Adolescence се превърна в първото стрийминг шоу, оглавило най-гледаните телевизионни класации в Обединеното кралство. Първият и вторият епизод на поредицата заеха първите две места в седмицата на премиерата и според рейтингите и до днес са най-гледаните. Притеснителният трети епизод, който напомня на едноактова пиеса с два персонажа в една стая, ги следва по петите. Откакто шоуто дебютира в началото на месец март, министърът на образованието Бриджит Филипсън казва, че ще проучи внимателно забраните за смартфони в училищата в Англия. Сериалът се занимава не само с убийството и насилието, но и с
пасивно-агресивната злоупотреба с думи и символи
в социалните мрежи и тормоза онлайн, който почти винаги води до лоши резултати.
Още след излизането на прословутия втори епизод, който разнищва поведението на тийнейджърите в училище и техния език и начин на общуване, Отделът по образованието във Великобритания въведе норми за наблюдение в група училища, за да разбере ефективността на насоките за използването на смартфони. Депутатът от Лейбъристката партия Анелиз Мидгли казва, че сериалът трябва да бъде прожектиран в парламента и в училищата, като заяви, че това може да помогне за борбата с женомразството и насилието над жени и момичета.
Първоначалният епизод привлича 6,45 милиона зрители, а вторият има 5,9 милиона гледания. Шоуто предизвика дискусии не само сред родителите и учителите, а и сред обществото. Освен техниката на снимане, която дава усещане на зрителя за интимно и почти неудобно познанство с персонажите и онова, което се случва, сериалът по почти документален начин се опитва да говори (без да осъжда или да взима страна) за насилието, тормоза – онлайн и офлайн, клишетата за мъжко-женските отношения и общуването между поколенията. Родители и учители приветстват сериала да се гледа от по-широка публика, но предвид че е изцяло на английски (със силно изразен акцент от различни региони), е хубаво да владеете езика добре и да познавате жаргонните му форми. Защото Adolescence е много визия, но и разполага със същото достойно количество диалог.
В сериала изпъква не само Греъм, а и неговият партньор – младият Оуен Купър в ролята на Джейми. В едно свое интервю Оуен казва, че Стивън Греъм страшно му е помогнал с изпълнението. Снимането в един кадър изисква постоянни репетиции от екипа, които продължават между три до четири седмици, за да може, щом режисьорът каже „начало“, всичко да се развие мълниеносно и като пиеса, без спиране. Всеки епизод се снима от началото до края по няколко пъти и след това се избира най-добрият вариант да бъде показан на публиката. Оуен и други актьори и режисьори, работили с Греъм, са категорични – той дава всичко от себе си и се старае да бъде максимално истински и да се потопи в момента, който се разиграва. „Някои актьори влизат и планират всичко предварително: всяка сълза, всяко движение. Той наистина се слива с околната среда и стаята и работи с енергия“, казва режисьорът на Adolescence Филип Барантини.
Други приятели и колеги говорят за
учтив актьор, щедър на снимачната площадка
към актьорите и екипа. Но също и някой, който поддържа високи стандарти не чрез викове или сплашване, а чрез водене с пример и обучение на по-малко опитни актьори, какъвто е случаят с Оуен Купър, който изглежда като абсолютен риск, но риск, отплатил се щедро на всички замесени.
Днес Стивън Греъм е силен защитник за създаването на по-добри истории за общностите на работническата класа, такива, които отразяват сложност и топлота, вместо да разчитат на изтъркани клишета. „Нещата може да са трудни, но има и много смешни и прекрасни моменти.“ Той твърди, че винаги ще си остане момчето от работническата класа, независимо че днес живее на село, по-близо до столицата на Великобритания.
Когато не работи по филм или сериал, помага в тренировките на футболния отбор на сина си и редовно може да го срещнете в кварталния супермаркет. Когато го питат дали не би предпочел да е в Лос Анджелис вместо в Лестършир, Греъм е категоричен: „Не, не наистина. Това съм аз. Обичам Англия. Понякога нещата са доста кофти, но обичам хората в тази страна. Не искам да седя на Палм Бийч или да шофирам скъп автомобил по някакъв гъзарски булевард. Това просто не е за мен.“
