сали става техният гид, техният Snapchat Селинджър, както я наричат. Критиците бързо поставят името на Руни до това на Дона Тарт и Зейди Смит – жени, които говорят със сложни и философски тези за простички на пръв поглед неща.
Вторият роман „Нормални хора“ носи на Руни световна слава, като я прави най-младата писателка, печелила престижната литературна награда „Коста“ и Британската литературна награда. От затворено момиче с огромен ум и силен афинитет към писането тя се превръща в звезда.
Сериалът „Нормални хора” по романа на Сали Руни
В политическите си убеждения Руни се описва като феминистка и марксистка. Казва, че тъй като и двамата ѝ родители са социалисти, са ѝ внушили социалистически ценности. Попитана дали в произведенията ѝ има политика, Руни не отрича и казва, че нейните произведения имат марксистки характер, като отбелязва, че най-характерната и обща черта на образите, които изгражда, е, че са склонни да живеят в икономически несигурни условия, въпреки че често са с висше образование. А феминистките теми в произведенията ѝ я правят изключително популярна в Китай, където книгите ѝ са бестселъри.
Руни е майстор на емоциите. Както тя казва – проникването, буквално и преносно, е нейната стихия. Дълбоки, достоверни, тъжни и смешни се нижат сцени на любов и секс. На признание и криене на чувствата. Когато пише за тези неща, тя е във вихъра си. С хирургическа точност улавя пулса, грабва мига и го разпарчетосва пред задъхания поглед на читателя, който иска още и още. Фриволни, груби и дълбоки секссцени без излишни подробности, но с умерена доза вулгарност, се редуват с емоционални изблици, скрити желания и нужди, каквито има всеки от нас, независимо от възрастта. Това важи с пълна сила за предишните ѝ романи, важи и за „Интермецо“.
Историите на братята Питър и Айвън са диаметрално противоположни и същевременно доста си приличат. Питър е около трийсетгодишен преуспяващ адвокат в Дъблин. Под привидно стабилната фасада на кариерата си той крие уязвимост – безсъние, тревожност и зависимост от медикаменти. Животът му е белязан от вътрешни колебания и объркани връзки с първата му любов Силвия и с младата студентка Нейоми. Чрез него романът разработва теми за идентичността, морала и неспособността на съвременния човек да намери баланс между лични желания и социални очаквания. Айвън е 22-годишен, някогашно дете-чудо на шахмата. Живее по-интуитивно и емоционално, но също търси себе си. Връзката му с 36-годишната Маргарет – зряла жена с различен житейски опит и собствени проблеми, задава въпроси за любовта, разкъсваща ограниченията на възрастта, за естеството на близостта и за границите на традиционните представи.
Една от критиките, които може да откриете онлайн, определя „Интермецо“ като роман за загубата и начина, по който тя разтърсва основите на идентичността. Но освен тъга и самота в него има импулси за любов, надежда и интимност, които надживяват страха.
Подобно на предишния си роман „Красив свят, къде си ти“, изтъкан от екзистенциални отклонения в наратива, и „Интермецо“ попада в същия капан и често води читателя из водевили от думи и разсъждения. И все пак Руни наистина пише за нещата, които познава, по-често, отколкото за тези, които иска да познава, но още не е напипала съвсем. „Интермецо“ качва читателите на емоционална въртележка и екзистенциално търсене на себе си, в моменти на премълчаване, дълги погледи и чудене. Защото не са ли именно пасивността и тишината бичът на нашето поколение от начетени и дръзки хора, които все остават неразбрани? Сали Руни е уловила това перфектно.
