Древните египтяни вярвали, че благоуханията са езикът, на който разговаряме с боговете, и им приписвали магически свойства. Склонна съм да се съглася с тях – спомнете си само как Клеопатра омаяла Марк Антоний, пристигайки на срещата им с кораб с напоени с розово масло платна.
Днес парфюмите изпълняват малко по-различни функции – от най-тривиалното „да ухаем приятно“ и допълнение към индивидуалния ни стил до начин да влияем върху настроението и самочувствието си (последното впрочем е изявена тенденция през последните години – т.нар. функционални парфюми, чиито формули директно повлияват мозъчната биохимия и „хормоните на щастието“).
Културата на бърза консумация неминуемо се отразява и на парфюмната индустрия. Виждаме все по-малко оригинални композиции и все повече фланкъри (леко променени версии на оригинала), все по-опростени, бих казала до инфантилност, формули. Парфюмът сякаш се профанизира и изгуби своята магичност, от произведение на изкуството се превърна в ежедневен санитарен консуматив. В другата крайност пък залитат нишовите аромати, при които оригиналността на композицията е самоцел, а провокацията (представете си нотки като асфалт, бензин или телесни течности) се разминава с онова „да ухаем приятно“.
На фона на този почти шизофренен олфактивен пейзаж има парфюми, чиято ценност остава непроменена във времето, а красотата им е неподвластна на трендовете еднодневки. И за това има достатъчно добри причини – класическите винтидж аромати са с много по-сложни и богати композиции, зад създаването им се крият вълнуващи истории, въздействат на емоционално ниво и ни пренасят в други времена. Всички тези иконични парфюми по един или друг начин са революция в парфюмерията и си струва да притежаваме поне един от тях, дори да не го носим ежедневно, а просто така, от любов към парфюмерийното изкуство. Впрочем повечето от тях са реформулирани през годините, което донякъде е отнело от първоначалната им аура, но пък ги е направило по-носими и по-близки до днешните вкусове.
Chanel No 5, Chanel
Започвам с най-голямата икона сред иконите, Парфюмът с главно „П“. Когато говорим за революция и визионерство, никой не може да се мери с Коко Шанел, променила радикално не само модата, а и идеята за женственост въобще. Представете си колко дързост се иска, за да лансираш парфюм с абстрактна композиция през 1921 г. – епоха на буквалистични флорални аромати.
„Направете ми парфюм, който ухае на жена.“ С тези думи Мадмоазел се обръща към парфюмериста Ернест Бо. От всички предложени варианти тя избира мострата с номер 5 и така се ражда една легенда, която повече от век е символ на изтънченост и класа. Изискването на Шанел е ароматът да е съвсем нов и различен, без открояващи се нотки на цветя. Ернест Бо го постига със сложна, майсторски блендирана композиция, в която за първи път добавя алдехиди – синтетично съединение, което дава усещане за кристална ледена чистота, а за вдъхновение му служи уханието на замръзналите езера в далечния Север. Резултатът е шедьовър, който съчетава абстрактен хлад с топла женска кожа. Като казах „топла женска кожа“, през 1954 г. Мерилин Монро споменава в интервю, че си ляга „само с няколко капки Chanel No 5“, и светкавично го превръща в най-продавания парфюм в света.
Днес Chanel No 5 е претърпял редица реформулации и се предлага в различни версии. Най-популярна е парфюмната вода от 1986 г., създадена от Жак Полж, а Chanel No 5 L’Eau на Оливие Полж от 2016 г. превежда легендарния аромат на езика на по-младото поколение.
Shalimar, Guerlain
Ако Chanel No 5 е ароматът на модерната еманципирана жена, Shalimar е символ на непреходната романтика. Създаден през 1925 г. от Жак Герлен, той е вдъхновен от красивата и трагична любовна история на император Шах Джахан и съпругата му Мумтаз Махал. Градините на Шалимар са любимото място на императрицата, където обича да се разхожда приживе, а след смъртта ѝ неутешимият Шах Джахан построява за нея мавзолея Тадж Махал.
Великолепието на Изтока и декадентската атмосфера на 20-те години се срещат в композицията на Shalimar, сложил началото на изцяло нова вълна в парфюмерията – ориенталските парфюми. В разточителната му формула се преплитат ванилия, бергамот, тамян и ирис и създават аромат, едновременно светъл и тъмен, сияен и загадъчен и много, много съблазнителен. В последващите реформулации парфюмът е олекотен, позагубил от първоначалната си пищност и адаптиран към съвременните вкусове, но остава все така мистериозно чувствен.
