„Най-френският“ от британските дизайнери със самостоятелна изложба в Palais Galliera, за първи път от 40 години посветена изцяло само на един аксесоар
„Бих могъл да взема една и съща панделка, предназначена за различни дизайнери, и всяка от тях ще има свой характерен вид. Тази за Мария Грация Кюри (Dior) ще отразява нейното виждане за идеална симетричност. За Рей Кавакубо (Comme des Garçons) бих могъл да вържа панделката и след това да измия цветовете. За Даниел Роузбъри (Schiaparelli) панделката ще придобие екстравагантен вид, като единият ѝ край ще бъде по-дълъг от другия.“ Така самият Стивън Джоунс в голяма степен прави неволен манифест на уникалното си творчество, превърнало го в най-известния съвременен дизайнер на шапки. Защото именно сътрудничеството и приятелството както с неговите клиентки, така и с модните дизайнери, раждат най-причудливите, неочаквани и магнетични шапки, или „дизайн за главата“.
Chapeau Bang! A/H 2010-2011 © Ben Toms
Изложбата Stephen Jones, chapeaux d’artiste в Palais Galliera в Париж до 16 март 2025-а представя работата на британеца от първите му колекции през 80-те години на миналия век до днес. Показани са над 400 творби, сред които 170 шапки, архиви с подготвителни рисунки, снимки, откъси от модни ревюта, около 40 силуета в комплект с дрехи и шапки. Тези looks свидетелстват за трайната лоялност между Стивън Джоунс и някои от водещите световни модни къщи, по-специално Christian Dior, където той работи почти 30 години. Според организаторите Стивън Джоунс се е превърнал в най-„френския“ от английските дизайнери, дарявайки парижката мода със своята смела енергия и безгранична креативност. „Забавно е, но британските клиентки искат да изглеждат като французойки и обратното“, казва дизайнерът.
Chapeau Charles James © Ben Toms
За първи път от повече от 40 години в Palais Galliera изложба е посветена изцяло на един аксесоар – шапката, разглеждайки я като самостоятелно произведение на изкуството. Стивън Джоунс установява близки връзки с някои от водещите модни къщи и дизайнери в света, сред които Жан-Пол Готие, Клод Монтана, Тиери Мюглер, Вивиен Уестууд, Джон Галиано и Louis Vuitton. Шапките му подчертават и допълват силуетите, които оказват огромно влияние върху историята на модата.
Вляво: Je ne sais quoi, P/E 2010 © Peter Ashworth, Вдасно: Rose Royce, A/H 1996-1997 © Peter Ashworth
Цялата модна гвардия
Роден на 31 май 1957 г. в Уест Кърби, близо до Ливърпул, след начален курс по изкуство през 1976 г. Стивън Джоунс постъпва в Saint Martin’s School of Art. Там открива пънк субкултурата, модата и музиката. С помощта на свой преподавател става стажант в модна къща Lachasse, където прекарва две лета в изучаване на изкуството на шапкарството. Завършва моден дизайн през 1979 г. и скоро отваря първото си ателие в Лондон. Повратна точка се оказва сътрудничеството му с Вивиен Уестууд. През 1983 г. той прави първите си стъпки на парижката модна сцена в компанията на емблематични фигури като Жан-Пол Готие и Тиери Мюглер. Най-престижните модни къщи отварят вратите си за младия дизайнер и неговата асистентка и муза Сибил дьо сен Фал. „Въпреки че съм посещавал Париж повече от хиляда пъти, митът за Париж винаги е бил по-силен от реалността“, казва след години Стивън Джоунс.
Cocteau, P/E 2010 © Peter Ashworth
За своята колекция есен/зима 2017-2018, озаглавена Haute Couture & Prêt-à-porter, той отдава почит на най-прочутите парижки модисти Мадам Гре, Елза Скиапарели, Юбер дьо Живанши, Ив Сен Лоран, Кристобал Баленсиага и др., като изработва модел, напомнящ за работата на всеки от тях. Всъщност някои от най-прочутите като Жана Ланвен, Габриел Шанел, Кристиан Диор започват кариерата си като дизайнери на шапки. Диор смята, че е „невъзможно да се покаже колекция без шапки. Дори да носят най-красивата рокля на света, моделите пак ще изглеждат голи“.
