Живият гений Юн Фосе

Юн Фосе

Пиесите на Нобеловия лауреат за литература са най-играните в Европа, но той започва да ги пише, за да закърпи бюджета

Юн Фосе – норвежкият писател, който се оказа „дори уплашен“ от Нобеловата награда за литература, е от най-необикновените персонажи в културния пейзаж на Европа. Неслучайно „Дейли телеграф“ го нарича „жив гений“. Новаторските му произведения, „които дават гласност на неизказаното“ – така е формулиран аргументът на Нобеловия комитет, са родени в студено-мълчаливия север и затова няма изненада, че за него неизреченото е по-важно от думите. Още повече че е възпитаван от дядо си – квакер, общуващ с Бога чрез безмълвни молитви.

Въпросният прародител е пацифист с леви убеждения, който говори много рядко и само за най-важното. Скандинавските сини очи на днес побелялото момче от фиордите разкриват не по-малко от словата му. В излъчването му има нещо дълбоко религиозно – като в праведните герои от филмите на Бергман и Тарковски, въпреки че Фосе се отдалечава от евангелизма на семейството си, дълго е атеист и чак през 2013 година приема католицизма. Кой е човекът, чиито пиеси са най-играните в европейските театри, макар че той започва да ги пише поради крайната нужда да закърпи бюджета?

Юн Фосе се ражда преди 64 години в Хаугесун, на западния бряг на Норвегия. Когато е на 7, претърпява тежка катастрофа и е на крачка от смъртта. Този физически и душевен катаклизъм преобръща светогледа му, за да насочи размислите и скорошните му писания към изначалната тема за Бога. „Получих дара на тъгата и станах поет“, връща лентата той, цитирайки Ибсен. Израства в Страндебарм. В гимназията се прави на рокаджия, свири на китара в група, пуска дълга коса. Свири и на цигулка, съчинява стихчета за песни. После окончателно се отдава на литературата в университета в Берген. Дебютира с романа „Червено, черно“ през 1983 г. Във фокуса на сюжета е млад човек, облъчен от евангелизма. Стилът на книгата определя цялото му творчество – безкрайни изречения в умело конструиран ритъм, множество проекции във времето, алтернативни гледни точки, музикалност на фразата. При него всичко е „призрачно, тайнствено, трогателно извикване на любовта“, а в характерния му минимализъм формата властва над наратива.

През 1989 г. критиците хвалят втората му книга „Навес за лодки“. Въпреки това в началото на 90-те Фосе не може да се похвали с постоянни доходи и приема без особен хъс поръчка за пиеса. Работата му се услажда и „Някой ще дойде“ е началото на жанра, който ще му донесе международна известност. В средата на 90-те излиза „Меланхолия“. „Моите персонажи не са в традицията, пиша и за безработицата, и за самотата, и за разпада на семействата“, споделя той пред „Монд“. Като много от скандинавците, на които почти винаги им е тъмно и студено, в един момент започва да злоупотребява с водката. После доброволно се подлага на рехабилитация заради алкохолизма.

През 2021 г. в България излезе неговата „Трилогия“ (изд. „Лист“), състояща се от обединените „Бдение“, „Бленуванията на Улав“ и „Отмала“. В тях авторът проследява пътя на младите влюбени Ашле и Алида, като библейските мотиви са на всяка страница – напевно и иносказателно. Наподобяват Йосиф и Мария, но само донякъде. Двамата са прогонени от семейството си и остават без пукнат грош. Фосе нарочно не уточнява епохата, защото всичко се случва в атмосферата на народните приказки и фолклорната музика. Съновидения, в които той допуска повторения и прескачания във времето. Влюбените, борещи се за чувствата си, стигат до насилието, жестокостта, смъртта. Скитат се бездомни и изгубени из сивия Берген, жертват съвестта си заради емоциите и са принудени да се изправят пред последиците от греховете си. Сюжетът преминава през поколения и векове, изпълнен с драми и трагедии.

