Великолепен, витален и вдъхновяващ, Un Jardin Sur Le Toit (Градината на покрива) е любимецът ми от градинската серия на Hermès. Посветен e на градината, която се намира на покрива на централата на Hermès в Париж и това вече звучи достатъчно интригуващо.
Май е, всичко цъфти и избуява. Зеленината вече не е плаха и крехка, носеща някакъв неориентиран спомен за луковична горчивина, а всепоглъщащо тържество на живота, малко преди лятото да я изгори и изсуши. Такава е и в Градината на покрива – буйна зелена трева. Най-реалистичната, която съм усещала в парфюм, без остри буренови примеси, с онзи особен сладък аромат, когато е току-що окосена, но все още свежа и с тургор, без наченки на засъхване.
Тази сочна хрупкава зеленина върви ръка за ръка с още по-сочна и хрупкава ябълка. Тъмночервена, с гладка лъскава кора и сладък сок, който потича в устата като я отхапеш. Да, знам, че не е сезонът на ябълките, но в тази комбинация повече се връзва с представата ми за май и за пищна пролет, отколкото за плодородна есен.
Какво още ѝ липсва на една пищна пролет? Роза, разбира се. В Un Jardin Sur Le Toit розата не е доминантна и не бих го определила като розов парфюм, но все пак присъства осезаемо, отново в същата свежа и сочна линия. И ако дотук вече ви е станало байгън от толкова свежест и сочност и е започнало да ви бие на компот, значи е време да вкарам още един играч.
За мен звездата в композицията е розмаринът и точно той я прави толкова интересна. С тези тревно-плодово-флорални нотки парфюмът можеше да се превърне в нещо сладникаво и блудкаво, но розмаринът разперва острите си листенца като един невидим гръбнак от началото до края на аромата, държи го в тонус и не му позволява да се разплуе. Харесвам много розмарин и в този парфюм той е в най-добрата си форма, пресен, ароматичен и зелен. Казват, че ароматът му подпомага концентрацията и по такъв начин го усещам и тук. Un Jardin Sur Le Toit не е лежерен аромат и не е ливада, по която да се търкаляш и да мечтаеш. Енергията му е Ян, а не Ин, той е витален, активен и действен. Нещо като да скочиш, да окосиш ливадата, да обереш ябълките, да мушнеш една роза зад ухото и да благодариш на розмарина за тонуса. Мисля, че заради това толкова харесвам (и ми отива) този парфюм – аз самата съм повече Ян, отколкото Ин и вибрираме на една и съща честота. По същата причина (и заради розмарина, разбира се) стои много добре и върху мъже въпреки всички ябълки и рози в него.
Слагам Un Jardin Sur Le Toit в майската селекция, но това е донякъде условно. Универсалността е още нещо, което харесвам в него. Нося го през пролетта, не ми натежава и през лятото, а през зимата е изненадващо хубав. Има достатъчно сила и енергия да съживи сетивата, без да замръзне. Но и достатъчно градски шик – съвсем като онази градина на един парижки покрив.
Година на излизане: 2011
Нос: Жан-Клод Елена
Олфактивна група: ароматично-плодов
Нотки: трева, червена ябълка, роза, круша, розмарин, магнолия
