Режисьорите Лина Вдовий и Раду Чорничук започват документалния си филм „Татко“ преди близо 6 години. „Беше през август 2018 г. Около шест години преди нашата премиера, която се състоя миналата година през септември в Торонто. Беше дълъг процес. Шест години.“
Снимането е дълго, материалът още повече, а историята се променя с всеки изминал ден. „Дори когато решихме да монтираме продължавахме да снимаме, защото нещата все още се случваха, историята течеше. Последната сцена, не последната сцена на филма, но последната сцена, която заснехме, беше може би през март 2024 г. И след това имахме премиерата през септември.“, казва Лина, когато се виждаме в София ден след премиерата на „Татко“ на фестивала София ДокуМентал.
Историята на „Татко“ започва сурово и вкарва зрителя директно в действието. Първоначалната идея на Лина и Раду е да направят филм за работниците имигранти и лошите условия, в които животът им тече. Но идеята бързо се модифицира в нещо различно. Лина решава да направи филм за връзката с баща си и отчуждението, което изпитва тя към него, и какъв е зародишът на всичко.
„Татко“ разказва историята на Лина, журналистка от Република Молдова, която получава тревожно видеосъобщение от своя баща – трудов мигрант в Италия. В записа той ѝ показва синините по ръцете си, причинени от неговия работодател. Този момент бележи началото на едно болезнено пътуване – стремеж да се осветят злоупотребите, на които бащата е подложен, но и дълбоко личен сблъсък с неизлекуваните рани от миналото. В хода на своето търсене Лина открива повтарящи се модели на домашно насилие и страдание, предавани от поколение на поколение. Разбира се, докато узрее във финалния си вид филмът преминава през няколко процеса. Първоначалната идея на Лина и Раду е малко по-различна. „Всичко започна със съобщението, което получих от баща си. С послание основно насочено и към двама ни с Раду, защото знаеше, че двамата имаме опит в разследващата журналистика. И двамата отразявахме експлоатацията на източноевропейски работници мигранти в Западна Европа. И двамата бяхме писали статии и публикувахме разследвания за румънци, работещи в Германия. Раду дори беше прекарал някакво време под прикритие, преструвайки се, че е работник. Голяма част от работата ни като журналисти беше именно за това. И така един ден получих съобщение от собствения си баща, показващо ми синини по ръцете му. Това беше шок, много голям шок за мен. Да знам, че в моето собствено семейство, на баща ми, който беше работник мигрант, се случва това. Той работеше в Италия по онова време вече 18 години. Човек би си помислил, че през тези 18 години трябва да е разбрал, че се случват такива неща, но той мълчеше. И ни потърси само когато вярвам, че вече му е било твърде трудно или е имал вяра, че ще можем да направим нещо.“
Стартирайки по този начин, филмът „Татко“ бързо изменя своите краски, превръщайки се във видео капсула на времето, която проследява връзката на Лина с баща й и историята на насилие и лошо отношение като родови модел. След като заминава за Италия и се конфронтира с баща си, Лина бавно, но сигурно стига до извода, че трябва да направи филм за семейството си и за иронията на съдбата – че някога човек, който е употребявал сила сега е подложен на тормоз. Разбира се, самата тя трябва да участва във филма, както и семейството ѝ и изкристализирането на тази идея отнема близо две години.
„Това беше сложна история. Имаме тези две сюжетни линии и имаме два много силни героя, всеки със собствена амбиция, собствена траектория и собствена мотивация. Трябваше да намерим начин да ги преплетем, така че да не се изядат взаимно, да не се канибализират. И след това да има достатъчно място на публиката да се свърже с всеки от тях. От едната страна имаме баща, който преминава през малтретиране, което може да се види. И имаме дъщеря, която има само спомени. Тя не ви показва как е била бита, когато е била малка. Така че беше много трудно, особено в монтажа, да се намери балансът между тези две истории и все пак да има яснота и плавност. Работихме с толкова много видове изображения. Имаме архивни кадри, имаме кадри, направени от баща ми, имаме наши собствени кадри, имаме кадри с наблюдение и имаме директно кино. Така че по правенето на финалния филм имаше много работа.“
Сниман в Италия, Молдова и Румъния, документалният филм представлява мощен и емоционален разказ за борбата на една дъщеря да прекъсне порочния кръг на семейното насилие и да се изправи срещу травмата, наследена през поколенията – не само, за да намери изцеление за себе си и бъдещите поколения, но и за самия човек, който някога ѝ е причинил болка. „През всички тези години и през целия процес на снимане, баща ми наистина се опитваше да се свърже отново с мен и да поправи връзката ни. Така че може би решението да се остави да го снимаме произтичаха от това желание. Може би си е мислел, че това е единственият начин или най-добрият начин, най-добрият шанс, който има, за да се сближим. По онова време камерата беше посредникът между нас, беше… обектът, който ни помогна да се свържем. Правех филм за това, за него. Снимах постоянно и прекарвах време с него.“
Емоционален и силен „Татко“ е филм, който може да напомни на някого за собственото му детство или да има друг ефект. Построен фрагмент по фрагмент, той разгръща историята на цяло едно семейство, връщайки се назад, назад във времето, за да даде ясна картина за родовите модели как те влияят. „Татко“ вече жъне успехи. Филмът започва своето фестивално пътешествие през 2024 година на Международния филмов фестивал в Торонто, където е единственият румънски документален филм, включен в програмата. Оттогава насам е показван на повече от 25 национални и международни фестивала, печелейки седем отличия, сред които награди на филмовия фестивал в Краков (Полша, 2025), FIPADOC – Международния фестивал на документалното кино в Биариц (Франция, 2025) и Международния филмов фестивал в Триест (Италия, 2025). И само два дни след премиерата си на София ДокуМентал, той акустира в платформата HBO Max.
„Още от самото начало на разработването на филма HBO беше сред най-силните поддръжници на тази история. Изключително сме щастливи, че нашият филм ще има премиера в стрийминг платформата HBO Max след едно интензивно и удовлетворяващо фестивално пътуване. Това бележи вълнуваща нова фаза за „Татко“, в която той без съмнение ще достигне до нови публики, и ние не бихме могли да бъдем по-развълнувани.“
„Татко“ е наличен в HBO Max от днес.