Chapeau Little Fishes, P/E 2011 © Simon Procter
Салата „Нисоаз“ на главата
Сред най-силните артистични влияния в кариерата на Джоунс е сюрреализмът. Така той пренарежда необичайни предмети, за да създаде своя „дизайн за глава“, когато думата шапка не успява да побере развинтената му фантазия. В колекциите му се появяват салата „Нисоаз“, френска лучена супа или сандвич с фъстъчено масло и желе. В своята работилница в мазето на лондонския бутик Stephen Jones Millinery шапкарят продължава традицията на великите дизайнери, изработвайки уникални модели, които се правят по мярка или в много малки серии. Остава верен и на традиционните техники по средата между изкуството и занаята. В момента Stephen Jones произвежда три серии, колекцията за висша мода Model Millinery и по-достъпните линии Miss Jones за жени и Jones Boy за мъже.
Вляво: Kon-tika, PE 1993 © Peter Ashworth, Вдясно: Cathedral, A/H 1995-1996 © Peter Ashworth
От любов към Париж
Запознанството с Жан-Пол Готие е първото навлизане на Стивън Джоунс в света на парижката мода. Двамата дизайнери се запознават в лондонските клубове и Готие моли Джоунс да проектира шапките за колекцията му пролет/лято 1984. Същата година Тиери Мюглер го кани да участва в ревюто за 10-годишнината от създаването на неговата модна къща. Две години по-късно и Клод Монтана му предлага да създава шапки за мъжката му колекция. Въпреки че Мюглер твори само дамска мода, приема този ход за предателство и прекратява работата си с Джоунс. Сътрудничеството с Азедин Алая идва през 2004 г.
Още при първото си пътуване до Япония през 1983 г. Стивън Джоунс се запознава с Рей Кавакубо от Comme des Garçons. По време на вечеря тя му предлага да създаде шапки за колекцията ѝ пролет/лято 1984. Така до 2013 г. Джоунс проектира асиметрични барети, шапки с уши на зайци и корони за японската модна къща. Напътствията на Кавакубо са винаги доста абстрактни и бегли. „За нея наистина е важен елементът на изненадата. Тя иска това, което правя, да я изненадва, да не е предвидимо или непременно да си отива с дрехите.“ Едни от най-впечатляващите си творения Стивън Джоунс създава заедно с Джон Галиано, с когото се запознават през ноември 1993 г. Когато две години по-късно Галиано е назначен за артистичен директор на Givenchy, той „взима“ със себе си Стивън Джоунс. Както и при собствената му марка, шапките, често с исторически препратки, са важни аксесоари, което превръща шапкаря в основен участник в двете колекции висша мода и двете прет-а-порте.
Rococo Futura, AH 1994-1995 © Peter Ashworth
Леки, удобни, ефектни
Стивън Джоунс за първи път си сътрудничи с Louis Vuitton за колекцията пролет/лято 2006, когато творчески директор на марката е Марк Джейкъбс. Двамата работят заедно в продължение на десет колекции, най-емблематичната от които несъмнено е есен/зима 2012. Моделите слизат от парен влак, придружени от носачи за чантите и багажа. Високите шапки са вдъхновени от известната италианска модна журналистка Анна Пиаджи. „Това беше едно от най-хубавите неща в работата с Vuitton. Шапките се усещат прекрасно и изглеждат добре. Идеята за нещо, което е леко и удобно, но все пак ефектно, за мен е определението за лукс“, споделя Стивън Джоунс.
Той изработва шапки за Schiaparelli от колекцията висша мода пролет/лято 2014, първата представена от модната къща след закриването ѝ през 1954 г. и възобновяването ѝ през 2012 г. Сътрудничи с нейните последователни артистични директори Марко Дзанини, Бертран Гийон и Даниел Роузбъри от 2019 г. Джоунс започва работа за Christian Dior, когато Джон Галиано е назначен за артистичен директор през 1996 г. Това е една от малкото къщи, разполагаща със собствено ателие за шапки висша мода, което Стивън Джоунс ръководи през последните 28 години.
