Любов във времената на видеоигрите
За последните няколко години съвременната поп култура е силно доминирана от едно изминало отдавна десетилетие, което някои помнят, но за други то е романтизиран отрязък от времето, в което технологиите, модата и емоциите имат различен нюанс.
80-те се завърнаха в киното, телевизията и литературата и ако някой смята, че техният финал наближава, се е объркал.
Историята на американката Габриел Зевин е поредното късче, което залепяме към културната естетика от миналия век. Романът е определян като интимна възхвала за златния век на видеоигрите.През 2022 г. потребителите на социалната мрежа за книги Goodreads връчват годишната си награда в „най-добра художествена книга“ именно на романа на Зевин.
Под пластовете термини и забързаните диалози свързани с дискети, дискове и отдавна изчезнали технологии, „Нашето вечно утре“ крие емоционални бижута, които от една страна ще върнат някои в спомените за онези времена, а на други ще покажат какво е било някога.
Лееща се като река, историята проследява Сам и Сейди – двама души, които обличат силната си привързаност един към друг в технологична терминология и много по-лесно общуват в компютърно генериран свят, отколкото в истинския.
Двамата са деца, когато се запознават в педиатрична болница в края на 80-те години. Единият придружава сестра си, а другият се възстановява след тежка катастрофа. Дните и месеците минават дълго на такова място, а общата любов на Сам и Сейди към видеоигрите се превръща в споделен свят – на забавление, бягство от реалността и ожесточена конкуренция. Но това време скоро приключва. Когато двамата се срещат няколко години по-късно – случайно в метрото, всички тези спомени ги връхлитат. Искрата е моментална и те започват да работят над това което обичат – да правят игри, които да радват, предизвикват и увличат, и едновременно с това в дигиталните светове намират интимността, която им се изплъзва в реалния живот.
Габриел Зевин пише от близо двайсет години, като не се ограничава само в литературата. Работата й по сценария на филма „Разговори с други жени“ с участието на Хелена Бонъм Картър и Арън Екхарт, получава номинация за най-добър дебютен сценарий на Film Independent Spirit Awards. Междувременно романите й се четат и продават добре. „Нашето вечно утре“ променя играта за Зевин, като я прави международна звезда и дори Бил Гейтс слага книгата й в своя топ 10 на годината.
Paramount Studios пък придобиват правата за екранизиране на историята и като повечето успешни книги от последните години и тази ще получи своя филм в скоро време. А може би ще е сериал, напоследък са доста по-модерни.
Романът на Зевин е носталгичен и сантиментален. Към времето и към връзките между хората. Ако Сали Руни прави чудесен портрет на милениал поколението с неговите страхове от остаряване и мечти за повече интимност, то на Зевин се пада честта да направи литературна дисекция на едно поколение пораснало и съзряло по време на технологичната революция.
Независимо дали харесвате видеоигри и дали имате отношение към тях, отвъд повърхността на компютърната реалност ще видите, че хората не се променят. Те търсят и копнеят за едно също. Само пространствата около тях се въртят все по-бързо, без да спират. Времето тече все напред, независимо колко пъти Сам и Сейди превъртат играта, докато живеят в заблудата, че имат останал още един живот. А всъщност копнеят за любов.
