Актрисата, която вече е и продуцент, се завърна в България със съпруга си и двете им деца
Валентина Каролева не е красавица, готова да плати всяка цена, за да стигне до върха в киното и в театъра. Нито е жена вамп от червените килими на Лондон и София, въпреки че няма никакъв страх от сцената – от дете се появява в постановките и екранните продукции на баща си – режисьора Антон Радославов, има и диплома от Националното училище за танцово изкуство в София, преди да завърши арт академия в британската столица. Тя отлично се ориентира в автентичните стойности на живота поради съвсем други причини – и те са предизвестените неизвестности, с които си играе всяка съдба. Както се знае, истински големият пробив на Валентина в седмото изкуство беше съвършено необикновен. Тя изигра майка си, известната журналистка Весела Тотева, в авторския филм на Яна Титова „Доза щастие“ по биографичната книга „Падение и спасение: изповедта на една хероинова наркоманка“ за осемгодишната битка на телевизионерката с наркотиците. За съжаление, ковид-19 препъна шествието на екранната драма и разпространението ѝ попадна в капана на пандемичните правила. А радостта от доказания успех на „Доза щастие“ беше отровена от внезапната смърт на Весела Тотева.
След стагнацията Валентина се снима в „Алфа“, но крими сериалът се оказа повече от обикновен и не му потръгна. Това обаче не я депресира. „Най-страхотното е, че сме тук, сега, на тази земя. Че можем да се променяме, да се формираме и реформираме. Щастлива съм, че не спирам да пораствам отвътре навън, да се уча, да се опознавам“, са щрихи от житейската философия на младата дама, която притежава рядко за родните актьори качество – усмихва се искрено. Може би защото е гражданин на света – родена е в Прага, докъдето стигат парите на Весела Тотева и Антон Радославов по пътя им към Америка. Остават за година там, а после, вместо на запад, поемат на юг и се установяват в Африка, търсейки място под слънцето. Откриват го в родината, където се прибират с малката Валентина. Следващата голяма спирка за нея е Лондон. Когато на 17 се залюбва с Александър Каролев, нито за миг не се двоуми дали да го последва в мегаполиса край Темза, където той работи. Нито се колебае да роди Изабела и Виктор Данаил Александър, докато почти всички от връстничките ѝ не искат да чуят за бебета, които ще блокират кариерата им.
През лятото на 2025-а съпрузите избират София – Александър няма проблем да работи със света оттук, а Валентина има три нови роли. Първите две са на сцената: като копродуцент на спектакъла „Ефектът“ и като изпълнителка на един от четирите персонажа. Третата е пред камерите – на експерт в природосъобразното хранене в комедията на Яна Титова „Брънч за начинаещи“, чиято премиера е на 14 февруари. Режисьор и на представлението, и на филма е Яна Титова, един от най-близките хора на Валентина.
„Ефектът”
„С моята приятелка Ирмена Чичикова гледахме в Лондон постановка на „Ефектът“ и моментално се влюбихме в текста на Люси Пребъл. Казахме си, че задължително трябва да вземем правата.“ Ирмена, вряла и кипяла в тукашните абсурди, припомня на Валентина: „Ако искаш да направиш нещо в България, трябва да го направиш сам.“ Двете решително преодоляват явни и завоалирани препъникамъни, налага им се да бъдат пробивни, въпреки че не е в натюрела им на възпитани и изискани интелектуалки. „Баба винаги е казвала, че викаш неволята, тя те учи как да постъпиш. Нещата се получават, когато имаш огромно желание. Аз съм зелена и позитивна, все казвам ще стане, ще стане… Ирмена обаче ме сваля на земята“, ведро коментира Валентина вечната теория, че различните се харесват и се допълват. През 2016-а Яна Титова ги запознава в Лондон, през 2018-а трите си партнират в „Доза щастие“.
