Амели Нотомб – Книгата на сестрите

Ако досега не сте чели нищо от Амели Нотомб, просто нямате представа колко сте загубили. Но може да започнете с последния ѝ излязъл на български роман „Книгата на сестрите“. Зад привидно скучното и твърде непривлекателно заглавие (сравнявам го с първия роман на белгийската баронеса „Хигиена на убиеца“, но и с всички останали 21 нейни литературни произведения досега) се крие удивителна история, пестелив, но изключително наситен с емоции и събития разказ за няколко свързани живота. На сестрите Тристан и Летисия, но и на техните твърде незаинтересувани от децата си родители Нора и Флориан, на лелята Бобет и нейните четири отрочета, за чиито бащи, ако я попита някой, тя го нарича фашист.

Само в 130 страници започва любовта на родителите, ражда се неособено желаната дъщеричка Тристан – оставена сама на себе си, тя се научава да чете. И ужасена от самотното си детство, пожелава да има братче или сестриче. Което родителите ѝ осъществяват с неугасващия между тях любовен плам, но и с досада само защото Тристан обещава сама да отгледа бебето. Така тя поема в ръцете си най-скъпоценните три килограма – Летисия. Дарява я с цялата си любов и грижа, без да си дава сметка на своите четири години и половина, че тя, Летисия, постепенно ще се превърне в голямата сестра и ще определя нейните, на Тристан, житейски избори. Която, работейки с психолог, ще научи, че във всичко и винаги е била втора, втора, втора… И че приемайки за еталон любовта на родителите си и сравнявайки всяка своя връзка с нея, е грешала. Защото тази идилия е била дефектна.

Върху живота на Тристан оставя незаличим отпечатък определението безлична, което тя случайно чува, изречено от майка ѝ. За разлика от нея леля Бобет, непрокопсаната сестра на Нора, чийто единствен приятел е телевизорът, смята Тристан за неотразима, за гениална и вярва, че един ден тя ще е президент на републиката. Поверява ѝ възпитанието на най-малкото си дете, кръщелница на Тристан. Така в дома и в живота на сестрите се вмъква и братовчедка им Козета, като по този начин е спасена от съдбата на тримата си братя, които растат безпризорни и неграмотни. Влиянието на Тристан върху братовчедката е кратковременно, но достатъчно, за да я вкара в пътя. Отровните отношения на Козета с майка ѝ обаче я тласкат към анорексията и в крайна сметка към смъртта. Тя избира да умре, за да спаси родителката си от отнемането на правата върху децата ѝ, като въвлича в това и Тристан. Буквално я избира да стори нещо, което да сложи край на живота ѝ, при това да изглежда като нещастен случай. А оттам нататък се превръща в постоянен коректив на решенията ѝ, както пише Нотомб, „всяка смърт функционира посвоему“.

Тристан съветва и майка си да разговаря със съпруга си Флориан след нелепата му смърт в катастрофа. Признава ѝ, че така тя прави с Козета. И скоро след това получава предсмъртното писмо на Нора, сложила край на живота си: „…понеже общуваш по-добре с мъртвите, отколкото с живите, знам какво ми остава да направя.“ И това звучи колкото като обвинение, толкова и като покаяние…

Който го може, го може, възкликваш, когато стигаш до развръзката на историята в „Книгата на сестрите“. Отнася се за майсторството на Амели Нотомб да пише по начин, недостижим за повечето майстори на перото. И да вълнува, да разкъртва душата с думите си.