Юн Фосе
„Трилогия“, състояща се от обединените „Бдение“, „Бленуванията на Улав“ и „Отмала“
Издателство „Лист“, 2023

Но Фосе не съди, не дава нравствени оценки, само предизвиква вечния дебат – добро и зло, любов и омраза, високо и низко. „Битката е между светлината и мрака, но не е ясно кои са добрите, защото тъкмо те извършват нечовешки престъпления. Порядъчните хора са представени като отвратителни. Важен елемент е въздигащата сила на изкуството, която ни най-малко не е пречистваща, защото главният герой помага на околните с таланта си, но самият той пада най-ниско“, разказва Стела Джелепова, посветила превода си на паметта на професор Вера Ганчева. А той е от нинорск – форма на норвежкия език, развила се през XIX век, базирайки се върху диалекти в селските райони. Своеобразен отговор на градския норвежки, силно повлиян от датския като резултат от 400-годишния съюз между Дания и Норвегия. Изборът на Фосе си е политически акт. Ни­норск се използва от десетина процента от населението, което е под шест милиона.

Можем само да гадаем дали 500 000 поданици на Техни норвежки величества ще се превърнат и в читатели на Нобелиста. Бърза анкета поставя под съмнение подобна перспектива – немалко от запитаните признават, че не познават произведенията му. А той е признат за най-големия норвежки драматург след Хенрик Ибсен, който пък е най-поставяният в света след Шекспир. „Четенето на Фосе е дълбоко духовно, почти религиозно изживяване“, категорична е Катрин Тейлър от „Гардиън“. В думите на Фосе напира метафизична енергия, те звучат мрачно, меланхолично, непроницаемо. Ненапразно името му от 22 години насам периодично се появява сред претендентите за Нобел.

Превеждан е на 50 езика. Пред „Велт“ Фосе споделя: „Започнах да пиша на 12. Оттогава търся това, което определяме като Бог. Търся Бог в безбожния – поне в интелектуалните среди, напълно секуларизиран свят.“ Книгите му не са за всеки – романи, пиеси, стихотворения, детски повести, есета. В тях витае силното влияние на скандинавските легенди, саги и предания. Ефектът – Фосе умее да хипнотизира познавачите. Издатели в Норвегия казват, че литературата на Фосе е „заклинателна, мистична, вкоренена в западните фиорди, където е израснал“. „Всекидневната ми гледка към морето, когато пиша“, е неговият отговор на дежурния въпрос какво го вдъхновява – освен Библията, Кафка, Фокнър и Вирджиния Улф.

Когато го питат кое е най-изненадващото, което е научил за себе си, обяснява: „Че съм способен да пиша за театър.“ Фосе споделя, че ако би могъл да избира роднините си, то между тях със сигурност би бил идолът му в драматургията Самюел Бекет. В 1000 театъра по света са режисирали 28-те му пиеси – между тях е и Бургаският със „Зима“, в ролите са Йосиф Сърчаджиев и Мария Топчева.

Последната му, най-успешна книга е „Септология“ (2019-2022) – седем части в три тома, в които описва срещата на човек с друга версия на самия него. Признава, че докато работел над „Септология“, постоянно се страхувал от смъртта – толкова важни неща искал да каже. С болката е свикнал още от малък. „И с нея, и с депресията можете да направите нещо добро“, казва пред Music and Literature.

Жени се три пъти. Бьорг Сисел, с която живее само година, е медицинска сестра. Гретхе Фатима Сьод е писателка и преводачка от индийски. Анна е словачка. Фосе има шест деца, най-малкото е на 5. През 2011-а получава правото да ползва почетната резиденция Гротен, собственост на норвежката държава, която се намира в територията на кралския дворец в сърцето на Осло. Високата чест му е отредена от краля на Норвегия за принос към изкуството и културата на общата им родина. Юн Фосе и Анна обаче по-често предпочитат жилището си в околностите на Виена.

Нобеловият медал ще бъде връчен на Юн Фосе на церемония на 10 декември – на тази дата се отбелязва годишнината от смъртта на Алфред Нобел, който завещава богатството си за учредяването на наградата, към която има чек за 11 милиона шведски крони или близо милион щатски долара.

Spread the love
Tags from the story
, ,
More from Албена Атанасова
Мария Калас – главна роля в гръцка трагедия
Любовта на Аристотел Онасис и оперната прима е нейният рай и ад,...
Read More
0 replies on “Живият гений Юн Фосе”