„Историята в „Ефектът“ е много човешка, говори по нестандартен начин. Главните герои са момиче и момче, които се навиват да се включат в научен експеримент – тест на антидепресант. В един момент се оказва, че той действа като хапче за любов, макар че първоначалната идея не е тази. Любовният сюжет е в по-различен контекст. Двамата искат да си отговорят на най-важния въпрос: дали любовта им е истинска, или е някаква химично-халюциногенна реакция, дали е родена в сърцата им, или е резултат на обстоятелства.“ Самата Валентина не се съмнява в природата на любовта – целенасочено е напуснала България заради Александър, но е съгласна с героинята си в „Ефектът“, че понякога страстта е производна на случайности. „Твърдо вярвам, че има някой, който отгоре подрежда с кого да се срещнеш.“
Другите дилеми в пиесата са за границите между науката и хуманизма, за връзките в реалността, белязана от разделение и дигитализация. „Технологиите стигат дотам, докъдето човек им позволи. Само ако си съгласен, изкуственият интелект ще се намеси в живота ти. Той се появи отскоро, не се познаваме, нямаме опит в отношенията, в момента започваме да разбираме какво е. Никой не ни въведе в неговото обкръжение, директно започнахме да пробваме какво е възможно и какво не е. Затова допускаме грешки в движение. Но понеже се опарихме, ще въведем нашите деца по разумния и здравословен начин в общуването с изкуствения интелект, за да го използват правилно. Вече стана ясно и че не е окей да се доверяваме напълно на социалните мрежи.“
Според Валентина светът, в който живеем, е толкова забързан, че понякога забравяме да мислим за обикновените всекидневни чувства. „В пиесата има една реплика, която направо удря: „Медицината е намерила начин да живеем дълго, но не се е сетила, че ще живеем с един и същи човек.“ Сблъсъците и скандалите водят до бума на разводите. В най-розовите моменти в началото на любовта никой не мисли какво може да се случи след десет и двадесет години съвместен живот. Баба ми и дядо скоро празнуваха шейсет години, откакто са заедно. Всеки сам решава доколко ще повярва в силата на чувствата си.“
„Брънч за начинаещи”
Докато снимат комедията, Яна Титова им разрешава по пет минути истеричен смях – после всички се хвърлят с главите напред в неочакваните обрати и парадоксите на българския модел. Няма класика, допуска се прекаляване, за да усети зрителят с всичките си сетива, че е смешно, че проблемите тук не се допускат и забавлението е страхотно.
„Играя Жана – перфекционист и педант, обича да контролира и всичко да се случва така, както тя си го представя. Със съпруга си Крум – Орлин Павлов, изобретяват смарт часовник, който насърчава притежателя му да живее по-здравословно“, разказва Валентина. Но инвеститорката Росена – Александра Сърчаджиева, на която искат да продадат изобретението, преобръща всичко със своята ексцентричност и с още по-ексцентричните си вярвания. Конфронтацията между семействата им е взривоопасна.
„Често сами започваме да преследваме илюзията за някакъв перфекционизъм. Аз съм от хората, които предпочитат да са истински – да съм точно такава, каквото съм, далеч от фалша и суетата. В повечето моменти може да ме видите без грим – в „Доза щастие“ дори не се изплаших да изстържат всякаква красота от мен, както казваше Яна, и да рисуват пъпки върху лицето ми. Никога не съм следвала фанатично модни тенденции и съвети. Винаги ми е важно да се чувствам добре в собствената си кожа. Независимо че красивите момичета обикновено ги приемат за глупави. Приемам с усмивка това, въпреки че в живота често въобще не ми е било до смях.“
Добавя, че свободолюбието е наследено и от двамата ѝ родители. „Нито майка ми, нито баща ми някога са се опитвали да ми поставят граници, да определят поведението ми, да ми казват какво да уча, да ми налагат своите избори. Татко не скри, че актьорската професия е тежка, но след като искам да ѝ се посветя, ще ме подкрепи. Най-вече защото вижда талант у мен. Да, те ми позволяваха да бъда свободна. Затова и аз сега се опитвам да проповядвам подобно възпитание.“
