На 3 април отбелязваме 142 години, откакто София е обявена за столица през 1879-а. През 2021-ва обаче празникът съвпада с излизането на ново луксозно издание на емблематичната книга „Затрупана София“, в която Кирил Христов споделя своите литературни и градски спомени.
В мемоарния си труд големият български интелектуалец рисува поетични картини на стара София от края на XIX и началото на XX век. Те ще се харесат особено много на жителите на града, които изпитват носталгия и сантимент по вида и атмосферата му от преди век – романтика, която изпълва въображението и все още витае по старите улици на столицата.
В „Затрупана София“ българският поет и писател Христов описва в неподражаемия си стил духа на старата столица. Той разхожда читателя през една навъобразима приказка от автентични гледки и места – част от тях са отдавна изчезнали, но други софиянци ще разпознаят веднага. Авторът ни среща и с най-изтъкнатите личности от миналата епоха, с които самият той е общувал всекидневно. Какво е усещането балкончето на Иван Вазов да гледа към прозореца ти, да гостуваш на Петко Каравелов или да другаруваш с Алеко Константинов и Пенчо Славейков? Всичко това е разказано с лекота, която носи чувството, че всички те – лицата, чиито имена днес носят самите улици, все още се разхождат по паветата им.
„Тая вечер, особено нощната разходка, бе достатъчна, за да почувствам и Пенчо, и Алеко като хора близки, и то сякаш не от днес, а от години“, споделя още Христов за запознанството си с именитите писатели.
Кирил Христов пише „Затрупана София“ почти непосредствено преди смъртта си през 1944-та, а спомените му започват през един „горещ юлски ден на 1889 година“. По този начин за днешния читател се създава вълнуваща триизмерност на времето и пространството между страниците на книгата, която се допълва от оригиналния й дизайн. Красивото оформление на новото издание е на талантливата художничка Капка Кънева, а логото на него е на издателство „Кръг“.
Когато питали Кирил Христов (1875 – 1944) каква е неговата професия, шеговито отвръщал да прочетат името му наобратно. Той обаче е не само лирик, но и блестящ белетрист, преводач, драматург, общественик. Живее в Триест, Неапол, Лайпциг, Йена, Прага. През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент. Съвременниците му го описват като противоречива фигура, но и като творец, приживе признат за класик.
Христов е един от най-цензурираните писатели на времето си. Това, което от българските издания, се възприема като скандално в съчиненията на Вазов, Яворов, Величков и Пенчо Славейков, при Кирил Христов е норма.